ДВ. бр. 102 от 23.12.2016г.

Обн., ДВ, бр. 31 от 4 април 2014 г., отм., ДВ, бр. 102 от 23 Декември 2016 г.

history ВЪВЕДЕНИЕ
Стандартите за вътрешен одит в публичния сектор (Стандарти) са утвърдени от Министерския съвет на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Те представляват ключов елемент от дефинираната от законодателя рамка за изпълнение на дейността по вътрешен одит, която вътрешните одитори трябва да прилагат. Стандартите са разработени в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор и Международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори (The IIA).
Спазването на Стандартите е предпоставка за изпълнението на отговорностите на вътрешните одитори и на дейността по вътрешен одит като цяло.
Стандартите за вътрешен одит в публичния сектор имат за цел:
Да очертаят основните принципи, въз основа на които следва да се осъществява дейността по вътрешен одит в публичния сектор;
Да осигурят професионална рамка за извършването на широк кръг дейности по вътрешен одит, които да носят полза за организацията;
Да създадат основа за оценяване работата на вътрешния одит;
Да насърчават усъвършенстването на процесите и дейностите в организацията.
Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организацията. Вътрешният одит помага на организацията да постигне целите си чрез прилагане на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите на управление на риска, контрол и управление.
Вътрешният одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на увереност или консултиране.
Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита. Естеството и обхватът на ангажимента за даване на увереност се определят от ръководителя на вътрешния одит.
Одитният ангажимент за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение, обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това.
Одитният ангажимент за консултиране се извършва по инициатива на ръководителя на организацията. Естеството и обхватът на консултантския ангажимент се определят съвместно с ръководителя на организацията.
Стандартите са насочени към принципни задължителни изисквания, съдържащи:
Основни изисквания към дейността по вътрешен одит и оценяването ефективността на осъществяването му, които са приложими в публичния сектор на ниво организация и отделен одитор;
Тълкувания, които изясняват термините или концепциите в стандарта. Те са добавени към Стандартите, за да дадат по-голяма яснота на използваните термини или изрази. Тълкуванията непосредствено следват съответния Стандарт.
За правилното разбиране и прилагане на Стандартите е необходимо да се вземат предвид както съдържанието на Стандартите, така и техните тълкувания.
Стандартите са обособени в следните три групи: присъщи за дейността Стандарти, Стандарти за изпълнение на работата и уточняващи Стандарти.
Присъщите за дейността Стандарти разглеждат характеристиките, които притежават лицата, извършващи вътрешен одит.
Стандартите за изпълнение на работата описват естеството на вътрешния одит и посочват критерии, на базата на които може да се оцени качеството на извършваните одитни ангажименти.
Уточняващите стандарти се използват при осъществяването на отделните видове ангажименти (за даване на увереност и консултиране) за разлика от присъщите за дейността Стандарти и Стандартите за изпълнение на работата, които се прилагат при всички одитни ангажименти. Уточняващите стандарти, отнасящи се до ангажиментите за даване на увереност, са с индекс У след номера на стандарта, а тези за консултиране - с индекс К след номера на стандарта.

history ПРИСЪЩИ ЗА ДЕЙНОСТТА СТАНДАРТИ
100 - Цел, правомощия и отговорности
Целта, правомощията и отговорностите на вътрешния одит трябва да бъдат дефинирани в статута на звеното за вътрешен одит в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Етичния кодекс, насоките на министъра на финансите и тези стандарти. Ръководителят на вътрешния одит трябва да преглежда периодично статута на звеното за вътрешен одит и да го представи на ръководителя на организацията и на одитния комитет, ако има сформиран такъв, за одобрение.
Тълкувание:
Статутът на звеното за вътрешен одит е вътрешен акт, който определя неговите цели, правомощия и отговорности.
Статутът на звеното за вътрешен одит: определя позицията на вътрешния одит в рамките на организацията, включително естеството на функционалното докладване на ръководителя на вътрешния одит пред ръководителя на организацията; регламентира достъпа до документация, персонал и имущество, необходим за изпълнението на ангажиментите; дефинира обхвата на вътрешния одит. Окончателното одобрение на статута на звеното за вътрешен одит е в правомощията на ръководителя на организацията и на одитния комитет, ако има сформиран такъв.
100.У1 - Естеството на ангажиментите за даване на увереност, предоставяни на организацията, трябва да се дефинира в статута на звеното за вътрешен одит.
100.К1 - Естеството на ангажиментите за консултиране трябва да се дефинира в статута на звеното за вътрешен одит.