ДВ. бр. 31 от 29.03.2013г.

Обн., ДВ, бр. 31 от 29 март 2013 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Александър Еленков, и членове: Мариета Милева и Тодор Тодоров, с участието на секретар-протоколиста Росица Тодорова разгледа административно дело № 5983 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, докладвано от председателя Александър Еленков.
Производство по чл. 191, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Спас Василев Господинов и Дария Данаилова Стоянова, двамата от гр. София, подадена от техните процесуални представители по пълномощно адвокатите Пейчо Благоев Попчев и Димитър Петров Ганев от същия град, срещу разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), приет с ПМС № 13 от 2010 г., (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г., с последващи изменения и допълнения).
Според жалбоподателите оспорената от тях разпоредба нарушава (ограничава) правото на всеки български гражданин да има документ за самоличност (чл. 4, ал. 1 ЗБЛД) и противоречи на следните разпоредби от Закона за българските лични документи (ЗБЛД): чл. 1, ал. 3 (според която отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон), на чл. 4, ал. 1 (цитиран по-горе), чл. 22 (според който за издаването на български лични документи лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на определени изисквания), на чл. 43 (според който паспорт или заместващ го документ се издава по заявление до съответния орган, след като лицето удостовери своята самоличност), чл. 45 (уреждащ реда за подаване на заявление и получаване на паспорт на малолетно лице) и на чл. 48, ал. 2 (според която, ако заявлението за издаване на паспорт е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване е до 90 дни).
Според изложените в жалбата фактически обстоятелства подателите й са български граждани, които от август 2007 г. живеят в гр. Токио (Япония). На 30.08.2011 г. им се ражда син и те предприели действия да го снабдят с български документ за самоличност (паспорт). В консулската служба на Република България в Япония обаче отказали да приемат заявление за издаване на паспорт на детето. Отказът бил обяснен с обстоятелството, че в тази консулска служба няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на детето.
При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис - чл. 41, ал. 4 ЗБЛД. За издаването на български лични документи лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на определени изисквания - чл. 22 ЗБЛД и чл. 9 ПИБЛД (изискванията към снимката са подробно изброени в приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 ПИБЛД). Следователно снимката може да бъде направена във всяко фотографско ателие, което има техническа възможност за изработването й в съответствие с установените изисквания. Цифрово заснемане на лицето, искащо документ за самоличност, се прави в пунктовете за приемане на заявления (включително и в консулските служби в чужбина) само когато там има техническа възможност за това - ар г. чл. 22, ал. 2 ЗБЛД. А според чл. 17, ал. 4, изр. 1-во, предл. 1-во от ЗБЛД не се снемат пръстови отпечатъци на деца до 12-годишна възраст. Следователно в описания частен случай не е съществувала пречка да бъде прието в консулската служба на Република България в Япония заявление от жалбоподателите за издаване на паспорт на новороденото им дете. Отказът да бъде прието такова заявление, основан на чл. 26, ал. 6 ПИБЛД, е бил незаконосъобразен. До днес обаче по делото не са постъпили данни за постигнато споразумение между жалбоподателите и българската държава, нито пък те са оттеглили подадената от тях жалба, поради което искането им за съдебна защита следва да бъде разгледано.
Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съда изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето (чл. 185, ал. 1 и 2 и чл. 187, ал. 1 АПК). В случая жалбоподателите имат правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК от направеното оспорване, поради което то е допустимо.

history Разгледано по същество оспорването е основателно, но по съображения, различни от изложените в жалбата.
Според чл. 7, ал. 1, предложение първо от Закона за нормативните актове (ЗНА) правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, а според чл. 12 от същия закон (ЗНА) актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
Според § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за издаване на българските лични документи той се приема на основание чл. 8, ал. 3, чл. 18а, ал. 1, чл. 18б, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 3, чл. 31, ал. 1, чл. 47а, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 70, ал. 4, § 4 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи. Това означава, че Министерският съвет е овластен със свой акт да уреди въпросите за:
а) реда за подаване на декларация при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ (чл. 8, ал. 3 ЗБЛД);
б) условията и реда за подаване по електронен път на заявление за издаване на български лични документи (чл. 18а, ал. 1 ЗБЛД);
в) условията и реда за съхранението и унищожаването на заявленията, въз основа на които са издадени български лични документи (чл. 18б ЗБЛД);
г) правилата за изписване на данни на български или на чужд език с английска, съответно с българска транслитерация (чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2 и чл. 54 ЗБЛД);
д) допълнителни изисквания към снимките, представяни от лицата, искащи български личен документ (чл. 22, ал. 3 ЗБЛД);
е) ред за издаване и подменяне на личните карти (чл. 31, ал. 1 ЗБЛД);
ж) условията и реда за издаване на служебни паспорти, включително списък на длъжностите по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗБЛД и за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (чл. 47а и чл. 51, ал. 1 ЗБЛД);
з) реда за предоставяне на данни от информационните фондове за българските лични документи (чл. 70, ал. 4 ЗБЛД).
Министерският съвет е овластен и:
и) да утвърди
- по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната образците на българските лични документи (§ 3 ПЗРЗБЛД);
- по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на външните работи образците на заявленията за издаване на български лични документи (§ 4 ПЗРЗБЛД);
- реда за подаване на заявления за издаване на български лични документи на чужденци (§ 21 ПЗРЗБЛД);
к) да определи останалите изисквания към форматите и данните в машинночитаемата зона (чл. 20, ал. 5 ЗБЛД);
л) да определи изискванията към форматите и други данни, които се съдържат в електронния носител на информация (чл. 20а, ал. 4 ЗБЛД);
м) да определи местата за преминаване на държавната граница (чл. 33, ал. 2 ЗБЛД);
н) да определи нюансите на цветовете на кориците на отделните видове паспорти и цветовете на кориците на заместващите ги документи (чл. 40, ал. 2 ЗБЛД);
о) да определи други данни, които да съдържат отделните видове паспорти и заместващи ги документи (чл. 42, т. 2 ЗБЛД);
п) да определи условията и реда за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност (чл. 47б ЗБЛД - това свое задължение Министерският съвет е изпълнил с Наредбата за условията и реда за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност, приета с ПМС № 285 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.);
р) да определи технологичните изисквания към създаването и съхраняването на информационните фондове (чл. 68 ЗБЛД);
с) да определи размера и реда, по който се събират таксите за издаване на български лични документи и за предоставяне на данни от информационните фондове (§ 10 ПЗРЗБЛД).
Освен това според чл. 1, ал. 1 ЗБЛД този закон урежда условията и реда за издаване на българските лични документи. При тази законова разпоредба и при установената липса на овластяване на Министерския съвет да уреди обществените отношения в случаите, при които в дипломатически или консулски представителства на Република България в чужбина липсва (за определен срок или постоянно) техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, поискал да му бъде издаден паспорт, с оспорената разпоредба на чл. 26, ал. 6 ПИБЛД (забраняваща да се приемат заявления за издаване на паспорт в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя) Министерският съвет е излязъл извън рамките на предоставената му със Закона за българските лични документи компетентност и е допуснал съществено нарушение на правилото по чл. 12 ЗНА. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 1 и 3 във връзка с чл. 196 АПК, поради което оспорената разпоредба на чл. 26, ал. 6 ПИБЛД следва да бъде отменена. Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, допуснатото от Министерския съвет превишаване на предоставената му компетентност по ЗБЛД по своя характер и интензитет няма за последица нищожност на оспорената разпоредба.
Неоснователен е доводът, че с чл. 26, ал. 6 ПИБЛД се изпълняват изискванията на Регламент (ЕО) 2252/2004. С оспорената разпоредба първично се уреждат обществени отношения, които са част от предмета на ЗБЛД (ар г. чл. 1, ал. 1 от този закон) и поради това следва да бъдат уредени в него, освен ако законодателят изрично овласти Министерския съвет да ги уреди със свой акт.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,