ДВ. бр. 46 от 19.06.2012г.

Обн., ДВ, бр. 46 от 19 юни 2012 г.

history ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА НА РЕШЕНИЕ № РД-УС-04-12 ОТ 17.01.2005 г. НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА В ЧАСТТА МУ, ВЪВЕЖДАЩА 8 % ОТСТЪПКА ОТ ПРЕДЕЛНАТА ЦЕНА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ, ЗАПЛАЩАНА ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК.

history Върховният административен съд в състав: председател: Милка Панчева, и членове: Румяна Папазова и Николай Гунчев, с участието на секретар-протоколиста Мариана Салджиева разгледа административно дело № 10417 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, докладвано от съдията Николай Гунчев.
Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Венета Христова Чолева от Благоевград, правоприемник на заличения търговец ЕТ "Венета Чолева", с искане да бъде обявена нищожността на Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК), в частта му, въвеждаща 8 % отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК, поради липса на компетентност на този орган като страна по Националния рамков договор на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2005 г. (НРД - 2005) да изменя едностранно същия и поради допуснати от УС на НЗОК особено съществени нарушения на закона. Като евентуален довод са развити и съображения и за частична незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Претендира и присъждане на деловодните разноски.
Ответникът - Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез процесуалния си представител юрисконсулт Дешкова, оспорва жалбата, навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска по чл. 1 ЗОДОВ и моли производството да бъде прекратено. Претендира и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура сочи, че спорът не трябва да се разглежда като първа инстанция от Върховния административен съд (ВАС), а следва да се повдигне препирня за подсъдност с АССГ (Административен съд - София-град). Навежда доводи, че УС на НЗОК не може да издава подзаконови нормативни административни актове и обжалваното му решение не е такъв акт, още повече, че не е обнародвано. По същество дава заключение за неоснователност на жалбата срещу решението на УС на НЗОК и на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани), и предлага отхвърлянето им. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди становищата на страните по спора и намира следното:
С атакуваната част на процесното решение УС на НЗОК е одобрил предложението на директора на НЗОК отстъпката на аптеките за НЗОК да бъде в размер на 8 %, разпределени пропорционално за НЗОК и за задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), в зависимост от процента на реимбурсиране - т.е. по същество се регламентира предоставянето на отстъпка от страна на аптеките на НЗОК и ЗЗОЛ в размер на 8 % от пределната цена на лекарствените продукти, включени в Лекарствения списък на НЗОК, изготвен по реда на наредбата по чл. 45, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, в редакцията му от 2004 г. - бр. 28 на ДВ), представляващ неразделна част от Националния рамков договор за 2005 г. В решението на УС на НЗОК е посочено, че се издава на основание чл. 15, ал. 1, т. 12 ЗЗО, съгласно който в редакцията му, действала към момента на постановяване на решението, Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса осъществява контрол върху оперативната дейност на директора по изпълнението на бюджета, НРД и дейността на НЗОК. По силата на законовата фикция на тези решения на УС на НЗОК е придаден нормативен характер, предвид правната природа на НРД - нормативен акт, издаден по законовата делегация на чл. 54 и следв. от ЗЗО, който има задължителен характер за НЗОК, изпълнителите на медицинската помощ и здравноосигурените лица. Изводът за нормативния характер на акта се налага и от съдържанието на оспореното решение - то има за адресати неопределен (макар и определяем) и неограничен кръг правни субекти, с нееднократно правно действие (за разлика от общия административен акт) и с него се определя начин, по който ще се заплащат от НЗОК по отношение на аптеките включените в лекарствения списък към НРД - 2005 лекарствени продукти.
Обсъжданото решение на УС на НЗОК регулира правоотношения в областта на здравеопазването, и в частност разпространението на лекарствени продукти, и безспорно засяга права и законни интереси на собствениците на аптеки, а конституираното като жалбоподател в процеса физическо лице в качеството си на едноличен търговец през процесния период е било собственик на аптека, в която са се отпускали лекарства, стойността на които по силата на сключен с НЗОК чрез РЗОК - Благоевград, договор се заплаща напълно или частично от НЗОК, поради което попада в кръга на засегнатите от решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК лица и безспорно има правен интерес от оспорване на норми, съдържащи се в акта. Оспорването на решението на УС на НЗОК е с предмет по чл. 185, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1 АПК и е извършено от страна с пряк правен интерес и право на оспорване по чл. 186, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото му. Фактът, че едностранно наложената с процесното решение на УС на НЗОК отстъпка в тежест на аптеките от 8 % върху пределната цена на лекарствените продукти, частично заплащани от НЗОК, е отменена, считано от 1.02.2008 г., не изключва правния интерес на жалбоподателя да атакува решението, защото то е прилагано от 1.02.2005 г. до 1.02.2008 г.
Спорът е родово подсъден на ВАС като първа инстанция, защото съгласно чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети.
По отношение на твърдените от ответниковия повереник и от представителя на прокуратурата недопустимост и неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (с който е съединена жалбата срещу процесното решение на УС на НЗОК) следва да се отбележи, че с разпореждане от 22.12.2010 г. на Административния съд - София-град, по административно дело № 8398/2010 производството по делото е разделено, като разглеждането на този иск е отделено в друго дело, а по настоящото (пратено впоследствие по подсъдност на ВАС) е оставена за разглеждане само жалбата срещу решението на УС на НЗОК. С оглед на това допустимостта и основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ стоят извън предметния обсег на спора, по който тричленният състав на ВАС е сезиран да се произнесе, и съответно не следва да бъдат обсъждани. Разгледана по същество, жалбата срещу решението на УС на НЗОК от 17.01.2005 г. е основателна.
НРД - 2005, сключен на основание чл. 53 и следв. от ЗЗО, е недържавен източник на осигурителните отношения. Част от неговото задължително съдържание съгласно чл. 55, ал. 2, т. 7 ЗЗО (редакцията от 2004 г.) е лекарственият списък на НЗОК, който е неразделна част от НРД и съответно също има подзаконов нормативен характер. Съдържанието на самия лекарствен списък се определя от чл. 55, ал. 2, т. 7 ЗЗО във връзка с чл. 45, ал. 5 ЗЗО (двете норми в редакцията им от 2004 г.), а издаването му има сложен фактически състав, определен в чл. 45, ал. 5 ЗЗО (редакцията от 2004 г. във връзка с чл. 54 ЗЗО (редакцията от 1998 г.) - процедура по договаряне по реда на наредбата по чл. 45 ЗЗО, утвърждаване от НЗОК, приемане от субектите по чл. 54 ЗЗО и като краен резултат включване в съдържанието на НРД. Доколкото с атакуваната част на процесното решение на УС на НЗОК, прието без изпълнението на горната процедура, се цели по същество едностранно изменение на клаузите на НРД - 2005 в частта му за лекарствения списък не по установения за това ред, следва да се отбележи, че УС на НЗОК не притежава самостоятелна материална компетентност да променя съдържанието на НРД, включително и посочените в чл. 55, ал. 2, т. 7 ЗЗО лекарствени списъци и техните цени, които НЗОК напълно или частично заплаща. Промяната им може да стане само чрез изменение на НРД по реда на чл. 54, ал. 1 ЗЗО - чрез преговори между представители на НЗОК, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България като договарящи страни по НРД - 2005 и чрез подписване на анекс към него.
Извън горното, ако и решението на УС на НЗОК от 17.01.2005 г. да не е обнародвано в "Държавен вестник" в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 ЗНА, предвиждащи обнародване в ДВ на нормативните административни актове, то е приложено. Приложеният необнародван нормативен административен акт създава нежелана от правния ред опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Обявяването на неговата нищожност в случая има за последица невъзможността този акт да бъде саниран чрез последващо обнародване в ДВ. Необнародването на нормативен административен акт не води до невъзможност за неговото оспорване, защото, ако се възприеме това становище, означава да се признае възможността на административните органи да прилагат подзаконови актове без обнародването им, както и да ги направят необжалваеми с непубликуването им.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, следва да бъде обявена нищожността на процесното решение на УС на НЗОК.
При този изход на спора по делото акцесорното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а е налице приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК, поради което сторените от жалбоподателя деловодни разноски, общо в размер на 1070 лв. (50 лв. заплатена държавна такса, 20 лв. платени за съобщаване на оспорването чрез обявление в "Държавен вестник" и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение), трябва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Ответникът не е направил в хода на съдебното производство възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 и с чл. 196 АПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана.
Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,