ДВ. бр. 12 от 10.02.2012г.

Одобрено с Решение № 881 от 2 декември 2011 г. на Министерския съвет
В сила от 1 януари 2012 г.
Обн., ДВ, бр. 12 от 10 февруари 2012 г.

history Въведение
Основните здравни заплахи за България остават хроничните незаразни болести, най-вече циркулаторните заболявания, съдовите заболявания и ракът, и рисковете, свързани с начина на живот, като злоупотребата с алкохол, тютюнопушене и ниско ниво на физическа активност. Най-голямото предизвикателство, свързано с тежестта на заболяванията, е преждевременната смъртност и инвалидизацията, причинени от рисковите фактори, свързани с начина на живот. Главните причини за смъртността са коронарните сърдечни болести, инсултът, ракът, захарният диабет, хроничните обструктивни белодробни болести и злополуките. Затлъстяването се превръща в нарастващо предизвикателство. Заразните болести остават на сравнително ниско ниво с изключение на сериозната епидемия от морбили през 2010 г. Но налице е необходимост от укрепване на надзора над заразните болести, включително заболяванията, предавани по воден път, туберкулозата и ХИВ/СПИН. България провежда мащабни имунизационни програми с широко покритие. Българската здравна система продължава да бъде в състояние на текуща и цялостна реформа с предстоящото приемане и продължаващо преработване на нова Национална здравна стратегия. През следващите години в България основният акцент ще бъде подобряване на инфраструктурата за предоставяне на услуги и процесът на подобряване на хигиената в здравните заведения, качеството на предоставяните услуги, отзивчивостта на системата, географското разпределение на услугите и най-вече финансовият достъп. На всички нива в здравната система има необходимост от изграждане на капацитета на човешките ресурси и по-конкретно на здравните работници в общественото здравеопазване и доставчиците на здравни услуги, най-вече на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и медицинските сестри. Също така липсват определени специалисти (патолози, анестезиолози и др.), като е необходимо да се предприемат мерки за тяхното изграждане и запазване. Липсва подходяща система за оценка на здравните технологии, както и лекарствена политика за регулиране на ценообразуването и реимбурсирането. Въпреки че въвеждането на система за здравно осигуряване представлява съществена стъпка напред, успешното внедряване на системата продължава да поставя сериозни предизвикателства.
Министерството заедно с общинските здравни власти продължава да контролира пряко предоставянето на здравните услуги. Българското Министерство на здравеопазването планира въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ) като основа за реимбурсиране на болничната помощ.
За по-нататъшно подобряване на здравната система и услугите в областта на общественото здраве е необходимо преодоляването на редица предизвикателства.
Най-вече това са необходимостта да продължи изпълнението на здравната реформа, подобряване на достъпа, особено на финансовия достъп, хармонизиране на здравната информационна система за мониторинг и оценка на здравната ситуация и неравенствата, способността на системата да отговори на обществените очаквания, най-вече по отношение на качеството, по-добро осигуряване на правото на здраве и здравните потребности на бедните, уязвими и социално изолирани групи, като се обърне особено внимание на дейностите относно мигрантите и ромското население. Същевременно следва да се обърне внимание на проблема, свързан с човешките ресурси, управлението на нарастващите разходи за лекарства и овладяване на нерационалната употреба на лекарствата.
Настоящият документ представлява Двугодишно споразумение за сътрудничество (ДСС) между Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация и Министерството на здравеопазването на Република България от името на правителството за периода 2012 - 2013 г.
Това Двугодишно споразумение за сътрудничество за 2012 - 2013 г. е част от предварителна средносрочна рамка за сътрудничество между Регионалния офис за Европа на СЗО и Министерството на здравеопазването на Република България за шестгодишния период 2008 - 2013 г., който съответства на периода, обхванат от Средносрочния стратегически план на СЗО (MTSP 2008 - 2013). Документът отразява новото виждане на Регионалния офис за Европа на СЗО, одобрено от шейсетата сесия на Регионалния комитет за Европа - "По-добро здраве за Европа", както и с концепциите, принципите и ценностите, залегнали в разработването на новата Стратегия на СЗО за държавите в Европа и Европейската политика в областта на здравеопазването - "Здраве 2020".
Реализирането на целите на споразумението е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на правителството на държавата членка.
Настоящият документ представлява практическата рамка за сътрудничество, която е разработена посредством последователни консултации между националните здравни власти и Секретариата за Европа на СЗО.
Като отправна точка на процеса, който води до конкретни резултати от сътрудничеството, са взети договорените средносрочни приоритети за сътрудничество 2008 - 2013, конкретизирани в част 1 на документа. През 2010 г. на шейсетата сесия на Регионалния комитет бяха приети нови стратегически приоритети за работа, отразяващи основните проблеми, пред които са изправени повечето държави членки в Европейския регион на СЗО и на които се обръща специално внимание чрез разработването на новата Европейска политика в областта на здравеопазването - "Здраве 2020". Сред ключовите приоритети се открояват следните: укрепване на здравните системи, по-конкретно на първична здравна помощ; обновяване на общественото здравеопазване, включително подобрен надзор, превенция на болестите и промоция на здравето; справяне с поведенческите здравни детерминанти и рискови фактори; контролиране на хроничните незаразни болести като сърдечните болести, рак и диабет; справяне с разпространението на заразните болести с особено внимание върху полиомиелит, ХИВ/СПИН, мултирезистентна туберкулоза, морбили и малария; изпълнение на международните здравни правила; осигуряване на готовност при извънредни ситуации; подкрепа на напредъка в опазване на околната среда и здравето и подкрепа на хармонизацията на здравните информационни системи и споделяне на знания навсякъде в региона. Приоритетите и резултатите, детайлизирани в това споразумение, са основани на тези ключови приоритетни области.
Всичко това е в резултат на анализите за състоянието на общественото здравеопазване в региона и данните от националните здравни власти, като са взети предвид глобалните приоритети на СЗО (резолюциите на СЗА и РК), насоките на политиката в тази област, приоритетите на държавата и стратегическата оценка на СЗО.
Резултатите отразяват вижданията на държавите членки, а постигането им е съвместна отговорност на всяка отделна държава членка и Секретариата. За всеки резултат (т.е. очакван резултат) са дефинирани множество подрезултати (продукти и услуги), които да подпомогнат и улеснят изпълнението на вижданията на държавите членки. Предоставянето им е отговорност на Секретариата.
Документът е структуриран по следния начин:
1. Част 1 включва въздействието върху здравето, чието постигане се цели посредством договорените средносрочни приоритети и конкретните цели за сътрудничество за периода 2008 - 2013 г. и е във фокуса на съвместните усилия на правителството и Секретариата на СЗО. Описва също конкретните приоритетни резултати, които да бъдат постигнати за периода 2012 - 2013 г.
2. Част 2 включва раздели за бюджета на споразумението, финансирането му и взаимните ангажименти на Секретариата на СЗО и правителството.
Анексът към това споразумение включва обобщение на приоритетните резултати, както и на подрезултатите и начина на предоставяне. Предвиждат се три способа:
- Междудържавен способ, при който се обръща внимание на общите между страните потребности посредством подходи, обхващащи целия регион. Очаква се по-голямата част от работата да бъде извършена по този начин.
- Многодържавен способ се използва, когато един подрезултат в рамките на даден резултат се отнася до ограничен брой страни. Ресурсите, които съществуват в рамките на групата, ще се използват оптимално.
- Специфичен за държавата способ на действие се използва за подрезултати, които са строго специфични за потребностите и обстоятелствата на индивидуалната държава.
Ще продължи да е от значение, затова в редица случаи този способ ще бъде предпочетен при предоставянето.
Условия на сътрудничество
Средносрочните приоритети (част 1) предоставят предварителната рамка за сътрудничество за периода 2008 - 2013 г. Те могат да бъдат ревизирани по взаимно съгласие на всеки две години, когато обстоятелствата налагат необходимостта от такава промяна.
Двугодишните приоритетни резултати и подрезултати за 2012 - 2013 г., представени в анекса, могат да бъдат изменяни по взаимно писмено съгласие между Регионалния офис за Европа на СЗО и държавата в резултат на, например, промени в ситуацията в областта на здравеопазването на държавата, промени в капацитета на държавата да изпълнява договорените дейности, специфични потребности, възникнали в рамките на двугодишния период, или промени в капацитета на Регионалния офис да предоставя договорените подрезултати или поради промени във финансирането. Всяка от страните има право да инициира предложения за изменения.
След подписването на Двугодишното споразумение за сътрудничество правителството ще определи/потвърди отговорните национални контрапартньори/координатори за всеки приоритетен резултат и ще определи национален контрапартньор/координатор, който да осъществява редовна връзка с всички национални контрапартньори/координатори. Националният контрапартньор/координатор ще носи отговорност за цялостното изпълнение на споразумението от страна на министерството, докато Ръководителят на Офиса на СЗО за държавата (HWCO) ще отговаря от името на СЗО. Съобразно с това ще се уговори съответният работен план по споразумението, включително планираните подрезултати и графикът на изпълнение. Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2012 - 2013 г. Регионалният офис ще предостави възможно най-високото ниво на техническа помощ на държавата, като съдейства чрез офиса си в държавата или чрез други форми на присъствие в страната. Цялостната координация и управление на работния план за държавата е отговорност на Ръководителя на Офиса на СЗО за държавата.

history Разпределението на бюджета на СЗО за двугодишния период показва очакваните разходи за предоставяне на планираните подрезултати най-вече на национално ниво, включително разходи за персонал в държавите, от който се изисква изпълнението на работния план. Финансирането ще идва както от корпоративните ресурси на СЗО, така и от всякакви други ресурси, достъпни чрез СЗО. Тези средства не следва да се използват за субсидиране или запълване на недостига от финансиране в здравния сектор, като добавки към заплати или за закупуване на стоки и консумативи. Закупуването на стоки и консумативи и даренията в рамките на действия за преодоляване на кризи или като част от демонстрационни проекти ще продължи да се финансира по допълнителни механизми в съответствие с правилата и разпоредбите на СЗО.
Посоченият бюджет не отразява стойността на помощта от страна на техническия и управленския персонал на СЗО, базиран в Регионалния офис, в географски разпръснатите офиси (GDOs), както и стойността на приноса на СЗО Офиса в държавата за предоставянето на планираните подрезултати и по тази причина числата са значително под реалната стойност на подкрепата, която ще бъде предоставена на държавата. Средствата, включени в споразумението, са средствата на организацията, предназначени за сътрудничеството на Регионалния офис в рамките на работния план за държавата.
Ето защо стойността на приноса на СЗО излиза извън рамките на посочените в този документ парични средства, тъй като включва техническа помощ и друг принос от Централния офис, Регионалния офис, географски разпръснатите офиси и друг нефинансиран принос от офисите на СЗО в държавите.
Корпоративните ресурси (членски внос, CVCA (CVCA (Core Voluntary Contributions Account) (Основна сметка за доброволен принос) = Средства за официална помощ за развитие (ODA), които се предоставят глобално и гъвкаво на СЗО от донори за финансиране на дейности в одобрени за официална помощ държави.) и EURO Flexible (EURO Flexible са средства, предоставени доброволно, които осигуряват гъвкавост на ниво Регионален офис за Европа на СЗО.) ресурси) главно ще бъдат използвани за гарантиране на пълно постигане на регионалните ключови приоритетни резултати (KPO), както е описано в документа, озаглавен "Бюджетът на програмата като стратегически инструмент за отчетност" (RC61/Inf.Doc/10).
Стойността на правителствения принос - различен от онова, което може да се насочи чрез Секретариата на СЗО, не е оценен в това споразумение.
Следва да се отбележи също, че това споразумение е открито за по-нататъшно развитие и принос от други източници, които да допълнят общите цели или да въведат дейности, които не са включени на този етап.
По-конкретно Регионалният офис за Европа на СЗО ще подпомага координацията с Централния офис на СЗО, за да се увеличи до максимум ефективността на интервенциите в държавите в духа на принципа "Една СЗО".