ДВ. бр. 81 от 13.10.2009г.

Обн., ДВ, бр.81 от 13 октомври 2009 г.

history Конституционният съд в състав: заместващ председателя: Васил Гоцев, и членове: Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева, Георги Петканов, при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 7 октомври 2009 г. конституционно дело № 9 от 2009 г., докладвано от съдията Димитър Токушев.
Делото е образувано на 22 юли 2009 г., след като Конституционният съд е сезиран от главния прокурор на Република България с жалбата на коалиция "Синята коалиция", представлявана заедно от Мартин Димитров Димитров и Иван Йорданов Костов, срещу законността на изборния резултат от проведените на 5 юли 2009 г. избори за народни представители на основание чл. 112 и следващите от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП - ДВ, бр. 17 от 2001 г.; посл. изм., бр. 36 от 2009 г.).
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Искателят и жалбоподателите оспорват изборния резултат в 19 МИР - Русе, и избора на Бюрхан Илиязов Абазов за народен представител и възразяват срещу неточното определяне на изборния резултат от страна на ЦИК. Те твърдят, че е допусната очевидна фактическа грешка от Секционната избирателна комисия 19-27-00-121 в 19 МИР - Русе, при изготвяне на протокол № 000241 (приложение № 51). В него 24 действителни гласа, подадени за "Синята коалиция", регистрирана под № 19 в интегралната бюлетина, са отбелязани в протокола като резултат на коалиция "За родината - ДГИ - НЛ" (регистрирана под № 20 в интегралната бюлетина), за която фактически няма нито един глас, а за "Синята коалиция" са записани "нула" гласа. Жалбоподателите изтъкват обстоятелствено свои съображения, като подкрепят твърденията си с писмени доказателства: Протокол № 000241 (приложение № 51) за резултатите от гласуването в избирателна секция 19-27-00-121 в Русе; Извлечение от протокол № 000241, изготвено по искане на "Синята коалиция"; Извлечение от протокол № 000241, изготвено по искане на партия "Атака"; Извлечение от протокол № 000241 (приложение № 52) на обнародваната в "Държавен вестник" бланка; копия от 6 бр. нотариално заверени декларации от членовете на Секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в Русе и Решение № 238 от 16 юли 2009 г. на Централната избирателна комисия.
Главният прокурор на Република България е представил и жалбата на Михаил Рашков Михайлов от 22 юли 2009 г., кандидат за народен представител от коалиция "Синята коалиция" в 19 МИР - Русе, по реда на чл. 112 ЗИНП. Според М. Михайлов Централната избирателна комисия неточно е определила изборния резултат и е "допусната очевидна фактическа грешка от Секционна избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в 19 МИР - Русе, при изготвянето на Протокол № 000241 (приложение № 51) за резултатите от гласуването в изборния ден". Приложени са два бр. нотариално заверени декларации от членове на СИК в избирателна секция 19-27-00-121, а по-късно чрез главния прокурор се изпращат на Конституционния съд и преписи от Решение № 9976 от 23 юли 2009 г. на ВАС - четвърто отделение, тричленен състав, по административно дело № 9830/ 2009 г. срещу Решение № НС-238 от 16 юли 2009 г. на ЦИК и Решение № 10338 от 6 август 2009 г. на ВАС, тричленен състав, по административно дело №10610/2009 г.
С определение от 11 август 2009 г. делото е допуснато за разглеждане по същество.
Като заинтересувани страни са конституирани Централната избирателна комисия за избиране на народни представители, Народното събрание, Министерският съвет, сдружение "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори" и Съюзът на юристите в България.
Конституционният съд прецени за неоснователни исканията на Бюрхан Илиязов Абазов, народен представител от ПП "Движение за права и свободи" в 19 МИР - Русе, и Венцислав Василев Върбанов, народен представител от "Синята коалиция" в 8 МИР - Добрич, да бъдат конституирани като заинтересувани страни и бъдат допуснати до участие в разглеждането на делото.
В становището на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители се посочва, че секционната избирателна комисия за секция 19-27-00-121 е отразила в протокола (№ 000241) за "Синята коалиция" получени гласове "нула", а за коалиция "За родината - ДГИ - НЛ" - 24 действителни гласа. Тези данни са записани в протокола на СИК № 000241, след което е трябвало да бъдат занесени лично от членовете на секционната комисия, които да присъстват на въвеждането на данните от оператора до издаването на потвърдителна разписка. Според становището на Комисията по правни въпроси при Народното събрание Парламентът "не следва да се произнася със становище по повдигнатите конституционни дела". Сдружението "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори" счита жалбата и искането за поправка на Протокол № 000241 в избирателна секция 19-27-00-121 - Русе, за недопустима по съображенията, които са изложени в становището. Министерският съвет и Съюзът на юристите в България не са изпратили свои становища.
С определение от 11 август 2009 г. Конституционният съд е изискал от Областния управител на област Русе протокол № 000241 (приложение № 51) от секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в 19 МИР - Русе, както и бюлетините, с които е гласувано на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. в същата избирателна секция.
След получаване на исканите материали в закрито заседание на 29 септември 2009 г. конституционните съдии прегледаха изборните книжа от секция 19-27-00-124 в 19 МИР - Русе, за кандидатските листи, групирани по политически партии и коалиции. Конституционният съд с Определение от 29 септември 2009 г. констатира, че в избирателна секция 19-27-00-121 - Русе, от 19 МИР на парламентарните избори, проведени на 5 юли 2009 г., "Синята коалиция" е получила 24 действителни бюлетини, а коалиция "За родината - ДГИ - НЛ" - нито една бюлетина, като тези факти са отразени невярно в протокол № 000241 (приложение № 51) на същата секционна избирателна комисия в 19 МИР - Русе.
Определението на Конституционния съд от 29 септември 2009 г. е изпратено на Централната избирателна комисия с писмо № 597 от 5.10.2009 г., като е поискано да представи информация на Конституционния съд, след като отчете дали настъпват изменения в обявения изборен резултат при отчитането на допълнителните 24 гласа в полза на коалиция "Синята коалиция" в 19 МИР - Русе, и ако настъпват, какви точно са персоналните промени в състава на Народното събрание след ново изчисляване на изборния резултат съгласно методиката, определена от ЦИК.
На 6 октомври 2009 г. ЦИК за избиране на народни представители предоставя с Решение № НС-250 от 6.10.2009 г. информация на Конституционния съд по к.д. № 9 от 2009 г. във връзка с Определението от 29 септември 2009 г. по същото дело и писмо вх. № 597 от 5.10.2009 г., че при отчитането на допълнителните 24 действителни гласа в избирателна секция 19-27-00-121 в гр. Русе от 19 МИР - Русенски, подадени за "Синята коалиция", след изпълнение на стъпките от Методиката за определяне на резултатите от гласуването, приета с решения на ЦИК и обнародвана в "Държавен вестник" (бр. 34 и бр. 38 от 2009 г.) се получава разпределение на мандатите по райони, както следва: в 19 МИР - Русенски, "Синята коалиция" получава един мандат, а ПП "Движение за права и свободи" губи един мандат; в 8 МИР - Добрички, ПП "Движение за права и свободи" получава един мандат, а "Синята коалиция" губи един мандат.
Централната избирателна комисия уведоми Конституционния съд, че в 19 МИР - Русе, под № 1 в пропорционалната листа на "Синята коалиция" е регистриран като кандидат за народен представител Михаил Рашков Михайлов, а под № 2 в пропорционалната листа на ПП "Движение за права и свободи" е регистриран като кандидат за народен представител Бюрхан Илиязов Абазов. В 8 МИР - Добрич, под № 2 по пропорционалната листа на ПП "Движение за права и свободи" е регистриран като кандидат за народен представител Рушен Мехмед Риза, а под № 1 в пропорционалната листа на "Синята коалиция" е регистриран като кандидат за народен представител Венцислав Василев Върбанов.
