ДВ. бр. 27 от 25.03.2014г.

Обн., ДВ, бр. 27 от 25 март 2014 г.

history Конституционният съд в състав: Димитър Токушев - председател, членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 11 март 2014 г. конституционно дело № 12 от 2013 г., докладвано от съдията Стефка Стоева.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Образувано е на 22.05.2013 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговската колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта "и искови производства за попълване масата на несъстоятелността", изцяло на § 14, ал. 2 и на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ПЗРЗИДТЗ) (ДВ, бр. 20 от 2013 г.).
Вносителите на искането поддържат, че оспорените разпоредби уреждат действието по време на чл. 645, 646, 647 и 649 от Търговския закон (Т) (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г., последно изм. и доп., бр. 20 от 2013 г.), от които първите три са материалноправни разпоредби и правните им последици недействителност или право на отмяна на сделки и действия настъпват при откриване на производството по несъстоятелност.
Вносителите считат, че оспорените разпоредби противоречат на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, защото правната сигурност на третите лица изисква след момента на сключване на сделката предпоставките за недействителност по чл. 645, 646 и 647 ТЗ да не се променят по начин, който разширява приложното им поле. От друга страна, правото на кредиторите на несъстоятелността да искат отмяна на съответните сделки и действия зависи изцяло от производството по несъстоятелност, защото предвидените в чл. 645, 646 и 647 ТЗ правни последици настъпват при откриване на производството, съществуват, доколкото то е висящо, и приключват с решението по чл. 735 ТЗ. С оглед правната сигурност на кредиторите приложното поле на чл. 645, 646 и 647 ТЗ не следва да се променя след откриване на производството по несъстоятелност, тъй като това би засегнало вече възникнали правни последици. Според вносителите поначало няма пречка да се придаде обратна сила на нормативен акт с изрична разпоредба, но то следва да стане при спазване принципа на еднакви правни условия за стопанска дейност по отношение на всички граждани и юридически лица - всички кредитори по открити производства по несъстоятелност да бъдат еднакво засегнати от приложното поле на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, и същевременно да не се създава различно третиране на третите лица - страни по съответните сделки. Вносителите твърдят, че оспорените разпоредби въвеждат нееднакво третиране на категориите сделки и създават възможност за различно попълване на масата на несъстоятелността на отделните длъжници. Този начин на третиране според тях се дължи на обстоятелството, че за сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ по висящите производства се прилагат отменените или изменени разпоредби (§ 15 ПЗРЗИДТЗ), а за всички останали действия и сделки по чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ се прилагат новите разпоредби (§ 14, ал. 1
ПЗРЗИДТЗ). Отнесено към една и съща маса на несъстоятелността следва, че тя ще се попълва в едната си част по старите, а в друга - по новите разпоредби. От това следва, че кредиторите на различни длъжници са с променена в различна степен възможност за попълване масата на несъстоятелността в зависимост от това какви действия и сделки са елементи от конкретната маса на несъстоятелността, както и че различно са третирани третите лица - страни по съответните сделки, защото едни категории сделки ще бъдат санирани, а тези по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ ще останат недействителни. Вносителите намират, че различното третиране се дължи на факта, че заварените искови производства по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ продължават съобразно действалите при започването им разпоредби, а останалите производства продължават съобразно новите разпоредби. Като отбелязват изрично, че придаденото от законодателя обратно действие на новите разпоредби по отношение на заварените производства по несъстоятелност не е противоконституционно, вносителите считат, че по отношение прилагането на чл. 645, 646 и 647 ТЗ към заварените производства следва да се възприеме уеднаквен подход. Той може да се постигне с обявяването за противоконституционни на оспорените разпоредби и запазване на обратното действие на новите разпоредби само в § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ по отношение заварените производства по несъстоятелност.
