ДВ. бр. 1 от 04.01.2013г.

Обн., ДВ, бр. 1 от 4 януари 2013 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Ваня Пунева, и членове: Галина Христова и Жанета Петрова, с участието на секретар-протоколиста Десислава Александрова разгледа административно дело № 8056 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, докладвано от съдията Жанета Петрова.
Дружеството "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София е подало жалба срещу Заповед № РД-09-112 от 21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която са били утвърдени указания за сертифициране на сортови вина съгласно приложението. Направени са оплаквания за противоречие на заповедта с Регламент (EO) № 607/2009 г. на Съвета на Европейския съюз за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 497/2008 г. на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти със Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, Закона за виното и спирните напитки и Закона за нормативните актове. Поискана е отмяната на заповедта и присъждането на направените разноски.
Министърът на земеделието и храните е оспорил жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че заповедта, която има реквизитите на подзаконов нормативен акт, не е издадена в съответствие с правилата за издаване на нормативни актове и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и законосъобразността на оспорения административен акт, прие следното:
Жалбата на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София е допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Дружеството "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" - ЕООД, притежава сертификат за акредитация № БСА-27 ЛИ, издаден въз основа на Заповед № 2037 от 3.11.2011 г. от Българската служба за акредитация, който е валиден до 30.11.2015 г. Според условията на дадената акредитация дружеството има право да взема проби и да извършва изпитване на вина в изпитвателна лаборатория. С оспорената Заповед № РД-09-112 от 21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните е било одобрено сертифицирането на вина да се извършва от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Жалбоподателят формулира правен интерес от оспорването на заповедта с твърдението, че според установените правила анализите на сортови вина ще се извършват само в акредитираната лаборатория на Изпълнителната агенция по лозата и виното, тъй като именно на агенцията се възлагало сертифицирането на сортовите вина. Това правило би довело до засягане на интереса на другите акредитирани лаборатории по чл. 34, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, сред които е и лабораторията на жалбоподателя.
Производството по издаване на оспорената заповед започнало по докладна от заместник-министър на земеделието и храните, в която е посочено, че във връзка с установяването на различия между лозаро-винарските продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 1234/2007 г., е необходимо да бъдат въведени специфични правила относно използването на незадължителни данни при етикетирането и представянето им. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 по отношение защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти държавите членки следвало да определят компетентен орган или органи, отговорни за осигуряване на сертифицирането.
С издадената от министъра на земеделието и храните Заповед № РД-09-112 от 21.02.2011 г., подписана от заместник-министър на земеделието и храните по заместване съгласно Заповед № РД-09-107 от 18.02.2011 г., са утвърдени указания за сертифициране на сортови вина съгласно приложението. Указанията са предназначени за всички производители на така наречените "сортови вина", каквито са вината без наименование за произход и географски указания, за които могат да се ползват обозначения за винените сортове лози и годината на реколтата. Според даденото с тези указания определение сертифицирането е процедура, чрез която компетентният орган или контролните органи, упълномощени да действат в това качество, предоставят уверение за съответствие в писмена, електронна или съответстваща на тях форма. Процедурата по сертифициране осигурява административни доказателства в подкрепа на верността на данните за винения сорт (сортове лоза) и годината на реколтата.
Съгласно указанията сертифицирането на виното на всеки етап от производството се възлага на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Процедурата по сертифициране започва въз основа на заявление на регистрираните производители до съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното, на територията на която се намира производственият обект. Преди предлагането на сортови вина на пазара производителят взема проби от оформени партиди за извършване на физикохимичен анализ от акредитирани лаборатории на Изпълнителната агенция по лозата и виното. След извършването на още проверки изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното издава удостоверение за сертифицирани сортови вина.
Издаденият от министъра на земеделието и храните административен акт следва да се характеризира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Със заповедта на министъра на земеделието и храните са били одобрени правила, които уреждат основанието и производството по сертифициране на сортови вина и определят задълженията на компетентния да издава удостоверение за сертифицирани сортови вина административен орган. Заповедта е издадена в изпълнение на чл. 63, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009 за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 по отношение защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти. В националното законодателство съществува разпоредба, тази на чл. 7а от Закона за нормативните актове, според която при необходимост да се предприемат мерки на национално ниво, каквито се изискват за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз, се издава нормативен акт. Това е още едно указание за характера на оспорения административен акт, създаден да действа многократно, като регулира специфичен кръг отношения с неопределен брой адресати.
Съгласно чл. 118щ от Регламент (EO) № 1234/2007 на Съвета държавите членки поемат задължение да въведат законови, подзаконови и административни разпоредби с оглед осигуряване на сертифициране, одобрение и контрол, така че да се гарантира верността на съответната информация за вина, които не притежават защитено наименование за произход или защитено географско указание. Съгласно чл. 63 от Регламент (ЕO) № 607/2009 държавите членки определят компетентния орган или органи, отговорни за осигуряване на сертифицирането, предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, в съответствие с критериите, изложени в член 4 от Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Сертифицирането на виното на всеки етап от производството, включително по време на опаковането му, се осигурява от компетентния орган или органи, посочени в параграф 1, или от един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (EО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения акт.
Подобни правила се съдържат в чл. 47 от Регламент № 479/2008, според който държавите членки посочват компетентния орган или органи, отговарящ(и) за контрола върху спазването на установените в настоящата глава задължения, в съответствие с критериите, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004. "Компетентен орган" по определението на Регламент № (EО) № 882/2004" е централен орган на власт на държава членка, компетентен да организира официален контрол, или всеки друг орган на власт, на който е предоставена такава компетентност, а "контролен орган", както е записано в същия регламент, е независимата трета страна, на която е делегирано изпълнението на определени контролни задачи от компетентния орган на власт.
Анализът на посочените разпоредби позволява да се направи извод, че държавите членки имат право сами да определят органа, който да осъществява сертифицирането на вината без наименование за произход и географски указания. Изискването, поставено от нормативните актове на Европейския съюз, е органът, който извършва сертификацията, да е или орган на власт на държавата членка, или контролен орган, на който компетентният орган на власт е делегирал определени конктролни функции.
От това следва - обратно на разбирането на жалбоподателя - че Изпълнителната агенция по лозата и виното може да изпълнява функциите по сертифициране на сортови вина. Агенцията отговаря на изискванията на европейските нормативни актове, тъй като е контролен орган, на който е възложено осъществяване на контрол по спазването на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината (чл. 66 от Закона за виното и спиртните напитки - отм., ДВ, бр. 45 от 15 юни 2012 г., в сила от 16 септември 2012 г.). От страна на дружеството жалбоподател неоснователно се твърди противоречие с чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, според който само акредитирани органи могат да бъдат определени да извършват дейности по оценяване на съответствието. Както е записано в утвърдените от министъра на земеделието и храните указания, Изпълнителната агенция по лозата и виното оценява данните за винения сорт и годината на реколтата чрез своите лаборатории, които са акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" съгласно Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. В подкрепа на това разсъждение са правилата на Регламент (EO) № 607/2009, според които сертифицирането се извършва чрез проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска чрез вземането на проби или систематично, тоест от звена с аналитични функции.
Жалбоподателят неоснователно възразява и срещу компетентността на министъра на земеделието и храните да издава подзаконови нормативни актове, с които да се регламентират редът и условията за сертифициране на сортови вина, по съображения, че този вид отношения се уреждат първично, поради което е необходимо да бъдат регулирани със закон. Регламентите като вид актове в законодателството на Европейския съюз имат пряко действие. В някои случаи те изискват осъществяването на административни мерки на национално ниво с оглед въвеждането и прилагането им, въз основа на което може да се направи извод, че отношенията във връзка със сертифицирането на сортови вина могат да бъдат уредени с подзаконов нормативен акт. Министърът на земеделието и храните, който осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор, е компетентният държавен орган с правомощия да издаде подзаконов нормативен акт, който да регламентира реда и условията за сертифициране на вина без наименование за произход и географски указания.
Върховният административен съд намира, че при издаването на подзаконовия нормативен акт е било допуснато противоречие с нормата на чл. 34, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки (отм., ДВ, бр. 45 от 15 юни 2012 г., в сила от 16.09.2012 г.), който предвижда, че физикохимичен и микробиологичен анализ на вината, спиртните напитки и напитките и продуктите от грозде и вино се извършват от акредитирани лаборатории. Съгласно чл. 34, ал. 2 от закона лабораториите на Изпълнителната агенция по лозата и виното извършват физикохимичен и микробиологичен анализ за утвърждаването на качествени вина, произведени в определен район, или на вина, които не се включват в приложното поле на одобрения от министъра на земеделието и храните нормативен акт. Посоченото несъответствие следва да се определи като нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Издателят на оспорения административен акт е допуснал и друго съществено нарушение на Закона за нормативните актове, който изисква изпълнението на процедурни правила по изработването и приемането на нормативни актове. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган.
Оспореният нормативен акт е бил издаден, без да е била проведена процедурата по чл. 26 ЗНА. Прави впечатление, че той не е изработен съобразно изискванията за строеж на нормативните актове и не носи точното наименование, с оглед на това, че с наименованието "заповед" се издават индивидуалните административни актове. Подзаконовите нормативни актове в правомощията на министъра на земеделието и храните следва да се назовават с имената на актовете, които министърът е компетентен да издава съгласно чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Те подлежат на обнародване, както предвижда чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, което в случая също не е било направено.
С оглед установените съществени нарушения на материалния закон и на производствените правила заповедта на министъра на земеделието и храните следва да се отмени.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер 575 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд

history РЕШИ: