ДВ. бр. 27 от 11.03.2008г.

Обн., ДВ, бр. 27 от 11 март 2008 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Румен Янков, и членове: Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 28 февруари 2008 г. конституционно дело № 10 от 2007 г., докладвано от съдията Владислав Славов.

history Делото е образувано по искане на 53 народни представители от ХL Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (ДВ, бр. 63 от 2006 г. с изменения) в частта му относно израза “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” (изм. и доп., ДВ, бр. 108 от 2007 г.).
В искането и в допълнението към него, изпратено до съда, след дадени указания до народните представители поради липса на съображения, засягащи изразите “свободна професия” и “нотариуси”, се твърди, че оспорената разпоредба, в сила от 19.ХII.2007 г., противоречи на Преамбюла, на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от Конституцията. Поддържа се, че са нарушени основни принципи на правото, основни начала на пропорционалност и равнопоставеност, трайно установени в acquis communautaire, и че е застрашено успешното провеждане на реформата на съдебното изпълнение в България. Развити са съображения, че дейността, извършвана от професиите адвокат, частен съдебен изпълнител и нотариус, не е “независима икономическа дейност” по смисъла на ЗДДС, че нотариусите и частните съдебни изпълнители действат вместо държавата и следва да се третират като държавен орган. Твърди се, че е недопустимо за една и съща дейност, извършвана от държавата и от овластени от нея лица, да се заплащат различни такси и данъци, което създава неравнопоставеност и условия за нелоялна конкуренция, че се нарушава правото на защита и достъпа до правосъдие и че по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ ) гражданите ще бъдат лишени от бързо и качествено съдебно изпълнение, защото няма да могат да си позволят заплащане на увеличените такси.
С определение от 22.I.2008 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересовани страни Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, министъра на правосъдието, министъра на финансите, омбудсмана на Република България, Националната агенция по приходите, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на юристите в България, дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
В представените пред съда становища омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подкрепят изцяло искането на народните представители. Поддържат, че дейността, извършвана от трите професии—адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители, неправилно се приравнява (определя) като независима икономическа дейност, че съответните директиви на Европейския съюз, касаещи ДДС, нямат приоритет пред Конституцията и че не съдържат конкретно изискване за облагане на посочените професии.
Министерският съвет (МС), министърът на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) развиват съображения за конституционносъобразност на атакуваната разпоредба от ЗДДС, както и че не са налице твърдените противоречия с посочените в искането конституционни разпоредби. МС поддържа още, че дори атакуваната част от чл. 3, ал. 2 ЗДДС да бъде обявена за противоконституционна, няма да се постигне желаното изключване на трите професии от понятието “независима икономическа дейност”, тъй като отговарят на останалата част от дефиницията по ал. 2 на текста и не попадат в изброените изключения по ал. 3, чиято съобразност с основния закон не се оспорва.
Министърът на финансите изтъква, че още с първия ЗДДС в сила от 1994 г., а за частния съдебен изпълнител от учредяването му през 2005 г.— дейностите, предмет на делото, са попадали в обхвата на понятието “независима икономическа дейност”, респективно трите професии са били данъчно задължени лица, но по преценка на законодателя за тези услуги не се е начислявал данък, тъй като са третирани като освободени сделки (доставки). В становището на министъра и на НАП се поддържа, че искането е недопустимо, и са развити съображения, че действащият ЗДДС е напълно хармонизиран с Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива), консолидирана в Директива 2006/112/ЕС, като упражняването на свободна професия безусловно е икономическа дейност, подлежаща на облагане с ДДС. Също така пространно са развити съображения, свързани с решение от 26.III.1987 г. по дело 235/85 г. на Съда на Европейските общности (СЕО), съгласно което нотариусите и съдебните изпълнители в Холандия извършват независима икономическа дейност и трябва да бъдат определени като данъчно задължени лица за целите на ДДС. Подобно е и решение от 25.VII.1991 г. по дело С-202/90 на СЕО. Посочени са и задълженията, които произтичат от решенията на СЕО за държавите—членки на ЕС. Изложено е също, че цитираните в искането изключения за облагане на частните съдебни изпълнители в Гърция и Белгия са на основата на изрична дерогация за освобождаване от ДДС, като срокът за Белгия е изтекъл на 1.I.2007 г.
Конституционният съд обсъди искането и допълнението към него, прецени съображенията, съдържащи се в тях, и становищата на заинтересованите страни и за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По допустимостта на искането