ДВ. бр. 99 от 17.12.2010г.

Обн., ДВ, бр. 99 от 17 декември 2010 г.

history ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Т. 229, ИЗР. 2 И Т. 229.2 ОТ РЕШЕНИЕ № РД-УС-04-17 ОТ 20.01.2009 г. НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
ОТМЕНЯ Т. 189.13 И Т. 229.1 ОТ РЕШЕНИЕ № РД-УС-04-17 ОТ 20.01.2009 г. НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ПРОТИВ Т. 189.9, Т. 189.17, Т. 227, Т. 227.1, Т. 227.2, Т. 227.3, Т. 228 И Т. 229, ИЗР. 1 ОТ РЕШЕНИЕ № РД-УС-04-17 ОТ 20.01.2009 г. НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.

history Върховният административен съд в състав: председател: Илияна Дойчева, и членове: Мариета Милева и Илиана Славовска, при участието на секретар-протоколиста Илиана Иванова разгледа административно дело № 9627 по описа на Върховния административен съд - пето отделение, за 2009 г., докладвано от съдията Мариета Милева.
Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Българския лекарски съюз (БЛС) против разпоредбите на т. 189.9; 189.13; 189.17; 227, т. а и б; 227.1; 227.2; 227.3; 228; 229; 229.1; 229.2 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Жалбоподателят поддържа, че посочените текстове са нищожни, тъй като разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЗО не се прилага за 2009 г., поради което решението на органа е издадено без законово основание. Евентуално излага доводи за незаконосъобразност на същите текстове, като сочи, че решението по т. 189.9 противоречи на чл. 32 и 33 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ); т. 189.13 от акта противоречи на раздел V "Външна оценка на качеството" в Наредба № 10 от 10.05.2006 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория"; т. 189.17 въвежда допълнително ограничение на възможностите за упражняване на дейност от лечебните заведения в противоречие с условията на чл. 51 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ); т. 227 до т. 228 от решението създават предпоставки за ограничаване на възможностите за оказване на болнична помощ, както и достъпа до такава помощ на здравноосигурените лица, с което се нарушава принципът на свободен достъп до медицинска помощ и забрана за налагане на ограничения по географски и административен признак, въведени с чл. 4 ЗЗО, и противоречи на разпоредбата на чл. 55, ал. 7, т. 2, 5 и 6 ЗЗО и на чл. 35, т. 1, 2 и 3 и на чл. 45 ЗЗО; с т. 229, 229.1 и 229.2 от решението се разширява обхватът на контрола, предвиден в глава двадесет и първа на Националния рамков договор (НРД) за 2006 г., без да са налице законови основания за това, въвеждат се санкции, които следва да са предвидени в НРД 2006 г., и се нарушават принципите на равнопоставеност на договарящите. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността на посочените разпоредби или евентуално да отмени същите.
Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че оспорените текстове не са нищожни, но т. 189.9; 189.13; 189.17; 227, т. а и б; 227.1; 227.2; 227.3; 228; 220 и 229 са незаконосъобразни, тъй като въвеждат ограничения и допълнителни задължения, които не съществуват в нормативната уредба, поради което следва да бъдат отменени.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Оспореното решение на Управителния съвет на НЗОК е взето на заседание на органа, проведено на 20.01.2009 г. (протокол № РД-УС- 05-2 от 20.01.2009 г.), на основание чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЗО и с него са определени условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, редът за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО.
С т. 189.9 от решението се въвежда изискване при сключване на договори за оказване на болнична помощ лечебните заведения да представят и декларация за членство в БЛС с номер от националния регистър по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛС (сега ЗСОЛЛДМ), както и декларация, че не са отнети правата да упражняват медицинска професия в Република България за лекарите, които ръководят и работят в лечебното заведение. Разпоредбата на т. 189.13 от решението изисква също и копие от актуален сертификат за участие в БНСВОК по клинична лаборатория или копие от сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програма за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология в случаите, когато лечебното заведение има съответния вид лаборатории, а т. 189.17 разпорежда да се представи копие от заповед на министъра на здравеопазването с акредитационната оценка, различна от "лоша", за лечебното заведение и за отделните структурни звена по съответните клинични пътеки и срокът, за който тя се присъжда по смисъла на Наредба № 18 от 2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения.
Точка 227 от акта предвижда в рамките на стойностите по чл. 5 от бюджета на НЗОК касата да определя за всяка районна здравноосигурителна каса обща стойност на разходите за болнична помощ по месеци, а районните здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите за болнична и медицинска помощ с изпълнителите съгласно правила, приети от НЗОК, като изпълнението на дейностите се контролира по месеци и се коригира на тримесечие, по ред за прилагане на т. 227, утвърден от Управителния съвет на НЗОК (т. 227.1, 227.2, 227.3 и 228 от решението).