ДВ. бр. 65 от 23.07.2013г.

Обн., ДВ, бр. 65 от 23 юли 2013 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Димитър Токушев, членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 10 юли 2013 г. конституционно дело № 4 от 2013 г., докладвано от съдията Цанка Цанкова.

history Делото е образувано на 17.01.2013 г. по искане на омбудсмана на Република България.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България. Искането е за установяване на противоконституционност на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; посл. изм., бр. 23 от 2013 г.) поради противоречие с чл. 35, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; посл. изм., бр. 99 от 2012 г.) поради противоречие с чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.
С определение от 9 април 2013 г. Конституционният съд отклонява искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и допуска за разглеждане по същество искането за установяване противоконституционност на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Конституира като заинтересовани страни президента, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, главния прокурор, Върховния административен съд, Държавната агенция "Национална сигурност", Националната агенция по приходите, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, фондация "Българските адвокати за правата на човека" и Института за модерна политика.
По делото има обективно съединени две искания. Първото искане е отклонено, тъй като след образуването на делото е извършено изменение на Закона за чужденците в Република България и са отменени т. 2 и 3 на ал. 1 на чл. 43 на закона, което лишава делото в тази му част от предмет и искането е недопустимо. Що се отнася до второто искане, което съдът допуска за разглеждане по същество, Конституционният съд в своето определение от 9 април 2013 г. намира, че макар посочените текстове да нямат отношение към правното положение на чужденците и да не установяват разлики в третирането на българските граждани и чужденците, следва да се извърши проверка за конституционосъобразност, щом Конституционният съд е надлежно сезиран от легитимен държавен орган, какъвто в случая е омбудсманът.
Оспорените текстове на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се отнасят до провеждане на принудителното изпълнение на публични вземания и мерките, които се вземат за ефикасното му провеждане. Разпоредбите на процесуалния закон се отнасят до всички, които имат качеството на длъжници по публични вземания и не са изпълнили задълженията си в сроковете и при условията, посочени в ДОПК.
Становища са получени от фондация "Български адвокати за правата на човека", Държавна агенция "Национална сигурност", Министерството на вътрешните работи, Върховния административен съд, Съюза на юристите в България и Камарата на частните съдебни изпълнители.
Фондация "Български адвокати за правата на човека" изразява становище, че възможността да не се разрешава, съответно да се забрани на длъжника или членовете на контролните и управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавните граници противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията. Заявява, че съществуването на една такава възможност обезсмисля Решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд относно противоконституционността на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД, така и законодателната отмяна на аналогичните им разпоредби по чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ. Разглеждайки проблема по същество, фондацията намира, че ДОПК дава възможност забраната за напускане на страната да се налага автоматично от органите на МВР винаги когато има искане от органа, установил публичното вземане, а забраната за напускане на страната не е предвидена като изключителна мярка, при налагането на която да се държи сметка дали ограничаването на свободата на придвижване отговаря на конституционните предпоставки. Не се отчитат и няма никаква възможност за преценка за наличието на конституционни основания за ограничаване свободата на придвижване и напускане пределите на страната във всеки отделен случай, отчитайки личното поведение на засегнатото лице и дали наложеното ограничение е пропорционално и необходимо за постигане на целите, посочени в Конституцията. Няма и задължение, нито механизъм за периодичен контрол. Прави се доводът, че забраната се налага като наказание и ДОПК не съдържа никакви гаранции срещу произволно лишаване от конституционно признати права.