ДВ. бр. 93 от 25.11.2011г.

Обн., ДВ, бр. 93 от 25 ноември 2011 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 25 октомври, 8 ноември, 9 ноември и 15 ноември 2011 г. конституционно дело № 6 от 2011 г., докладвано от съдията Стефка Стоева.
Производството е по реда на чл. 148, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията.
Образувано е по искане на 58 народни представители от 41-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност и на несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на: чл. 26а; чл. 35, ал. 3; чл. 38, ал. 3, т. 4, 5, 8 и 12 и ал. 5; чл. 39, ал. 2, т. 3 и ал. 6; чл. 42, ал. 2 и 3; чл. 50; чл. 61, ал. 1; чл. 63, ал. 1 и 5; чл. 68, ал. 2 и ал. 3, т. 3; чл. 75; чл. 100а - 100е; чл. 104, ал. 4; чл. 107а - 107б; чл. 107в; чл. 136, ал. 1; чл. 140; чл. 141, ал. 2; чл. 143, ал. 4; чл. 148, ал. 1; чл. 151; чл. 152; чл. 153, ал. 3 и 4; чл. 163, т. 2 и 3; чл. 164, ал. 3 и 6; чл. 167, ал. 1, т. 2 и 3; чл. 170, ал. 2 и 3; чл. 171, ал. 1; чл. 178, ал. 4; чл. 194в; чл. 204, ал. 1, т. 1, букви "в" и "е", т. 2, букви "в" и "д", т. 3, буква "а", ал. 2, т. 4 и 5; чл. 209а; чл. 233, ал. 2, 3, 4 и 5; чл. 304, ал. 1; чл. 338, т. 4, 8, 9, 15 и 16; чл. 340, ал. 2 и чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ - обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; последно изменен и допълнен бр. 45 от 2011 г.), създадени съответно с § 4; § 8; § 10; § 11; § 13; § 14; § 16; § 17; § 19; § 21; § 26; § 27; § 28; § 32; § 33; § 34; § 35; § 37; § 38; § 39; § 40; § 43; § 44; § 46; § 49; § 50; § 54; § 67; § 76; § 82; § 83; § 98; § 101; § 102 и § 116 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ - обн., ДВ, бр. 1 от 2011 г.) и на § 119; § 120; § 121; § 122; § 123; § 126; § 130 и § 136 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон, както и на: чл. 35, ал. 2; чл. 42, ал. 2; чл. 174, ал. 3; чл. 287, ал. 2; чл. 288, т. 2; чл. 411а - 411е от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК - обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; последно изменен бр. 61 от 2011 г.), създадени съответно с § 1; § 2; § 5; § 6; § 7 и § 8 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
(ЗИДНПК, ДВ, бр. 13 от 2011 г.) и на § 9 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон.
С определение от 12.04.2011 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал заинтересовани страни по делото, на които е предоставил възможност да представят писмени становища. Съдът изиска от Народното събрание и стенографските дневници от пленарните заседания по приемане на оспорените закони.
От заинтересованите страни по цялото искане становище са изразили Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на финансите, Върховният касационен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет и Съюзът на юристите в България, като министърът на правосъдието е представил и допълнително становище.
Становища по отделни части от искането са изразили министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, Националната следствена служба, Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Държавната агенция "Национална сигурност", Държавната комисия по сигурността на информацията, Българският хелзинкски комитет, Фондация "Български адвокати за правата на човека", Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Институтът за модерна политика.
Не са постъпили становища от Народното събрание, президента на Република България, Върховния административен съд, омбудсмана на Република България, Националния институт на правосъдието, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите и Центъра за изследване на демокрацията.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането и становищата на заинтересованите страни, прие следното:
І. Относно създаването на специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, специализирана прокуратура, апелативна специализирана прокуратура и следствен отдел в специализираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от специализирания наказателен съд - чл. 38, ал. 3, т. 4, 5, 8 и 12 и ал. 5; чл. 39, ал. 2, т. 3 и ал. 6; чл. 61, ал. 1; чл. 63, ал. 1 и 5; чл. 68, ал. 2 и ал. 3, т. 3; чл. 100а - 100е; чл. 107а - 107в; чл. 136, ал. 1; чл. 140; чл. 141, ал. 2; чл. 143, ал. 4; чл. 148, ал. 1; чл. 151; чл. 152; чл. 153, ал. 3 и 4; чл. 163, т. 2 и 3; чл. 164, ал. 3 и 6; чл. 167, ал. 1, т. 2 и 3; чл. 170, ал. 2 и 3; чл. 178, ал. 4; чл. 204, ал. 1, т. 1, букви "в" и "е", т. 2, букви "в" и "д", т. 3, буква "а", ал. 2, т. 4 и 5; чл. 233, ал. 2, 3, 4 и 5; чл. 304, ал. 1; чл. 338, т. 4, 8, 9, 15 и 16; чл. 340, ал. 2 и чл. 401, ал. 1 ЗСВ и чл. 35, ал. 2; чл. 42, ал. 2; чл. 174, ал. 3; чл. 287, ал. 2; чл. 288, т. 2; чл. 411а - 411е НПК и § 9 и 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДНПК (ДВ, бр. 13 от 2011 г.)