С определението си от 29 септември 2009 г. Конституционният съд констатира, че на изборите за народни представители, проведени на 5 юли 2009 г., в 19 МИР - Русе, в избирателна секция 19-27-00-121 "Синята коалиция" е получила 24 действителни гласа, а коалиция "За родината - ДГИ - НЛ" - нито един глас, което невярно е отразено в протокол № 000241 (приложение № 51) на секционната избирателна комисия. Добавени към изборния резултат на "Синята коалиция" в парламентарните избори тези гласове водят до съществена промяна в изборния резултат, респ. незаконосъобразност на избора на Бюрхан Илиязов Абазов от пропорционалната листа на ПП "Движение за права и свободи" в 19 МИР - Русе, и на избора на Венцислав Василев Върбанов от пропорционалната листа на коалиция "Синята коалиция" в 8 МИР - Добрич.
Като взе предвид горното и основавайки се на Решение № 222 от 7 юли 2009 г. и Решение № 224 от 7 юли 2009 г. на ЦИК за избиране на народни представители Конституционният съд
РЕШИ:
Обявява за незаконсъобразен избора на народните представители Бюрхан Илиязов Абазов, избран за народен представител в 19 МИР - Русе, от листата на ПП "Движение за права и свободи" и Венцислав Василев Върбанов, избран за народен представител в 8 МИР - Добрич, от листата на коалиция "Синята коалиция" поради констатацията, съдържаща се в определението на Конституционния съд от 29 септември 2009 г. , че в 19 МИР - Русе, в избирателна секция 19-27-00-121 коалиция "Синята коалиция" е получила 24 действителни гласа, а коалиция "За родината - ДГИ - НЛ" - нито един глас, които невярно са отразени в протокол № 000141 от изборните книжа (ДВ, бр. 34 от 2009 г.).
Възлага на Централната избирателна комисия за избиране на народни представители да определи изборния резултат на основата на това решение на Конституционния съд, като добави към изборния резултат на "Синята коалиция" в 19 МИР - Русенски, 24 действителни гласа.
На основание чл. 14, ал. 4 от Закона за конституционен съд решението влиза в сила от датата на постановяването му.
На основание чл. 22, ал. 5 от Закона за конституционен съд решението да се изпрати на Народното събрание, Централната избирателна комисия, Мартин Димитров Димитров, Иван Йорданов Костов, Михаил Рашков Михайлов.
Съдията Благовест Пунев е подписал решението с особено мнение поради съображения, че искането е недопустимо. Съдията Снежана Начева е със становище по решението.
 
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на конституционния съдия Благовест Пунев по конституционно дело № 9 от 2009 г.
Това особено мнение се отнася само до допустимостта на искането за оспорване законността на избор на народен представител от "Синята коалиция", подадено чрез главния прокурор до Конституционния съд по реда на чл. 112 от Закона за избор на народни представители (ЗИНП).
С него се иска касиране на избора на Бюрхан Илиязов Абазов за народен представител, избран от 19 МИР - Русе, с оглед допусната фактическа грешка при отразяване на вота в една от секциите в града, при което 24 гласа са били погрешно отразени като подадени за друга коалиция - "За родината - ДГИ - НЛ" вместо за "Синята коалиция". В резултат на това изборният резултат е бил променен, като не е бил избран кандидатът на "Синята коалиция" за МИР - Русе, Михаил Рашков Михайлов, вместо което е бил избран този от същата политическа формация в 8 МИР - Добрич.
Произнасянето по законността на избора на народни представители е от компетентността на Конституционния съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията и чл. 12, ал. 1, т. 8 от Закона за Конституционния съд (ЗКС). Искането на коалицията и издигнатия от нея кандидат за народен представител, с което се оспорва изборният резултат в 19 МИР - Русе, и 8 МИР - Добрич, е препратено от главния прокурор на Конституционния съд по компетентност, без да е направено собствено аргументирано искане от негова страна като орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
В тази връзка се поставя въпросът за наличието на валидно искане, което може да инициира производство пред Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията поради определения на конституционно равнище кръг от субекти, които могат да предизвикат такова производство. Проблемът възниква поради обстоятелството, че с препращащата норма на чл. 66 от Конституцията изборите за Народно събрание могат да се оспорват по реда, определен със закон - това в случая е ЗИНП, който в чл. 112 предвижда, че това може да стане по искане на ръководствата на заинтересованите политическа партия или коалиция или кандидат за народен представител чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, т.е. искането се прави от субекти, които не попадат между изрично посочените в цитирания конституционен текст.
Със закон не може да се стеснява или разширява кръгът на субектите на инициатива за възбуждане на конституционно производство, нито да се променя установеният модел на конституционно правосъдие, който не допуска пряката конституционна жалба на заинтересованите страни, а възлага на определени държавни органи правото на такава инициатива. Поради тази причина в чл. 112 ЗИНП е предвидено, че субектите, които имат правен интерес от оспорване на изборните резултати - ръководствата на политическите партии и коалиции и кандидатите за народни представители, не могат директно да сезират Конституционния съд, а това те могат да извършат чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, между които е и главният прокурор, препратил в случая искането на "Синята коалиция" до съда.
Главният прокурор при препращане на искането сам си е отредил пасивната роля на приносител на същото след извършване на формална проверка за неговата допустимост, като е приел, че това е достатъчно за да му придаде изискуемата от чл. 112 ЗИНП във връзка с чл. 150, ал. 1 от Конституцията легитимност, необходима за валидно сезиране на Конституционния съд. Той не е направил аргументирано искане от свое име, в което да се имплантира това на субектите по чл. 112 ЗИНП.
Само такова искане би могло да инициира производство пред Конституционния съд. В този си вид липсва изходящо от орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията искане със сезиращ ефект, защото е налице само това на субектите по чл. 112 ЗИНП, които не разполагат с правомощие да възбудят конституционно производство.
В този контекст следва да се приеме, че не съществува специална процедура за сезиране на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 7, относима само към оспорване законността на избора на народен представител, която се отклонява от общия ред на нейното осъществяване чрез органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Действително органът по цитирания конституционен текст, в случая главният прокурор, е задължен да вземе отношение по искането на субектите по чл. 112 ЗИНП, по което той трябва да се произнесе. За него обаче не съществува задължението след констатацията, че от формална гледна точка то е допустимо, да го препрати на Конституционния съд, без да изготви собствено искане.
Във всички случаи този орган трябва да излезе извън рамките на преценката за допустимост на искането по чл. 112 ЗИНП, като навлезе и в неговата съдържателна страна, за да аргументира такова от свое име като оправомощен да инициира производство по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Поради това то трябва да отговаря на изискванията на чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), като включва изложение на обстоятелствата, върху които се основава - в случая нарушаване правилата на изборния процес, които опорочават законността на изборите, и в какво се състои искането - да се касират определени изборни резултати (т. 4 и 5 на чл. 18, ал. 2 ПОДКС).
Поради изложеното искането, с което се оспорва законността на избор на народни представители от "Синята коалиция" като недопустимо, следва да се отклони, тъй като не отговаря на изискванията за валидност. Тези изисквания не са спазени, защото фактически то не изхожда от орган по чл. 150, ал. 1 и съответно не съдържа задължителните реквизити, лимитиращи предмета на конституционното производство по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията.
В заключение е необходимо да се констатира, че възприемането на изложената по-горе практика на сезиране на Конституционния съд в хипотезата на оспорване законността на избора на народни представители не само противоречи на чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Тя създава условия за пролонгиране във времето на споровете, свързани с изборния процес, вместо тяхното бързо приключване поради безкритичното им отнасяне до Конституционния съд от органите, оторизирани да възбуждат конституционно производство, и многобройните политически субекти, участници в изборите, които биха могли да отправят от формална страна редовни, но неоснователни оспорвания на тяхната законност, възползвайки се от тази практика. Такова развитие би се отразило неблагоприятно и върху политическата стабилност, която се формира от постигането в кратък срок след провеждане на изборите на окончателни и безспорни изборни резултати, които определят новата политическа конфигурация - управляващо мнозинство и опозиция в парламента. Ако за неговото предотвратяване през изборния период е от значение качеството на изборния закон и успешното му прилагане от изборната администрация, то в следизборния основна роля затова има активната и отговорна позиция на органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Конституционен съдия: Бл. Пунев
 
СТАНОВИЩЕ
на конституционния съдия Снежана Начева по конституционно дело № 9 от 2009 г.
Като приемам, че събраните от КС доказателства, изложени в мотивите, логично водят до формулирания диспозитив, не съм убедена, че тези доказателства са достатъчни за решаване на този спор, а осъществената процедура - съответна на спецификата на произнасянето на съда по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията по следните съображения:
1. В конкретния случай за разлика от други случаи на упражняване на компетентност по чл. 149, ал. 1 по силата на Конституцията Съдът се произнася за законност, а не за конституционност, при това, както във всички други случаи - като първа и единствена инстанция по този спор. Нещо повече - при условията на особено сезиране - субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, чрез който заинтересувани субекти по чл. 112 от Закона за избиране на народни представители фактически оспорват законността на избор на народен представител - хипотеза, допустима на основание на чл. 66 от Конституцията. В този смисъл при упражняване на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 7 Съдът "действа" като административно-правораздавателен орган, като административен съд.
2. Безусловно приемам допустимостта на разглеждането на въпросния спор при сезиране "чрез субект по чл. 150, ал. 1" поради невъзможност КС да отклони упражняването на конституционно установени правомощия и възможността да бъде сезиран по "особен ред", доколкото никой досега не е поставял пред КС въпроса за конституционосъобразността на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители. Но наслагването на специфики тук изисква допълнителна грижа на законодателя за отчитането им в закон, каквато досега не е проявена.
3. Законосъобразността като основание е многолика, а спорът за нея - винаги конкретен. При решаване на спора по същество в конкретния случай според мен Съдът беше притеснен от отсъствието на адекватна процедура за решаване на административно-правен спор по същество, преценен като конституционно значим и възложен нему. В случая това е неточно документално отразяване на факти с правни последици за изборния резултат.
Съдът прилага една универсална процедура, приложима при упражняване на компетентността си, уредена в Конституцията, Закона за КС и Правилника за организацията на дейността на КС. Различни процесуални правила в тези източници има само за импийчмънта - конституционната отговорност на президента, но не и за решаване на спор за законност.
4. За разлика от всички други решения на ЦИК по организацията и произвеждането на избори за народни представители, обжалваеми пред ВАС, произнасянето за законност на избора на народен представител е отнасяно към компетентността на КС, поради конституционната му значимост. Това налага законова уредба както по отношение на процедурата, по която ще действа КС, така и по отношение на компетентността на органите, които трябва да съобразят изборния резултат с констатациите на съда, т.е. на правните последици, произтичащи от констатираната от КС незаконосъобразност. Доколкото основанията за незаконосъобразност могат да бъдат различни, мотивите и диспозитивът на КС могат да бъдат с различни конкретни правни последици. За това говори и досегашната практика на КС. Но във всички случаи трябва да е ясно кой и какви правни действия ще предприеме в изпълнение решението на съда.
5. Процедурата, по която действа КС, не позволява в достатъчна степен осигуряване на същинска състезателност на спорещите по съществото на спора с произтичащите от това последици. След като е допуснал оспорване на законност на избор на народен представител на основание чл. 66 от Конституцията, законодателят е трябвало да осигури на единствения компетентен орган, който може да се произнесе, и процедура, която отчита спецификата на този спор и в това отношение.
В заключение според мен по това дело КС изиска и събра в рамките на съществуващата процедура доказателства и реши спора съобразно тях. Но въпросите по този казус надхвърлят мотивите и диспозитива на това решение като част на казуистиката по произнасянето на КС за законосъобразност на избор на народен представител. В отсъствието на ясни законови отговори тяхното съществуване ще продължава да дава основание за съмнения в убедителността на решенията на КС по тези въпроси и то по причини, стоящи извън Съда.
Конституционен съдия: Сн. Начева