ДВ. бр. 27 от 10.04.2009г.

Обн., ДВ, бр. 102 от 31 декември 1963 г., изм., ДВ, бр. 36 от 8 май 1979 г., изм., ДВ, бр. 38 от 3 април 1998 г., доп., ДВ, бр. 96 от 29 октомври 2004 г., изм., ДВ, бр. 27 от 10 април 2009 г.

history 1. (изм., ДВ, бр. 38 от 1998 г., изм., ДВ, бр. 27 от 2009 г.) За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налага административно наказание задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лева.
(изм., ДВ, бр. 38 от 1998 г.) Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.
(Ал. 3 отм., ДВ, бр. 38 от 1998 г.)
(изм. и доп., ДВ, бр. 38 от 1998 г.) Административно наказание не се налага, когато нарушителят е непълнолетен и с оглед на характера на деянието и на личността му може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(нова, ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) Указът не се прилага за извършени прояви на спортно хулиганство при провеждането на спортно мероприятие.

history 2. (ал. 1, изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм., ДВ, бр. 38 от 1998 г.) За констатирана проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи, кметовете, съответно заместник-кметовете, съставят акт, в който описват подробно случая, а така също отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при извършване на нарушението.
Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия акт. В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива.
Когато актът не е съставен от орган на Министерството на вътрешните работи, съставителят го предава незабавно на неговите органи, които сами издирват лицето.