Вносителите на искането твърдят, че оспорените разпоредби създават "специализиран съд" по наименование, но всъщност създават извънреден съд, а съгласно чл. 119, ал. 3 от Конституцията извънредни съдилища не се допускат. Считат, че се създава извънреден съд, който не може да осигури обективен и справедлив процес. Доводите им са, че специализираният наказателен съд няма да разглежда точно определена еднородна материя, а различни престъпления от всички раздели от Особената част на Наказателния кодекс (НК). За специализирания наказателен съд са създадени особени правила за разглеждане на делата, които са извънредни правила и важат само за този съд. Той се отличава от другите съдилища, които имат определена местна подсъдност, с това, че компетентността му е за престъпления, извършени на територията на цялата страна, включително и в чужбина. Когато срещу едно лице има обвинение за няколко престъпления, от които едно е подсъдно на специализирания наказателен съд, делата за всички престъпления ще са подсъдни на този съд. По този начин прокурорът може да включи в обвинителния акт един от текстовете по чл. 411а, ал. 2 НПК, по което обвинение подсъдимият може да бъде оправдан, но делото ще се разгледа от специализирания наказателен съд. Подобно е положението по чл. 411а, ал. 5 НПК, съгласно който обвиняемият, без да е извършил престъпление по чл. 411а, ал. 2 НПК, може да бъде съден от специализирания наказателен съд. Вносителите развиват аргументи, че разследващите полицаи в следствения отдел на специализираната прокуратура ще се назначават от министъра на вътрешните работи, с което се нарушават принципите на правовата държава и на разделение на властите. Изразяват се опасения, че разрешенията за специалните разузнавателни средства ще се издават от председателя на специализирания наказателен съд за цялата страна, както и че участниците по делата са длъжни да се явяват в този съд независимо от участието си по дела в другите съдилища, което според вносителите също определя съда като извънреден. Съзира се извънредност на съда и по съображения, че Столичният общински съвет ще прави предложенията за съдебни заседатели и те ще бъдат политически назначения. Във въведените допълнителни изисквания към съдиите и прокурорите в новите структури вносителите на искането също намират елемент на извънредност, защото считат, че те ги поставят в "по-горна категория" спрямо колегите им. По изложените съображения се иска оспорените разпоредби в частта им, с която се създава специализиран наказателен съд, да бъдат обявени за противоконституционни, като противоречащи на принципите на правовата държава (Преамбюла), на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 8, чл. 31, чл. 117, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 и 3 от Конституцията.
Според вносителите на искането създаването на извънреден наказателен съд не може да осигури безпристрастно правосъдие, защото той не е "независим" от изпълнителната власт. Те намират, че голяма част от оспорените разпоредби не съответстват на общопризнатите норми на международното право и на международните договори, по които България е страна, а именно: на чл. 10 и чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г.; на чл. 14 от Международния пакт за граждански и политически права (ДВ, бр. 43 от 1976 г.) и на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ДВ, бр. 80 от 1992 г.).
Искането в тази част се подкрепя от Висшия адвокатски съвет, Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека, Българския хелзинкски комитет и Български адвокати за правата на човека. Изложените аргументи в становищата им са, че специализираният наказателен съд е противоконституционен, защото е извънреден, както и че той не съответства на КЗПЧОС, тъй като е несъвместим с безпристрастния и независим съд.
Две от заинтересованите страни считат, че с изключение на отделни разпоредби, като цяло специализираният наказателен съд не е противоконституционен, а именно: Върховният касационен съд намира за противоконституционен чл. 411д, ал. 3 НПК, който задължава участниците в процеса да се явяват в съдебно заседание пред специализирания наказателен съд независимо от призоваването им и в други съдилища, и Институтът за модерна политика счита за противоконституционни посочения чл. 411д, ал. 3 НПК и чл. 164, ал. 3 и 6 ЗСВ, с който се въвеждат изисквания за общ и специален стаж за съдиите и прокурорите в специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури.

history Главният прокурор на Република България, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите, министърът на външните работи и Съюзът на юристите в България изразяват становище, че оспорените разпоредби не са противоконституционни и са съобразени с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.
І.1. Съдилища и прокуратура в Република България
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Основния закон правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, а структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата (чл. 126, ал. 1 от Конституцията). На конституционно ниво сред органите на правораздаване не са посочени поименно административните съдилища и военно-апелативният съд (чл. 119, ал. 2 от Конституцията и чл. 101, ал. 2 ЗСВ), които съдилища са създадени със закон и чиято конституционосъобразност не е оспорена.
Законът за съдебната власт детайлира уредбата на видовете съдилища и на прокуратурата, като очертава и правомощията им. Според чл. 61, ал. 1 ЗСВ съдилищата са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Независимо че отсъстват в Конституцията, с изменението на чл. 39 ЗСВ (отм.), извършено с § 120 от ПЗР АПК (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), са създадени административните съдилища като специализирани съдилища за разглеждане на определени със закон административни дела. С оспореното изменение на чл. 61 ЗСВ са създадени специализираният наказателен съд и апелативният специализиран наказателен съд, чиято уредба е доразвита съответно в новите раздели VІа и VІІа от Закона за съдебната власт. С оспорения чл. 136, ал. 1 ЗСВ в структурата на прокуратурата са включени специализираната прокуратура със следствен отдел в състава й, както и апелативната специализирана прокуратура.
Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе с Решение № 10 от 1998 г. по к. д. № 8 от 1998 г. и Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г., че създаването на специализирани подразделения и структури в системата на съдилищата и прокуратурата с оглед по-доброто противодействие на отделните видове престъпления е от компетенциите на Народното събрание.
І.2. Специализиран и извънреден съд
Конституцията и законодателството не съдържат легално определение на понятията "специализиран съд" и "извънреден съд" по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията.
Извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.
Специализираният наказателен съд съгласно измененията в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс се създава със закон; притежава точно определена специална компетентност в една точно определена област; съдиите в него се назначават съобразно условията и реда, приложими за съдиите в общите съдилища; прилага в правораздавателната си дейност материалното и процесуалното право, приложимо от общите съдилища; правораздава едновременно (без да ги дублира) с общите съдилища, от които не се различава функционално и организационно.
Специализираните съдилища поначало са допустими от чл. 119, ал. 2 от Конституцията и те притежават тези общи характеристики. Конституционният съд вече се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 г. по к. д. № 3 от 1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 г. по к. д. № 18 от 1998 г. е приел, че "по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите в тях важат същите изисквания и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища".
Специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите. Специализираните по материя съдилища трябва да се различават от общите съдилища само по предмета си, защото целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела (наказателни, административни, трудови, търговски и пр.), за да придобият съдиите по-задълбочени познания, да натрупат практически опит и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност. Един от начините за подобряване на дейността на съда е съдиите да притежават висока степен на специализирана компетентност поради бързо променящите се обстоятелства и реалности, както и да провеждат специализирани обучения за задълбочаване на знанията в съответната (обикновено нова) област.
Българската съдебна система познава в близкото си минало и понастоящем специализирани съдилища. Такива съдилища съществуват и в много европейски държави - в Испания, Италия, Франция, Германия, Англия, Белгия и др. Два от съдебните органи на Европейския съюз в Люксембург също са специализирани юрисдикции - Общ съд, създаден през 1988 г., и Съд на публичната служба, създаден през 2004 г. В Румъния през 2002 г. е създадена специализирана Национална прокуратура за борба с корупцията, а през 2004 г. е създадена Дирекция за разследване на организирана престъпност и тероризъм.
Какви структурни специализирани звена ще се създават в съдебната система е от изключителната компетентност на законодателя, на когото това правомощие е предоставено от чл. 119, ал. 2 и чл. 133 от Конституцията, и е въпрос на законодателна целесъобразност.
Особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и, на второ място - условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система.