Второто твърдение в искането е за противоречие на оспорените разпоредби с чл. 121, ал. 1 и чл. 6 от Конституцията. Вносителите поддържат, че равенството на страните в производството по дела означава най-малкото насрещните страни да разполагат с равен набор средства и възможности за постигане на изгоден резултат от позициите, в които участват в производството. С оспорените разпоредби равновесието е явно нарушено, защото се постига своеобразно фаворизиране на една от страните в производството чрез преформулиране на фактическите състави и сроковете за предявяване на исковете по начин, който прави предявени вече искове по дефиниция недопустими или неоснователни; изключва се възможността част от исковете да приключат на основанията, на които са заведени; отсъства належащ обществен императив, който да налага подобно съществено засягане на една от страните в производството и който да го оправдава, а начинът посяга на класически правноустановени правила в гражданския процес. Фазата по допускане на касационно обжалване е подчинена на определен от закона ред и към момента на влизане в сила на оспорените разпоредби страните са били обвързани само от нормите на действащото материално право и от процесуалните изисквания за допустимост на касационното обжалване. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на касационното обжалване е обвързана от правните обосновки на обжалващите, които са мотивирани с вече отменени материалноправни норми, поради което съдът се поставя в ситуация да не може да изпълнява задълженията си съобразно изискването на чл. 121, ал. 1 от Конституцията и в неяснота относно процедирането по вече постановени съдебни актове в някои от хипотезите по висящи дела.
На трето място вносителите излагат аргументи за противоконституционност на оспорените разпоредби поради противоречие с чл. 4 от Конституцията. Твърдят, че са нарушени принципите на правовата държава, тъй като разпоредбите не отговарят на изискването за норми, характерни за подобен вид държава.
Правните норми, които преуреждат съществено установени правни процедури и права на участниците в съдебни производства, трябва да отчитат оправдания, преобладаващ обществен интерес, а вмешателството следва да е необходимо като наложено от повелителна социална нужда и да е пропорционално на преследваната законна цел. Според вносителите избирателният, неоправдан социално и небалансиран подход изключва качеството на норми на оспорените разпоредби, съответстващи на принципите на правовата държава.
Противоконституционността на оспорените разпоредби в заключение е очертана в следните насоки: 1. накърняват се придобити права, а е недопустимо с обратно действие на отменени или изменени норми да се отменят придобити материалноправни или процесуалноправни права; 2. създават се два успоредни режима, единият от които облекчава, а другият утежнява положението на всяка от страните по делата в зависимост от процесуалното й качество, с което се създава неравноправно третиране на гражданските и стопанските субекти; 3. обратното действие на оспорените разпоредби несъразмерно засяга вече придобити права, което се отразява и върху правната сигурност и се нарушава изискването законодателството да отговаря на принципа за стабилност и предвидимост; 4. обратното действие и противоречивото регулиране прави невъзможно Върховният касационен съд да изпълни задължението си като касационна инстанция, а съдилищата по същество се оказват силно затруднени в прилагането на закона и с това се препятства осъществяването на обективно и безпротиворечиво правосъдие.
С определение от 11.06.2013 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, Висшия адвокатски съвет, Арбитражния съд при Българската стопанска камара, Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", Института за модерна политика и Института за пазарна икономика.
Писмени становища по делото са постъпили от министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, Висшия адвокатски съвет и Института за пазарна икономика.
Искането се поддържа като основателно от министъра на финансите, който счита, че оспорените разпоредби въвеждат недопустима диференциация между кредиторите на несъстоятелността. Разпоредбата на § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ в оспорената й част по негово мнение не е обусловена от обществено приоритетни и значими цели, а санира извършени действия и сделки от длъжника, за които законодателят вече е презюмирал, че увреждат кредиторите на несъстоятелността. С оспорените разпоредби законодателят нарушава правната сигурност и създава неравно третиране на кредиторите, в т.ч. и на държавата като кредитор с публични или частни вземания, защото променя положението им след откриване на производството по несъстоятелността и засяга възникнали вече правни последици. Конкретно сочи, че Националната агенция за приходите като процесуален представител на държавата е предявила над 70 иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с цена приблизително 3 112 000 лв., като производствата ще бъдат прекратени или исковете отхвърлени и държавата като кредитор ще бъде увредена. Министърът на финансите не споделя искането в частта за противоречие на оспорените разпоредби с чл. 6 от Конституцията.
Министърът на икономиката и енергетиката също поддържа искането, като по същество споделя и преповтаря доводите му.
Висшият адвокатски съвет намира искането за неоснователно. В становището му се излагат аргументи, че с оспорените разпоредби е направено ясно разграничение между съставите на преферентните искове по отменените разпоредби на Търговския закон (чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, съответно чл. 467, т. 4 - 7 ТЗ) и исковете за отмяна на действия и сделки, пряко увреждащи масата на несъстоятелността (чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ). Заварените искови производства по предявени искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ касаят сделки, по дефиниция пряко увреждащи масата на несъстоятелността, за които новата уредба не предоставя допълнителни форми на защита на договарялите с длъжника трети лица. Поради това с разпоредбата на § 15 ПЗРЗИДТЗ е уредена изрично хипотезата на т.нар. "преживяване на закона", при която отмененият граждански закон продължава да се прилага и след отмяната му. Направеното разграничение е единствено с оглед вида на сделката и интензитета на засягане масата на несъстоятелността, като поначало сделките на неплатежоспособния длъжник се третират различно в производството по несъстоятелност и могат да бъдат атакувани чрез различни искове.
Не се споделя разбирането на вносителите, че правната сигурност от гледна точка на третите лица изисква предпоставките за недействителност по чл. 645, 646 и 647 ТЗ да не се променят по начин, който разширява приложното поле на съответните разпоредби, защото относителната недействителност не засяга по никакъв начин фактическия състав на самата сделка и по дефиниция настъпва много след сключването й. В случая не се касае за обратно действие на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, придадено с § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ, а до незабавно действие на новия закон по отношение на заварени правоотношения, което винаги е действие на закона занапред. Разпоредбата на § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ в оспорената й част предвижда, че новият закон ще се прилага в бъдеще спрямо заварени правоотношения и спрямо извършени от длъжника действия и сделки в подозрителния период, които могат да бъдат предмет на бъдещи искове за попълване масата на несъстоятелността или са предмет на вече предявени искове. Искането изцяло е обосновано с погрешното разбиране за "обратно действие" на закона. Дори ако то е налице, не е нарушено конституционното изискване на чл. 19, ал. 2, защото законодателят е предвидил новите разпоредби да се прилагат за всички заварени искови производства.
Твърди се, че относителната недействителност настъпва като резултат от влязло в сила съдебно решение и преди това кредиторите не са придобили никакви права, за да се мисли, че се засягат възникнали за тях правни последици и тяхната сигурност. Законодателят не е предвидил новите разпоредби на чл. 645 - 647 ТЗ да се прилагат само за определен кръг кредитори, за да е налице различното им третиране. Приложното поле на разпоредбите на чл. 645, 646 и 647 ТЗ не се разширява, поради което предвиденото незабавно действие за заварените искови производства не засяга правата на третите лица. Не се споделя виждането на вносителите, че относително недействителните сделки по чл. 645 - 647 ТЗ са разновидност на нищожните сделки, защото относителната недействителност представлява възникваща в резултат на уважен иск по чл. 646 - 647 ТЗ непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на последиците от извършени в миналото действия и сделки на длъжника. Разпоредбата на § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ означава, че новият закон се прилага само за сделки и действия на неплатежоспособния длъжник, които към момента на влизане в сила на закона не са обявени с влязло в сила решение за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността и по дефиниция са действителни. С влизането на закона в сила се прави преоценка от законодателя на действията и сделките на длъжника, които могат да бъдат предмет на нови искове или са предмет на вече предявени искове, като и в двата случая преоценката на правните последици е занапред. Относителната недействителност не настъпва по право и още по-малко с откриване на производството по несъстоятелност, а настъпва едва след влизане в сила на решението за уважаване на иска. Именно с въведеното незабавно действие на новите разпоредби се постига "еднакво третиране" на всички кредитори и всички трети лица по един и същ вид сделки. До неравноправно третиране на кредиторите и третите лица, договаряли с длъжника, би се стигнало, ако новите разпоредби се прилагат само за заварените производства по несъстоятелност, но не и за заварените искови производства, защото би била създадена възможност за нееднакво попълване на масата на несъстоятелността. Твърди се също, че исковете за попълване масата на несъстоятелността са част от производството по несъстоятелност, поради което и без § 14, ал. 1 ПЗРЗИДТЗ новите разпоредби биха били приложими и за заварените искови производства.
