ДВ. бр. 20 от 07.03.2014г.

Обн., ДВ, бр. 20 от 7 март 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Боян Магдалинчев, и членове: Анна Димитрова, Диана Добрева, Илияна Дойчева, Еманоил Митев, с участието на секретар-протоколиста Светла Панева разгледа административно дело № 15920 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд - петчленен състав, докладвано от Илияна Дойчева.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "ВВФ - Световен фонд за дивата природа Дунавско-Карпатска програма България" със седалище гр. София против Решение № 11402 от 2.09.2013 г., постановено по адм. д. № 6624/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.
Ответната страна - Министерството на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против Решение № 287 от 11.04.2012 г. на Министерския съвет, с което е одобрен План за управление на Природен парк "Персина".
За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения и е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 59 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) са приети за неоснователни. Съдът е направил извод, че оспореното решение е издадено и в съответствие с материалноправните норми на закона, а твърденията на сдружението за нарушение на чл. 60 и чл. 56, т. 3 са счетени за неоснователни.
Изводите на съдебния състав за законосъобразност на оспореното решение като постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон са неправилни и необосновани.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на проведено заседание на 1.08.2006 г. Висшият експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите с единодушие е взел решение, с което е предложил на министъра на околната среда и водите да внесе проекта за План за управление на Природен парк "Персина" за приемане след отразяване на подробно описаните забележки. Заседанието на експертния съвет е проведено при спазване на изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗЗТ във връзка с чл. 18 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии в редакцията й от 15.02.2000 г.
На 28.11.2011 г. министърът на околната среда и водите е внесъл доклад и проект за решение за приемане на План за управление на Природен парк "Персина". През месец декември 2011 г. проектът на плана е съгласуван с останалите министри съгласно чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА).
Министърът на регионалното развитие и благоустройството е съгласувал проекта за решение с подробни забележки относно част 3 от плана за управление на природния парк като е предложил в раздел ІІ.6 да отпадне забраната по т. 7; в раздел ІV.12 да отпадне т. 2, в раздел V.16 да отпаднат т. 3 и 17 и в раздел VІ да отпадне т. 20. Посочените забележки са приети и в Плана за управление на природния парк са отпаднали цитираните разпоредби.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи мотивите на вносителя на проекта, обосноваващи взетото решение за промяна на Плана за управление на природния парк в съответствие със забележките на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно правилото на чл. 60, ал. 1 ЗЗТ плановете за управление на националните и природните паркове се внасят за приемане в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след заключение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите. При положително решение на Министерския съвет министърът на околната среда и водите подписва плановете за управление. Нормата на чл. 34, ал. 3 УПМСНА регламентира, че в случаите, когато въз основа на получените становища вносителят измени съществено представения за съгласуване проект на акт или подготви нов проект, той е длъжен да го изпрати за повторно съгласуване заедно със справка по тези становища преди внасянето му за разглеждане на заседание на Министерския съвет. В случая е направено съгласуване с първоначалния План за управление на Природен парк "Персина", от който впоследствие съобразно забележките на министъра на регионалното развитие и благоустройството са отпаднали следните текстове в част 3, а именно: в раздел ІІ.6 - режими, общовалидни за цялата територия на природния парк отпада т. 7 - забраната за строителство освен изрично допустимото за съответната зона; в раздел ІV.12 - режими и норми за зона ІІ - Управление на биоразнообразието отпада т. 2 - забранени дейности за Зона ІІ - забраната за строителство, с изключение на това за възстановяване и поддържане на режима на влажните зони; в раздел V.16 - режими и норми за зона ІІІ - устойчиво ползване отпада т. 3 - забраната за промяна на предназначението на имотите с цел застрояване, освен след провеждане на процедурите по чл. 41, т. 1 и 3 ЗЗТ, отпада и т. 17, регламентираща случаите, в които се допуска строителство на нови сгради и съоръжения без провеждане на процедурите по чл. 41, т. 1 и 3 ЗЗТ, търсене, проучване и добив на подземни богатства, обекти на инфраструктурата, пречиствателни съоръжения и туристическа инфраструктура; в раздел VІ отпада т. 20, съгласно която се допуска строителство на нови сгради и съоръжения съгласно условията, описани в т. 16 и 17. От изложеното следва, че е налице съществено изменение на внесения проект, тъй като отпадналите текстове от плана за управление са относими към режима на застрояване на парка и неговата инфраструктура.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи след внасянето на описаните съществени изменения в плана за управление на природния парк да е проведена процедурата по чл. 34, ал. 3 УПМСНА. Процесуалният представител на министъра на околната среда и водите изрично е заявил в съдебно заседание по делото, че е представена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение, поради което настоящият съдебен състав приема, че съгласуване по цитирания текст не е извършено. От изложеното следва, че оспореният административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Внесените съществени промени в плана за управление относно отпадането на въведените забрани за строителство и отпадането на регламентирания ред, условия и норми за осъществяването му обосновават задължението на вносителя на проекта да извърши повторно съгласуване съгласно императивното изискване на чл. 34, ал. 3 УПМСНА. Неспазването на това изискване е съществено, тъй като, от една страна, ВЕЕС е одобрил проекта на плана и съответно не се е произнесъл по въведените впоследствие изменения на същия, от друга страна, направените съществени промени в плана не са съгласувани, което предпоставя приемане на решение без съгласуване с останалите министри. Действително заключението на ВЕЕС, било то положително или отрицателно, не обвързва органа да одобри или не плана за управление, тъй като се касае до становище на помощен, експертен орган, но съществената промяна в проекта за решение задължително следва да се съгласува по предвидения за това в закона ред. По същество с приемането на забележките на министъра на регионалното развитие и благоустройството и без извършване на повторно съгласуване е подменено решението на ВЕЕС.
Ето защо при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводът на тричленния състав на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован.
Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт е съответен на материалния закон.
С отпадането на цитираните по-горе текстове от Плана за управление на Природен парк "Персина" е налице и нарушение на чл. 57, т. 3 ЗЗТ, императивно разпореждащ, че планът за управление съдържа норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели. В случая с отпадането на цитираните текстове в плана липсва регламентация относно нормите, режимите и условията за осъществяване на строителството и развитието на инфраструктурата, поради което оспореният административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон.
Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 56, т. 2 ЗЗТ с твърдение за противоречие на приетия план за управление на парк с режима на защитената територия, определен в заповедта за нейното обявяване. В раздел ІІ.6 от част 3 на плана изрично е посочено, че освен дейностите по чл. 31 ЗЗТ и заповедта за обявяване на Природен парк "Персина" се въвеждат допълнителни ограничения на основание чл. 31, ал. 12 ЗЗТ. Следователно планът за управление не е в противоречие със Заповед № 684 от 4.12.2000 г. за обявяване на Природен парк "Персина".
От изложеното следва, че оспореното решение на Министерския съвет е незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени.

history По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,