ДВ. бр. 35 от 11.05.2010г.

Обн., ДВ, бр. 35 от 11 май 2010 г.

history Пълномощните представители на Правителствата на страните членки на Всемирния пощенски съюз, събрани на Конгрес в Женева, на основание член 30, параграф 2 от Устава на Всемирния пощенски съюз, сключен на 10 юли 1964 г. във Виена, приеха, при условие за ратифициране, следните изменения в горепосочения Устав.

history Член I
(Член 1а изменен)
Определения
1. За целите на Актовете на Всемирния пощенски съюз споменатите по-долу термини са определени, както следва:
1.1. Пощенска услуга: съвкупност от пощенски услуги, чийто обхват е определен от органите на Съюза. Основните задължения, които се свързват с тези услуги, се състоят в това да се отговори на някои социални и икономически цели на страните членки, като се осигури приемането, сортирането, пренасянето и доставянето на пощенските пратки.
1.2. Страна членка: страна, която изпълнява условията, изброени в член 2 на Устава.
1.3. Единна пощенска територия (една и съща пощенска територия): задължение за страните, договарящи Актовете на ВПС, да осигуряват на реципрочен принцип размяната на писмовни пратки при спазване на свободата на транзита и да обработват пратките, произхождащи от другите територии и преминаващи транзитно през техните страни, безпристрастно и по начина, по който обработват собствените си пощенски пратки.
1.4. Свобода на транзита: принцип, съобразно който междинната страна членка е задължена да гарантира пренасянето на пощенските пратки, които са й предадени за транзитно преминаване към друга страна членка, като запазва за тази поща същото третиране, каквото прилага за пратките от вътрешния си режим.
1.5. Писмовни пратки: пратки, описани в Конвенцията.
1.6. Международна пощенска услуга: операции или пощенски услуги, регламентирани от Актовете. Съвкупност от тези операции или услуги.
1.7. Избран оператор: всяко правителствено или неправителствено ведомство, което е избрано официално от страната членка да осигурява върху нейната територия експлоатацията на пощенските услуги и да изпълнява свързаните с тях задължения, произтичащи от актовете на Съюза.
1.8. Резерва: резерва, нарушаваща разпоредба, чрез която страната членка цели да изключи или да промени юридическия ефект на клауза на акт, различен от Устава и от Общия правилник, при прилагането му от тази страна членка. Всяка резерва трябва да бъде съвместима с предмета и целта на Съюза, така както са определени в предговора и в член 1 на Устава.
Тя трябва да бъде надлежно мотивирана и одобрена от мнозинството, постигнато при одобряването на акта, и да бъде включена в Заключителен протокол към този акт.