ДВ. бр. 90 от 16.11.2010г.

Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 21 юли 2010 г., ДВ, бр. 59 от 2010 г.
В сила за Република България от 5 януари 2011 г.
Обн., ДВ, бр. 90 от 16 ноември 2010 г.

history Държавите - страни по този протокол,
като страни по Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване от 1988 (наричана по-долу "конвенцията");
като признават, че терористичните актове представляват заплаха за международния мир и сигурност;
като не забравят Резолюция А.924 (22) на Асамблеята на Международната морска организация, с която се отправя молба за преразглеждане на съществуващите международни нормативни и технически мерки и за обмисляне на нови мерки, които да предотвратят и преследват тероризма, насочен срещу корабите, и да подобрят сигурността на борда и на брега и така да намалят риска за пътниците, екипажите и пристанищния персонал на борда на корабите и в пристанищата и на корабите и техните товари;
като осъзнават Декларацията за мерките за елиминиране на международния тероризъм, приложена към Резолюция 49/60 от 9 декември 1994 г. на Общото събрание на ООН, в която inter alia държавите - членки на ООН, тържествено потвърждават своето недвусмислено осъждане на всички действия, методи и практики на тероризъм като престъпни и неоправдани където и да е и от който и да са извършени, включително и онези, които излагат на опасност приятелските връзки между държавите и народите и заплашват териториалната цялост и сигурност на държавите,
като отбелязват Резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. на Общото събрание на ООН и Декларацията за допълнение на Декларацията за мерките за елиминиране на международния тероризъм, приложена към нея,
като припомнят резолюции 1368 (2001) и 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, които отразяват международната воля за борба с всички форми и прояви на тероризъм и които възлагат задачи и отговорности на държавите, и отчитайки продължаващата заплаха от терористични атаки;
като припомнят също Резолюция 1540 (2004) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която признава спешната необходимост всички държави да вземат допълнителни ефективни мерки за предотвратяване разпространението на ядрени, химически или биологични оръжия и на средствата за осигуряване на доставката им;
като по-нататък припомнят Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършени на борда на въздухоплавателни средства, подписана в Токио на 14 септември 1963 г.; Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г.; Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23 септември 1971 г.; Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпления против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г.; Международната конвенция срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г.; Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 26 октомври 1979 г.; Протокола за борба с незаконните актове на насилие в летищата, обслужващи международната гражданска авиация, допълващ разпоредбите на Конвенцията за борба с незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписан в Монреал на 24 февруари 1988 г.; Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, подписан в Рим на 10 март 1988 г.; Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, подписана в Монреал на 1 март 1991 г.; Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 15 декември 1997 г., и Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1999 г. (1);
като имат предвид значението на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, приета в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., както и на обичайното международно морско право;
като припомнят също Резолюция 54/46 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която утвърждава, че международното сътрудничество, както и действията на държавите за борба с тероризма следва да се осъществяват в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право и съответните международни конвенции, а също и Резолюция 59/24 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която настоятелно изтъкна необходимостта държавите да станат страни по Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и протокола към нея, ги покани да вземат участие в прегледа на посочените актове от страна на Юридическия комитет на Международната морска организация с цел укрепване на средствата за борба с подобни незаконни действия, включително терористични актове, като също настоятелно изтъкна необходимостта държавите да вземат подходящи мерки за осигуряване ефективното прилагане на посочените актове, по-специално посредством приемането на закони, ако това е уместно, насочени да осигурят наличието на подходяща уредба относно ответните действия при възникването на въоръжени грабежи и терористични актове по море;
като припомнят също така важността на измененията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, приети през 2002 г. по време на Конференцията на договарящите се правителства по Конвенцията, установяващи подходяща техническа рамка, включваща сътрудничеството между правителствата, правителствени агенции, национални и местни администрации и корабните и пристанищните индустрии в разкриването на заплахи срещу сигурността и вземането на превантивни мерки срещу инциденти, насочени срещу корабни и пристанищни съоръжения, използвани за международна търговия,
като по-нататък припомнят Резолюция 58/187 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която утвърждава необходимостта държавите да осигурят спазването на задълженията си по международното право и по-специално съгласно международното право на правата на човека, бежанското и хуманитарното право при вземането на мерки за борба с тероризма;
като съзнават необходимостта от приемане на разпоредби, допълващи тези в конвенцията, за преследването на допълнителни терористични актове на насилие, насочени срещу безопасността и сигурността на международното морско корабоплаване, и за подобряване на неговата ефективност;
се споразумяха за следното:

history Член 1
По смисъла на този протокол:
1. "Конвенция" означава Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, подписана в Рим на 10 март 1988 г.
2. "Организация" означава Международната морска организация.
3. "Генерален секретар" означава Генералния секретар на организацията.