ДВ. бр. 43 от 14.05.2013г.

Обн., ДВ, бр. 43 от 14 май 2013 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Илияна Дойчева, и членове: Мариета Милева и Анелия Ананиева, с участието на секретар-протоколиста Мадлен Дукова разгледа административно дело № 8254 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, докладвано от председателя Илияна Дойчева.
Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните", Пловдив, с искане за отмяна на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, обнародвана в ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 г., в сила от същата дата. Жалбоподателят твърди, че оспореният подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.
По делото е конституиран като жалбоподател и Никола Павлов Стоев от София, който обжалва глава четвърта от Наредба № 41 от 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.
Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбите.
Жалбата на Никола Павлов Стоев е недопустима, тъй като за жалбоподателя не е налице пряк правен интерес да оспорва наредбата. Съгласно правилото на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл е и Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к.д. № 11 от 2006 г., съгласно което във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. В случая жалбоподателят обосновава правния си интерес със съображения от морално естество и с бъдещи инвестиционни намерения, поради което настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената наредба не засяга негови права или законни интереси, поради което спрямо него не е налице и правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено.
Жалбата на сдружение "Граждански контрол - защита на животните" е допустима като подадена от лице с правен интерес. Видно от приложеното по делото решение е, че една от целите на същото е защита на животните. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Върховния административен съд по т.д. № 4/2009 г. юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В случая тези изисквания са налице, поради което съдът намира жалбата за допустима.

history Разгледана по същество жалбата е основателна.
По несъмнен начин по делото е установено, че първоначалният проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни е публикувана на интернет страницата на административния орган на 20.02.2012 г., а на 10.04.2012 г. на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните е обявен нов, различен от първоначалния проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008 г.
На 17.04.2012 г. наредбата е издадена от министъра, изпратена е за обнародване в "Държавен вестник" и обнародвана на същата дата. Обявеният и одобрен втори проект на наредбата значително се различава по съдържание от първоначалния, публикуван на интернет сайта на Министерството на земеделието и храните на 20.02.2012 г. и снет по-късно и по същество представлява нов проект, по който не са приемани и обсъждани становища.
С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при издаването на оспорената наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно императивното правило на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случай по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено, поради което при издаване на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заинтересованите лица - общините и организациите за защита на животните (единствените субекти, които могат да стопанисват приюти за безстопанствени животни съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и 4 ЗЗЖ), не са могли да представят своите предложения и становища, а още по-малко те да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид, с което е нарушен редът за издаване на акта по чл. 77 АПК.
Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден и в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Видно от приложения по делото доклад е, че същият не съдържа задължителните реквизити на цитираната норма, а именно в него не са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В доклада и мотивите към него най-общо е посочено, че ще се намалят общинските бюджетни средства за изграждане на приюти и проектът няма да се отрази на бюджета на министерството, но не са посочени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Не са отразени и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, както и не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съоветно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. В случая, независимо че докладът не отговаря на законовите изисквания, проектът за нормативен акт е приет от компетентния орган. Посоченото нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената наредба.
От изложеното се налага изводът, че обжалваната наредба е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора следва да се осъди Министерството на земеделието и храните да заплати на сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" направените по делото разноски в размер 30 лв., от които 10 лв. заплатена ДТ и 20 лв. заплатена такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в "Държавен вестник".
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,