І.3. Относно предмета на делата, подсъдни на специализирания наказателен съд - чл. 411а НПК
В искането се твърди, че в противоречие с принципа специализираният съд да разглежда еднородна материя, в чл. 411а НПК са посочени различни по вид престъпления от всички раздели от Особената част на Наказателния кодекс, които са безразборно нахвърляни без критерии, по нечие субективно внушение.
Конституционният съд преценява, че доводите са неоснователни.
Делата, подсъдни на специализирания наказателен съд, сами по себе си не го правят извънреден съд. Конституцията поначало в чл. 119, ал. 2 допуска създаването на специализирани съдилища, при което по целесъобразност към тях се отклоняват, по волята на законодателната власт, определени видове дела, подсъдни до този момент на общите съдилища.
Подсъдни на специализирания наказателен съд са делата за престъпления, изчерпателно изброени в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК, а именно: по чл. 321 и чл. 321а НК и по чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т. 8, чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, чл. 143а, ал. 3, чл. 144, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 216, ал. 5, предложение трето, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква "ж", чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 282, ал. 4, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 337, ал. 2 и 3, чл. 339, ал. 2 и 3, чл. 346, ал. 6, предложение първо и второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2 - 4, чл. 354в, ал. 2 - 4 и чл. 356б НК. С измененията на НПК (ДВ, бр. 61 от 2011 г.) от подсъдността на специализирания наказателен съд са извадени първоначално включените престъпления по чл. 243 и 244 НК. Подсъдни на специализирания наказателен съд са и делата за същите престъпления, извършени в чужбина (чл. 411а, ал. 3 НПК).
Критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. Вторият критерий е вече използван при определяне подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет съгласно неоспорения чл. 35, ал. 3 НПК.
Твърдението в искането, че в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК са безразборно нахвърляни при липсата на критерий текстове от Наказателния кодекс, не се оправдава.
Специализираният наказателен съд, с оглед изброените в предметната му компетентност престъпни състави от Наказателния кодекс, се създава да разглежда дела, свързани с организираната престъпност, както и дела за някои отделни квалифицирани случаи на усложнена престъпна дейност и за общоопасни престъпления. Обхватът на компетентността му е широк и включва дела за разнообразни престъпления, поради което е неправилна аналогията на вносителите на искането със съдилищата, които разглеждат брачни или трудови дела. Но подобно на специализирания наказателен съд е положението на административните съдилища, които като специализирани съдилища правораздават по данъчни, пенсионни, изборни, земеделски и други дела, разглеждани преди създаването им от общите съдилища.
Обединяващият критерий за голямата част от изброените състави на престъпления по чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК е, че те са свързани с участието на структури на организираната престъпност, макар че не са обхванати всички случаи (например чл. 169г НК). Действително в предмета на специализирания наказателен съд са включени престъпления от различни раздели на Особената част на Наказателния кодекс: квалифицирани състави на престъпления против личността по глава втора; против правата на гражданите по глава трета; против собствеността по глава пета; против стопанството по глава шеста; против финансовата, данъчната и осигурителната система по глава седма; против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции по глава осма; против реда и общественото спокойствие по глава десета; престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства, престъпления по транспорта и съобщенията и престъпления против народното здраве и против околната среда по глава единадесета.
Съображенията за включване на делата за престъпления в предмета на специализирания наказателен съд са, че в голямата си част те са свързани с организиране и ръководене на организирана престъпна група или са извършени по поръчение или в изпълнение решение на такава група. Организираната престъпност е особена форма на усложнена задружна престъпна дейност с безспорно по-висока обществена опасност от обикновеното съучастие, защото става дума за организация на три или повече лица, която осъществява множество престъпления. Завишената обществена опасност на организираната престъпна група е наложила за някои видове престъпления да се установят квалифицирани състави. В изпълнение на международните ангажименти, произтичащи от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 42 от 2001 г.), в сила за Република България от 29.09.2003 г. и от основния нормативен акт на Европейския съюз - Рамковото решение № 2008/841/ПВР на Съвета от 24.10.2008 г., в българския Наказателен кодекс с измененията в ДВ, бр. 92 от 2002 г. бяха криминализирани деянията, извършени от организирана престъпна група, а в чл. 93, т. 20 НК бе дадено и легално определение на понятието "организирана престъпна група".
