ДВ. бр. 38 от 17.05.2011г.

Обн., ДВ, бр. 38 от 17 май 2011 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Евгени Танчев, членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Снежана Петрова разгледа в закрито заседание на 4 май 2011 г. конституционно дело № 19 от 2010 г., докладвано от съдията Евгени Танчев.
Производството по делото е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Образувано е по искане на тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията за установяване на противоконституционност на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ) (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г.; посл. изм., бр. 27 от 2009 г.), съгласно който "Решението на районния съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно".
В искането се твърди, че наказанието "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи (МВР)" е равнозначно на наказанието "лишаване от свобода" и забраната по чл. 7, изр. 1 УБДХ наказанието да не подлежи на инстанционен контрол противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията и на чл. 2, ал. 1 от Протокол 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Сочи се, че на обвиняемия се налага наказание "лишаване от свобода", което е изключително тежко и само по себе си достатъчно да се приеме, че деянието следва да се приравни на престъпление по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Вносителят на искането поддържа, че трябва да се признае право на наказания да обжалва решението на районния съд, защото на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията следва да се приложи международният акт, който има предимство пред нормите на вътрешното право. Същевременно в искането се твърди, че поради съображения за изключване на възможността за постановяване на противоречиви решения от съдилищата тричленният състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд да се произнесе и да установи противоконституционността на чл. 7, изр. 1 УБДХ.
С определение от 24 февруари 2011 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Българския Хелзинкски комитет, Съюза на юристите в България, фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", фондация "Български адвокати за правата на човека" и сдружение "Център на неправителствените организации в Разград".
Постъпили са становища от всички конституирани като заинтересувани страни с изключение на Народното събрание и Министерския съвет.
В становищата си министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Българският Хелзинкски комитет, Съюзът на юристите в България, фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", фондация "Български адвокати за правата на човека" и сдружение "Център на неправителствените организации в Разград" считат оспорената разпоредба за противоконституционна. Обобщено, съображенията се свеждат до противоречието й с конституционния принцип за осигуряване на всеобщото право на защита, тъй като административното нарушение по УБДХ се приравнява на престъпление заради строгостта на санкцията "задържане в поделенията на МВР".
Обратното разбиране е развито в становището на министъра на правосъдието, който счита, че не са налице материални основания за обявяване на противоконституционност и несъответствие с норми на Европейското право на чл. 7, изр. 1 УБДХ.

history Главният прокурор на Република България поддържа в становището си, че искането е недопустимо, защото ако тричленният състав е установил противоречие на чл. 7 УБДХ с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е следвало да приложи Конвенцията, която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното ни право и има приоритет пред него, а твърденията за противоречива съдебна практика са неубедителни и тя се отстранява с тълкуване на законите от върховните съдилища, а не с актове на Конституционния съд. По същество главният прокурор намира искането за неоснователно, защото инстанционността на съдебния контрол не е конституционно задължителна.
Конституционният съд, като обсъди съображенията на вносителя на искането и становищата на заинтересуваните страни, прие следното:
Административното наказание "задържане в поделенията на МВР" е въведено с приемането на Указа за борба с дребното хулиганство през 1963 г., като междувременно на основание чл. 9, ал. 2 УБДХ е приет и Правилник за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (ДВ, бр. 106 от 2004 г.). Същото административно наказание - "задържане в териториална структура на МВР" за срок до 25 денонощия, е предвидено и в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ДВ, бр. 96 от 2004 г.).
Наказанието "задържане в поделенията на МВР" е предвидено алтернативно с наказанието глоба от 100 до 500 лв. за противообществени прояви (дребно хулиганство), дефинирани в чл. 1, ал. 2 УБДХ като "непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение или държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК)".
От уредбата в Указа за борба с дребното хулиганство е видно, а и в правната теория е категорично възприето разбирането, че наказанието "задържане в поделенията на МВР" притежава всички белези на административното наказание и се налага като основно наказание алтернативно с административното наказание глоба.