Висшият адвокатски съвет счита, че съдилищата са длъжни да тълкуват и приложат закона в точния му смисъл и да осигурят равенство на страните в процеса, а затрудненията им в правоприлагането не могат да обосноват противоконституционност на закона. Освен това разпоредбите на чл. 645 - 647 ТЗ не са процесуалноправни, за да е въобще възможно с тяхното изменение да се промени процесуалното полагане на страните. Законодателят е оправомощен да осигури адекватната промяна на закона с оглед преследваните от него обществено-политически цели, а в случая целта е да се възстанови нарушеният баланс между целите и нуждите на производството по несъстоятелност и правната сигурност на търговския оборот.
Институтът за пазарна икономика също поддържа в становището си, че искането е неоснователно. Счита, че оспорените разпоредби нямат обратна сила, защото не уреждат отношенията между кредитор и длъжник със задна дата, а служат за изпълнение на възникнали вече отношения. Новите разпоредби на чл. 646, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и 2 ТЗ определят по-детайлно от предишната редакция случаите, при които определени действия и сделки могат да се считат за недействителни и по този начин законодателят ограничава полето на тълкуване. Останалите доводи са в насока, че новите разпоредби на Търговския закон ограничават т.нар. сива зона и възможностите за използване на процедурите по несъстоятелност за разпореждане с активи; намаляват възможностите за възникване на известните в икономиката феномени на отрицателни външни въздействия и осигуряват по-добрата защита на собствеността.
Конституционният съд, като прецени доводите на вносителите на искането и на заинтересованите страни, прие следното:
І. Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство, уредено в част четвърта на Търговския закон, създадена със ЗИДТЗ (обн., ДВ, бр. 63 от 1994 г.), за универсално принудително изпълнение спрямо търговци (по изключение и по отношение на лица, които не са търговци, но са свързани с търговската дейност на други субекти), които са неплатежоспособни или свръхзадължени, във фазата, когато се извършва осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми. Като производство на универсално принудително изпълнение несъстоятелността е вид изпълнителен процес, при който съдът извършва принудителни действия по събиране на вземанията на всички кредитори на неплатежоспособния длъжник, които вместо да претендират удовлетворяване на вземанията си в отделни производства могат в едно производство при условията на равенство да се удовлетворят пропорционално от цялото имущество на длъжника, включващо всичките парично оценими имуществени права.
Посредством несъстоятелността всички кредитори се поставят в еднакви условия в изпълнителния процес, освен ако законът не е предоставил на някои от тях предимство.
Целите на производството по несъстоятелност са очертани в чл. 607 ТЗ и те са: 1. защита на интересите на кредиторите и осигуряване на справедливото им удовлетворяване чрез третирането им по равноправен начин; 2. оздравяване на предприятието на несъстоятелния длъжник чрез оздравителен план; 3. защита на интересите на третите лица, сключвали сделки с длъжника през периода от началната дата на неплатежоспособността до датата на откриване на производството по несъстоятелност (подозрителен период), спрямо които производството оказва въздействие; 4. много важна цел, която изрично не е посочена в закона, но произтича от същността на несъстоятелността, е защита на интересите на гражданите, на които следва да се осигури нормален и спокоен пазар. Въпреки че търговската несъстоятелност не регулира директно финансовия пазар, влиянието й върху действията на участниците в него е силно. Тя подпомага бързия изход на търговци с ликвидни проблеми от икономическата система, третира равноправно кредиторите, намалява загубите на добросъвестните от тях и на третите лица - търговски партньори на неплатежоспособния длъжник.
Интересите на кредитори и длъжници са антагонистични и затова следва да се търси балансът между тях, който в най-голяма степен да охранява интересите на пазара, на кредиторите и на третите добросъвестни лица.
В изпълнение на целта на закона за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания (чл. 616, ал. 1 ТЗ) масата на несъстоятелността трябва максимално да бъде попълнена посредством ревизиране на извършените в определени срокове действия и сделки на длъжника, увреждащи интересите на кредиторите.
Важен способ за попълване масата на несъстоятелността е обявяването по чл. 646, ал. 1 ТЗ за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени действия и сделки на длъжника, уредени в трите хипотези на посочената норма. Тази нищожност е особена, защото действията и сделките не се считат за извършени само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, правните им последици не се считат настъпили и предметът им се връща обратно в масата на несъстоятелността.
За охраняване интересите на кредиторите на несъстоятелността законът им предоставя и правото да искат отмяна на увреждащите ги относително недействителни действия и сделки. Защитата на кредиторите може да се реализира чрез отменителния иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), известен в теорията като Павлов иск, и чрез системата от специални отменителни искове, уредени в чл. 645, 646 и 647 ТЗ. Първата група искове, уредени в досегашните чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 и чл. 647, т. 1 - 3 ТЗ, са отменителните искове за попълване масата на несъстоятелността, чрез които се търси съдебна защита, когато длъжникът преди откриване на производството по несъстоятелност е извършил действия и сделки, с които намалява имуществото си и уврежда всички кредитори. Втората група включва преферентните искове, уредени в досегашните чл. 645, ал. 3 и 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 647, т. 4 - 7 ТЗ, които не са свързани пряко с намаляване масата на несъстоятелността, защото противоправните действия и сделки на длъжника се изразяват в преферентния им ефект спрямо положението на определен кредитор в отношенията му с всички останали хирографарни кредитори на несъстоятелността. Те не защитават интересите на кредиторите в отношенията с длъжника, а уреждат отношенията между кредиторите, защото в случая са увредени само някои от тях за сметка на други.
Институтът на несъстоятелността се състои от материалноправни и процесуални разпоредби (в някои държави несъстоятелността е уредена в самостоятелен закон, а в други - материалноправните отношения са уредени от общото гражданско право, а процесуалноправните - от гражданското процесуално право). Разграничението на двата вида разпоредби в случая е от особена важност, тъй като новите процесуални разпоредби се прилагат с влизането им в сила и спрямо заварени правоотношения, докато новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. Материалноправни са, както правилно се твърди в искането, разпоредбите на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, на които е придадено обратно действие спрямо заварените производства, защото те уреждат отношенията по обявяване на нищожност или отмяна на действия и сделки на длъжника.
ІІ. Мотивите за приемане на ЗИДТЗ, чиито разпоредби се оспорват, са залегнали в три законопроекта, съответно № 254-01-15 от 16.02.2012 г. и № 254-01-91 от 5.09.2012 г., внесени от народни представители, и № 202-01-53 от 12.09.2012 г., внесен от Министерския съвет, и обединени впоследствие в общ законопроект. Като основни цели вносителите са посочили необходимостта от подобряване на производството по несъстоятелност чрез създаване на предвидимост и справедливост и извършване на промени в уредбата на исковете за попълване масата на несъстоятелността поради неоправданото засягане на правата на третите лица, манипулирането на началната дата на несъстоятелността и все по-честите злоупотреби с исковете за попълване масата на несъстоятелността.