Действително използваната законодателна техника при създаване на оспорените разпоредби на чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК и очертаване предметната компетентност на специализирания наказателен съд не е прецизна. Доколкото обаче новосъздаденият съд е част от съдебната система, включително с оглед предвидената възможност върху дейността му да упражнява контрол Върховният касационен съд, правораздава по установените процесуални и материални правила, съдиите в него се избират по установените условия и ред, той не може да бъде определян като извънреден съд с оглед предмета си. В компетентността на специализирания наказателен съд са включени и отделни тежки квалифицирани състави на престъпна дейност (най-често квалифициращият признак е престъплението да е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група) и общоопасни престъпления (конкретно изброени от чл. 330, ал. 2, т. 4 до чл. 356б НК). Законодателят е преценил, че посочените дела за престъпления по алинеи 1 и 2 на чл. 411а НПК трябва да се разглеждат от този съд предвид тяхната сложност и необходимостта да се предвидят ефикасни мерки срещу тези престъпления. Какви конкретно дела са включени в материалната компетентност на специализирания наказателен съд, е въпрос на държавна политика и законодателна целесъобразност, а не на конституционосъобразност, поради което Конституционният съд не преценява обхвата на неговата подсъдност, както и необходимостта и полезността на съда.
Обстоятелството, че седалището на специализирания наказателен съд е в гр. София, също не го прави извънреден съд. След като той е единствен за територията на цялата страна, естествено е седалището му да бъде в административния център, където е съсредоточена и голяма част от населението. Една от основните цели за създаването на специализирания наказателен съд е процесът да се води извън сферата на влияние на обвиняемите, действали като организирана престъпна група, за да се постига географско разделяне между мястото на съдене и района, в който действа организираната престъпна група, като се осигури и максимална неутралност на съдиите и съдебните заседатели.
Въз основа на горното Конституционният съд заключава, че чл. 411а, ал. 1, 2 и 3 НПК не са противоконституционни, защото при определяне на предмета на специализирания наказателен съд няма елементи на извънредност.
І.3.1. Относно възможността за разглеждане от специализирания наказателен съд на дела и за други престъпления, извършени от едно и също лице - чл. 411а, ал. 4 НПК
Оспорената разпоредба на чл. 411а, ал. 4 НПК предвижда, когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на специализирания наказателен съд, делото за всички престъпления да е подсъдно на този съд. Напълно е възможно в хипотезата на извършени от дееца няколко престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, престъпленията да не бъдат обединени в едно дело поради различни причини и да бъдат разгледани отделно, като делата приключат с отделни присъди. Едновременното разглеждане в едно дело на няколко престъпления срещу едно лице е препоръчително с оглед избягването на практически затруднения, но не е задължително. Съгласно чл. 25, ал. 1 НК и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди, се прилагат разпоредбите на чл. 23 и 24 НК. Кумулирането на наложени наказания става с отделен акт в самостоятелно производство, като компетентен да се произнесе съгласно чл. 39, ал. 1 НПК е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила.
Видовете подсъдност имат голямо значение за правилното функциониране на правосъдието, защото определят кой от различните по степен и територия съдилища е компетентен да разгледа дадено дело като първа инстанция. Подсъдните на конкретния съд наказателни дела се определят от кръга на неговата компетентност. Така чл. 35, ал. 1, 2 и 3 НПК очертават подсъдността на общите съдилища, които разглеждат наказателни дела; чл. 396 НПК определя подсъдността на военните съдилища, а изброяване на подсъдните на специализирания наказателен съд дела се съдържа в чл. 411а, ал. 1, 2 и 3 НПК. За военните съдилища е допустимо, при наличието на множество престъпления, извършени от подсъдимия, делото да се разгледа от тези съдилища, без да се наруши или да се разшири компетентността им, защото критерият за определяне на подсъдността на военните съдилища е престъпленията да са извършени от военнослужещи, които имат това качество по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г.).
Предметната подсъдност на специализирания наказателен съд, за разлика от военните съдилища, е определена по видове престъпления, които са изчерпателно изброени. От това следва, че специализираният наказателен съд не е компетентен да разглежда дела за престъпления, извършени от същите лица, но за престъпления, непосочени в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК. Да се приеме обратното означава материалната компетентност на специализирания наказателен съд да бъде неясна и неопределена, защото ще надхвърли включените в предмета му престъпления. Обединяването на дела за множество престъпления, извършени от едно лице, е напълно възможно и по отношение на специализирания наказателен съд, но само в случаите, когато всички, извършени от подсъдимия престъпления, са измежду изброените в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК.