ДВ. бр. 31 от 04.04.2014г.

Обн., ДВ, бр. 31 от 4 април 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Виолета Ковачева, и членове: Маруся Димитрова и Емилия Миткова, с участието на секретар-протоколиста Цени Йорданова разгледа административно дело № 868 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд - първо отделение, докладвано от съдията Емилия Миткова.
Производството е по чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" чрез законния си представител Теодора Кузманова против разпоредбите на чл. 2, ал. 2, ал. 4 и 5, чл. 5, т. 3 и 4, чл. 7а, чл. 10, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 2, чл. 15, ал. 5, чл. 23, ал. 6, чл. 27а и § 32 от ПЗР на Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, издадена от министъра на здравеопазването (наредбата)(ДВ, бр. 95 от 2005 г.).
С жалбата са релевирани доводи за противоречие на оспорените текстове с материалноправните разпоредби на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), на Закона за здравето (ЗЗ) и на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). В текстовете по пункт 2, 6, 7, 8, 9 и 12 от жалбата се твърди, че противоречат на разпоредбите на чл. 80, 81, 85 и 86 ЗЗ. Текстовете по пункт 3 и 5 от жалбата противоречат на чл. 262 ЗЛПХМ. Направено е искане за отмяна на оспорените разпоредби. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли жалбата да бъде уважена, като не са представени писмени бележки във връзка с направено от него искане в тази насока.
Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт Зидарова излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
След постановяване на Определение № 5770 от 27.04.2011 г. по адм. д. № 2952/2011 г. на петчленен състав на ВАС е допуснато разглеждане на жалбата и е прието наличие на правен интерес от оспорването съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 АПК.
След като обсъди доводите на оспорващите, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорването е частично основателно.
На първо място наредбата е издадена от компетентен орган с оглед законовата делегация, визирана в чл. 82, ал. 1, т. 7 ЗЗ, съгласно която извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. На следващо място наредбата е издадена в съответната писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й. От представената по делото административна преписка се установява, че със Заповед № РД-09-363 от 19.10.2005 г. на министъра на здравеопазването е определена работна група, която да изготви проект на процесната наредба. От същата е изготвен доклад във връзка с представения проект на наредбата. Проектът на наредбата и докладът са изпратени до министъра, зам.-министъра и главния секретар на Министерството на здравеопазването (МЗ), като с протоколно Решение № 07 от 4.11.2005 г. от заседание на ръководството на МЗ проектът е приет.
Приемането на оспорените текстове във връзка с измененията на наредбата е извършено въз основа на Заповед № РД-09-474 от 7.09.2009 г. на министъра на здравеопазването, с която е определена работна група за изготвяне на проект на наредба за изменение и допълнение на процесната наредба. Във връзка с протокол на работната група от 7.09.2009 г. с допълнителна Заповед № РД 09-490 от 11.09.2009 г. е определен нов срок за изготвяне на проекта, както и допълнителни възможности на работната група. С протоколно решение от заседание на ръководството на МЗ, състояло се на 20.09.2010 г., е взето решение да не се прави изменение на наредбата, а отстъпката (т.нар. рабат) да се включва като изискване в тръжната документация за конкретна обществена поръка. Окончателният вариант на наредбата да се публикува в сайта на министерството за повторно обсъждане в 14-дневен срок. Проектът за изменение и допълнение на наредбата е публикуван на интернет страницата на министерството на 21.09.2010 г. С протокол от 14.10.2009 г. комисията е приела предложените промени. С протоколно решение № 78 от 27.10.2010 г. на ръководството на МЗ е прието предложеното изменение и допълнение на наредбата и е изпратен за обнародване. С протокол от 18.11.2009 г. работната група е предложила проекта за съгласуване. С доклад на председателя на работната група до министъра на здравеопазването е изпратен за разглеждане проектът за изменение и допълнение на наредбата. С протоколно решение № 21 от заседание на ръководството на МЗ, състояло се на 10.12.2009 г., е приет предложеният проект за изменение и допълнение. Публикуван е на сайта на министерството и поради липса на други становища е обнародван в "Държавен вестник".
С доклад на зам.-министъра на здравеопазването до членовете на ръководството на МЗ от 19.08.2010 г., от 22.10.2010 г. с идентично съдържание и от 8.11.2010 г. досежно приетия § 32 ПЗР на наредбата са представени проекти за изменение на наредби. С протоколно решение № 81 от 9.11.2010 г. на заседание на ръководството на МЗ са приети представените проекти за изменение и е разпоредено публикуваното им на интернет страницата на министерството. Проектът за изменение е публикуван на страницата на министерството на 15.11.2010 г. Във връзка с публикацията е изпратено становище за изменения на проекта от НЗОК, становище от дирекция "Управление на специализирани донорски програми", от сдружение "Национален алианс на хора с редки болести", от Университетската специализирана болница за активно лечение по детски болести.
След обсъждане на предложенията с доклад от 9.12.2010 г. на зам.-министъра на здравеопазването г. Павлова е изпратен за приемане новият проект на наредбата за изменение и допълнение на процесната наредба, който с протоколно решение № 87 от 9.12.2010 г. е одобрен и е изпратен за обнародване в "Държавен вестник".
Процедурата по издаване на нормативни административни актове е уредена в глава пета, раздел ІІІ от АПК. Според чл. 75, ал. 2 АПК нормативни административни актове се издават по прилагането на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Освен правилата за издаването им в АПК се предвижда за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Спазена е процедурата, визирана в глава трета от него, "Изработване
на проекти на нормативни актове" в редакция преди изменението в ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 77 АПК, съгласно която компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
С оглед на изложеното и въпреки липсата на възражения в тази насока в жалбата следва да се приеме, че не са констатирани нарушения на процедурата по издаване на Наредбата и последващите изменения и допълнения.
По същество на оспорването:
Възраженията по пунктове 1, 10 и 13 на жалбата ще бъдат разгледани едновременно с оглед общото твърдение за противоречие на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 - изразът "и алгоритмите на лечение на заболяванията", чл. 15, ал. 5 - изразът "с алгоритмите на лечение на заболяванията", и § 32 ПЗР (ДВ, бр. 89 от 2010 г.), с разпоредбите на ЗЛЗ. В жалбата не са конкретизирани текстове на ЗЛЗ, а бланкетно се твърди, че МЗ и структурите, които не са лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ, не могат да определят начини на лечение. Министърът на здравеопазването може да утвърди медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика, и дори схеми на лечение, предложени от медицинските дружества, но не и принципи на лечение, предложени от утвърдена от него комисия, особено при наличие на дискриминационен елемент. С оспорените разпоредби според жалбоподателя се въвеждат допълнителни, ограничаващи условия и обеми спрямо Позитивния лекарствен списък (ПЛС).
В писмено становище от гл. юрисконсулт Зидарова се поддържа липса на правен интерес досежно чл. 2, ал. 2 и § 32 ПЗР (ДВ, бр. 89 от 2010 г.), тъй като оспорените разпоредби не се прилагат по отношение на жалбоподателя, а уреждат отношения между МЗ и лечебните заведения - крайни получатели, на които се предоставят лекарствените средства от републиканския бюджет. Последствията от неспазване на алгоритмите на лечение при предписване на лекарствените продукти според ответника рефлектират единствено върху лечебното заведение и са обект на сключени между страните договори.
Настоящият състав намира довода на ответника за недопустимост на жалбата в тази част за неоснователен.
Обжалваните разпоредби в частта на алгоритмите на лечение на заболяванията, както и отношенията с лечебно заведение - краен получател, са свързани с лечение на заболяванията, поради което не са само отношения между МЗ и лечебните заведения - крайни получатели, а рефлектират и върху пациента - носител на правото на съответно лечение, за което се предоставят лекарствените средства от републиканския бюджет.

history Разгледани по същество, оспорените разпоредби не противоречат на акт от по-висока степен, а именно ЗЛЗ.
По пункт 1 от жалбата относно оспорване на чл. 2, ал. 2 от наредбата в частта "и алгоритмите на лечение на заболяванията". Текстът на цялата разпоредба гласи: Списъкът с конкретните заболявания, класифицирани по Международната класификация на болестите (МКБ), лекарствените продукти по международно непатентно наименование и лекарствена форма за лечението на тези заболявания и алгоритмите на лечение на заболяванията с лекарствените продукти се изготвя ежегодно от комисия в състав:
1. национални консултанти, представители на експертните съвети и научни дружества по съответните заболявания по ал. 1;
2. представители на Министерството на здравеопазването;
3. представител на Националния раков регистър към "Националната специализирана болница за активно лечение по онкология" - ЕАД;
4. представител на висшите медицински училища;
5. представител на пациентските организации.
По пункт 10 от жалбата относно оспорване на чл. 15, ал. 5 от наредбата в частта "с алгоритмите на лечение на заболяванията". Текстът на цялата алинея гласи: В случай че централната комисия установи наличие на несъответствие на назначеното лечение с алгоритмите на лечение на заболяванията с лекарствените продукти от списъка по чл. 2, ал. 2, тя уведомява съответното лечебно заведение. В този случай отношенията се уреждат съобразно договорите по чл. 2б, ал. 5.
По пункт 13 от жалбата относно оспорването на § 32 ПЗР (ДВ, бр. 89 от 2010 г.), съгласно който: ал. 1: До сключване на договорите с лечебните заведения - крайни получатели, всички предписани и отпуснати лекарствени продукти, за които централната комисия е установила несъответствие с алгоритмите на лечение в списъка по чл. 2, ал. 2, са за сметка на лечебното заведение, и ал. 2: Министерството на здравеопазването приспада количествата от лекарствените продукти по ал. 1 от следващата заявка на съответното лечебно заведение - краен получател.
Видно от доклада на зам.-министъра на здравеопазването, изменението е продиктувано от промяна във функциите на централната комисия към МЗ по чл. 15 от наредбата, които са свързани с последващ контрол относно предписването и отпускането на лекарствените продукти. Последните се предписват по предложение на специалист по профила на заболяването. Предложението се одобрява от комисия в състав най-малко трима членове, определени от ръководителя на лечебното заведение - краен получател. Изготвеният протокол на тази комисия се изпраща на централната комисия, която в съответствие с правомощията си по чл. 15 от наредбата, когато установи наличие на несъответствие на назначеното лечение с алгоритмите на лечение на заболяванията с лекарствените продукти от списъка по чл. 2, ал. 2, уведомява съответното лечебно заведение. В този случай отношенията се уреждат съобразно договорите по чл. 2б, ал. 5. При анализа на посочените разпоредби не се установява противоречие с разпоредбите на ЗЛЗ, тъй като лекарствените продукти се предписват по предложение на лекуващия лекар, а алгоритмите се изработват от комисията по чл. 2, ал. 2 от наредбата, в чийто състав са включени националните консултанти и представители на експертни съвети и научни дружества по съответните заболявания. Спазването на утвърдени алгоритми на лечение при предписването и отпускането на лекарствени продукти, както и последиците от неспазването им, съответства на делегираното по закон правомощие на министъра да определи реда за заплащане на лечението на българските граждани за заболяванията по процесната наредба и не е в противоречие с нормите на ЗЛЗ. С оглед на изложеното оспорването в тази му част е неоснователно.
Възраженията по пунктове 2, 6, 7, 8, 9 и 12 на жалбата ще бъдат разгледани едновременно с оглед на общото твърдение за противоречието им с разпоредбите на ЗЗ, а именно чл. 80, 81 и 85. Изложени са доводи в жалбата, че в противоречие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България на министъра на здравеопазването е предоставена възможност да съобрази обхвата на лечението с отпуснатия бюджет, като решенията на комисиите трябва да бъдат съобразени не със заявките на лечебните заведения, а с утвърдения бюджет, въпреки че комисиите се произнасят преди утвърждаване на годишния държавен бюджет.
Съгласно оспорената разпоредба по пункт 2 от жалбата, а именно чл. 2, ал. 4 от наредбата, в частта "в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства". Текстът на цялата алинея гласи: Списъкът по ал. 2 се изготвя на база анализ на получените и изразходваните количества лекарствени продукти от лечебните заведения през предходната и текущата година, брой болни и/или терапевтични курсове през предходната година, стойност на терапевтичните курсове, очакван брой болни и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства.
Списъкът по чл. 2, ал. 2 от наредбата включва конкретните заболявания, класифицирани по Международната класификация на болестите (МКБ), лекарствените продукти по международно непатентно наименование и лекарствена форма за лечението на тези заболявания и алгоритмите на лечение на заболяванията с лекарствените продукти, и се изготвя ежегодно от комисия в състав, посочен в ал. 3 на същия текст.
По пункт 6 от жалбата, а именно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от наредбата (след изменение в ДВ, бр. 100 от 2010 г. и след уточнение от жалбоподателя, направено в съдебно заседание от 7.06.2011 г.), съгласно която "Стойността по ал. 1, т. 5 се определя въз основа на стойността на отделните медицински изделия, договорена през предходната година, коригирана с инфлационния индекс за съответния период". Стойността е част от спецификацията по чл. 10, ал. 1 от наредбата, която се изготвя за закупуване на медицински изделия.
По пункт 7 от жалбата, а именно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 (след изменение на наредбата, ДВ, бр. 100 от 2010 г., и след уточнение от жалбоподателя, направено в съдебно заседание от 7.06.2011 г.) - "Спецификацията по ал. 1 се изготвя в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства". Спецификацията по чл. 9, ал. 1 от наредбата включва вид, количество и стойност за закупуването на радиоактивни лекарствени продукти, радиофармацевтици, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори по чл. 3.
По пункт 8 от жалбата, а именно чл. 10, ал. 4 от наредбата, съгласно която "Спецификациите по ал. 1 и 3 се изготвят в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства". Спецификациите по чл. 10, ал. 1 и 3 се изготвят във връзка със закупуването на медицински изделия и медицинска апаратура.
По пункт 9 от жалбата, а именно чл. 11, ал. 2 от наредбата, съгласно която спецификациите по чл. 8а, 9 и 10 се изготвят на база анализ на получените и изразходваните количества от лечебните заведения през предходната и текущата година, брой болни, очакван брой болни и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства, в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства". Спецификациите по посочените разпоредби са за закупуването на methadone hydrochloride, за закупуването на радиоактивни лекарствени продукти, радиофармацевтици, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори и за закупуването на медицински изделия.
По пункт 12 от жалбата, а именно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от наредбата, съгласно която - За необходимите радиоактивни лекарствени продукти, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори се изготвя годишна заявка от експертния съвет по нуклеарна медицина, създаден по реда на чл. 29. Годишната заявка се изготвя на база анализ на получените и изразходвани количества радиоактивни лекарствени продукти, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори от лечебните заведения през предходната и текущата година, брой болни за предходната година и осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства, в частта "и осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства".
В обобщен вид оспорените разпоредби с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 са свързани с предоставена възможност на министъра на здравеопазването не само да определя реда на заплащане, количествата и видове лекарства, с кои лекарствени заведения да бъдат сключени договори за доставка и лечение, но и с ограничение на решенията на комисиите, които следва да бъдат съобразени с утвърдения бюджет на министерството.
Спецификата на социалните права, към които принадлежи и това по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, която ги отличава от тези от класически тип, се изразява в това, че те нямат универсален характер, т.е. относимост към всички граждани, а само към определени категории от тях (в случая правото за заплащане на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от републиканския бюджет). Тази тяхна специфика налага по необходимост държавна интервенция за реализацията им, която в случая е уредена със ЗЗ. В чл. 82, ал. 1 ЗЗ са изброени предоставените медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, като в т. 7 в редакция, ДВ, бр. 70 от 2004 г., е предвидено и заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Както беше посочено по-горе, именно това е законовата делегация за издаване на процесната наредба. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Законовата делегация не предвижда ограничение на заплащането по ал. 1, т. 7 в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването.
Правото на безплатно лечение на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване следва да бъде навременно и адекватно (иначе не би било лечение) и е гарантирано не само от нормата на Закона за здравето, а се основава на чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България. То произтича директно и пряко от нормата на чл. 35 на Хартата на основните права на Европейския съюз, на която се подчинява и управлението на здравните услуги и медицинските грижи на държавите членки и нейните органи съгласно чл. 168, параграф 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз (предишен чл. 152 от ДЕО). Съгласно изречение второ на посочената разпоредба от хартата се изисква при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. При наличие на ограничаване при закупуването на радиоактивни лекарствени продукти, радиофармацевтици, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори на медицински изделия и медицинска апаратура в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства безспорно се нарушава осигуряването на висока степен на закрила на човешкото здраве, тъй като при липса на необходимите средства, предвидени в бюджета на министерството за лечението на заболяванията по чл. 2, ал. 1 и включени в списъка по чл. 2, ал. 2 от наредбата, част от българските граждани ще останат без лечение.
Задължение на МЗ е осигуряването на конституционното и законовото право на пациентите, страдащи от редки заболявания, да получат лечение. В правомощията на министъра на здравеопазването е провеждането на държавната политика в областта на здравето на гражданите - проучване, изследване и нормативното му уреждане, поради което е неоснователен доводът в становището на ответника, че заплащането на лечението е съобразно предоставения и приет със закон за съответната година държавен бюджет. Съгласно чл. 2б, ал. 5 от наредбата до 30 юни министърът на здравеопазването сключва договор с определените от комисията по ал. 1 лечебни заведения. Съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата всяко лечебно заведение - краен получател по чл. 2б, и лечебните заведения по чл. 2а, ал. 1 ежегодно до 15 юли предоставят информация съгласно приложение № 12 в Министерството на здравеопазването за броя болни от съответните заболявания за предходната календарна година, очакван брой болни и необходимите количества лекарства за следващата година. При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че министърът на здравеопазването е предвидил ред, по който да се определи необходимият брой болни и количеството лекарства за следващата година, респективно тяхната стойност, поради което не заплащането на лечението следва да бъде съобразно с предоставения и приет със закон за съответната година държавен бюджет, а обратното, с оглед принципите за опазването на здравето на гражданите, уредени в разпоредбите на чл. 2 ЗЗ, между които: равнопоставеност при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. Тези принципи са доразвити в чл. 81, ал. 2 ЗЗ досежно правото на достъпна медицинска помощ, между които са: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. С приетите и оспорени разпоредби на наредбата се ограничават правата на достъпна медицинска помощ, която, съобразена с бюджета на министерството, няма да бъде своевременна и достатъчна и ще наруши правото на пациент, доказал необходимостта си от лечение за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно чл. 82, ал. 5 ЗЗ дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, поради което и процесните заболявания, определени със списъка по чл. 2 на наредбата, се финансират изцяло от републиканския бюджет, поради което е неоснователен доводът в становището на процесуалния представител на ответника, че не се нарушават правата на пациентите, тъй като лечението може да бъде осигурено и от съответното лечебно заведение. На следващо място съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено какво следва да съдържат мотивите, съответно докладът. В конкретния случай в протокол от 7.09.2009 г. работната група е посочила като основание за измененията в тази част влезлия в сила на 31.03.2009 г. Позитивен лекарски списък (ПЛС), в приложение № 3 на който са посочени лекарствените продукти, предназначени за лечение на заболявания извън обхвата на ЗЗО, заплащани по реда на чл. 81, ал. 1, т. 8 ЗЗ, и приложение № 4 - лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания и СПИН, както и за профилактика и лечение на инфекциозни заболявания. В посочените приложения на ПЛС според работната група са включени по-голям брой лекарствени продукти от тези, обединени в приложения № 1 и № 2 на Наредба № 34 от 2005 г. Разширяването на приложенията на същата наредба с приложения № 3 и № 4 на ПЛС ще доведе до значително увеличаване на необходимите средства за закупуване на лекарствени продукти и поемане на финансови задължения, които не са осигурени в бюджетните средства, поради което ще бъде нарушен ЗДБ. Позитивният лекарствен списък е нормативен източник на осигурителното право, издаван от административния орган по чл. 261 ЗЛПХМ, поради което, вместо да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗНА и да изключи от обсъждане немотивирания проект на нормативен акт, компетентният орган е приел оспорените разпоредби за изменение на наредбата. С оглед на изложеното оспорените разпоредби, с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от наредбата, в посочените им части следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Оспорването по пункт 6, а именно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от наредбата, настоящият състав намира, че не противоречи на нормите на ЗЗ, а е свързана с предоставените правомощия на министъра на здравеопазването. Стойността за закупуване на медицински изделия по ал. 1, т. 5 се определя въз основа на стойността, договорена през предходната година, коригирана с инфлационния индекс за съответния период, поради което не се нарушават правата на достъпност, своевременност, достоверност, качество и равнопоставеност, визирани в жалбата.
Относно оспорването на текстовете по пункт 3 и 5 от жалбата се излагат доводи за противоречието им с разпоредбата на чл. 262 ЗЛПХМ, според който лекарствата, които се заплащат от републиканския бюджет, се включват в приложение към наредбата за утвърждаване на ПЛС, утвърдена с постановление на МС. С оспорените разпоредби според жалбоподателя се въвеждат допълнителни, ограничаващи условия и обеми спрямо ПЛС.
Предмет на оспорване по пункт 3 е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата, съгласно която - Промени в списъка по ал. 2 могат да се извършват само при настъпване на промяна в обстоятелствата при изготвянето му и в съответствие с разпоредбата на ал. 4. Посочената разпоредба, така както беше прието досежно оспорването на чл. 2, ал. 2 по пункт 1, не е в противоречие с чл. 262 ЗЛПХМ, която посочва съдържанието на ПЛС. Списъкът на конкретните заболявания, които се лекуват класифицирани по Международната класификация на болестите (МКБ), лекарствените продукти по международно непатентно наименование и лекарствена форма за лечението на тези заболявания и алгоритмите на лечение на заболяванията с лекарствените продукти, се изготвя ежегодно от комисия в посочен състав, поради което не е налице твърдяното противоречие с разпоредбата на чл. 262 ЗЛПХМ и е в съответствие с разпоредбата на чл. 82 ЗЗ, която предоставя в правомощие на министъра на здравеопазването да определи условията и реда за заплащане на лечение за заболяванията.
По пункт 5 от жалбата предмет на оспорването е разпоредбата на чл. 7а от Наредбата, съгласно който максималната стойност по чл. 7 за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование за лекарствената форма, която се заплаща от републиканския бюджет, може да се достигне чрез предоставянето на рабат в рамките на количеството лекарствени продукти.
На първо място настоящият състав намира за неоснователен довода на ответника за недопустимост на оспорването в тази част поради липса на правен интерес, тъй като цената на лекарственото вещество, респективно стойността на терапевтичните курсове, се взема предвид при изготвяне на списъка на заболяванията по чл. 2 от наредбата, които пряко касаят пациентите.
Относно законосъобразността на оспорената разпоредба следва да бъде посочено, че предвидената търговска отстъпка (рабат) се отнася до начина на достигане на стойността, определена по чл. 7. В чл. 7, т. 4 от наредбата е предвидено, че определената максимална стойност по реда на горните алинеи не може да бъде по-висока от стойността за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование за лекарствената форма, определена в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 4, т. 3 и 4 ЗЛПХМ, поради което и търговската отстъпка е въпрос на целесъобразност и оперативна самостоятелност на органа, която не е в противоречие с чл. 262 ЗЛПХМ, а оспорването в тази му част като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Оспорването по пункт 4 от жалбата, а именно разпоредбата на чл. 5, т. 3 от наредбата, съгласно която "международното непатентно наименование, към което принадлежи лекарственият продукт, е включено в списъка по чл. 2, ал. 2" и разпоредбата на чл. 5, т. 4 от наредбата, съгласно която "налице е съответствие между показанията за прилагане на лекарствения продукт, включени в разрешението за употреба, и списъка по чл. 2, ал. 2", съдът намира, че е основателно. Оспорените разпоредби са част от критериите за заплащане на лекарствени продукти.