Съществените законодателни изменения, относими към настоящия конституционен спор, се изразяват в следното:
1. Извършена е промяна относно началния момент на откриване на производството по несъстоятелност, като подозрителните периоди при исковете за попълване масата на несъстоятелността се изчисляват от датата на подаване до съда на писмена молба от длъжника, синдика или кредитор на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, а не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, съответно от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изменението гарантира правната сигурност, но и редуцира броя на исковете.
2. Материалноправната концепция на исковете за попълване масата на несъстоятелността е променена съществено с § 7, 8, 9 и 10 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 2013 г.) в няколко насоки:
- Заменена е съществуващата нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действия и сделки на длъжника по чл. 646, ал. 2 ТЗ с относителна недействителност, с което е приравнена на относителната недействителност по чл. 647 ТЗ. Това изменение има за последица промяна във вида на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ от установителни на конститутивни. Промяната също свива приложното поле на исковете, защото нищожността настъпва по право, без да е необходимо установяване от съда, а последиците на относителната недействителност настъпват по силата на конститутивното съдебно решение, с което искът е уважен. Същевременно правната защита е много по-засилена.
- Ограничени са видът и предметът на действията и сделките, които могат да бъдат обявени за относително недействителни.
- Намалени са размерите на сроковете, в които може да се претендира от съда обявяване на относителна недействителност на действия и сделки на длъжника.
- Запазени са, макар и със съществени изменения, разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3 ТЗ, изразяващи се във въвеждане на общи и специални критерии за противоправност и в промяна на сроковете.
- Отменени са фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, с което е отстранено вътрешното противоречие между чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ. Едновременно с това ясно са отделени преферентните искове по изменените разпоредби на чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, съответно чл. 647, т. 4 - 7 ТЗ и исковете по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ за отмяна на действия и сделки, които пряко увреждат масата на несъстоятелността.
- Изключено е с новата алинея 5 на чл. 646 ТЗ прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3 ТЗ относно определени нормални действия и сделки, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и ако нямат преферентен ефект, с което приложното поле на исковете за попълване масата на несъстоятелността също се свива.

history - Засилена е защитата на правата на трети добросъвестни лица, придобити възмездно преди вписване на исковата молба (чл. 647, ал. 7 и чл. 649, ал. 3 ТЗ), тъй като относителната недействителност на действия и сделки не може да им бъде противопоставена и също се стеснява приложното поле на исковете.
- С изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът, а при бездействието му и всеки кредитор на несъстоятелността могат вече да предявяват всички отменителни искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ.
- Уеднаквени са с изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ условията и сроковете за предявяване на всички искове за попълване масата на несъстоятелността.
- Уредена е възможността в чл. 649, ал. 2 ТЗ в случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът, да предявява и обусловените от посочените искове осъдителни искове, с което се засилва и облекчава защитата на кредиторите на несъстоятелността.
- Включена е в изменената редакция на чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ и хипотезата на лично обезпечение за чужди задължения.
Изброените законодателни изменения са съдържателни и в своята съвкупност целят усъвършенстване на правната рамка на производството, неговото ускоряване, премахване на злоупотребите със сроковете по отменения режим, защита правата на третите добросъвестни лица и въвеждане на по-стройна уредба.
ІІІ. Оспорените разпоредби уреждат темпоралното действие на чл. 645, 646, 647 и 649 ТЗ в редакцията им съобразно ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 2013 г.) по следния начин:
"§ 14. (1) Параграф 7, § 8 относно ал. 2 и ал. 5 - 7, § 9 и 10 се прилагат за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността. (Разпоредбата се оспорва от вносителите на искането само в частта
" и искови производства за попълване масата на несъстоятелността".)
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството.