ДВ. бр. 37 от 29.04.2014г.

Обн., ДВ, бр. 37 от 29 април 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Милка Панчева, и членове: Румяна Папазова и Николай Гунчев, с участието на секретар-протоколиста Мариана Салджиева разгледа административно дело № 10123 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, докладвано от съдията Румяна Папазова.
Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор във Върховна административна прокуратура с искане да се прогласи нищожността на последния абзац от приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 83 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г.; доп., бр. 53 от 2011 г., в сила от 13.08.2011 г.; изм. с Решение № 15323 от 22.11.2011 г. на ВАС на РБ - бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 32 от 2013 г., в сила от 2.04.2013 г.), със следния текст: "Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ."
Поддържат се доводи за противоречие на оспорения текст с чл. 30, ал. 1, чл. 52, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, с чл. 4, ал. 1, чл. 45, ал. 1 и чл. 51 от Закона за здравното осигуряване.
Ответникът министърът на здравеопазването е оспорил протеста в подробно писмено становище.
За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:
Протестът на прокурора от Върховната административна прокуратура е процесуално допустим на основание чл. 186, ал. 2 и чл. 187, ал. 1 АПК.
Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи е издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
С чл. 46, ал. 3 ЗЛЗ (доп., ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) министърът на здравеопазването е овластен да определи с наредба основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и редът за откриване на структури по чл. 20, ал. 2. Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЛЗ (нова, ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) с наредбата по чл. 46, ал. 3 се регламентират и редът и критериите за определяне нивото на компетентност на клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1.
Протестираният текст е включен в приложение № 3 (ново, ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 13.08.2011 г.) към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г., която намира систематичното си място в глава четвърта Основни дейности на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, раздел I Организация на дейностите по приема на пациенти.
Приложение № 3 представлява образец на декларацията, която пациентът/родител/настойник или попечител на пациента подписва на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г. (доп., ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 13.08.2011 г.) в случаите на отказ да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това, включването му в листа на чакащите или отказът му да бъде включен в него, както и отказът му да продължи започналия престой в лечебното заведение. С подписването на декларацията - приложение № 3, пациентът удостоверява, че напуска болницата въпреки становището на лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип за необходимостта да продължи лечението/диагностицирането си в болнични условия; че е наясно, че прекратявайки започналия си престой в болницата, прекратява и осъществяваното му болнично лечение/диагностициране и наблюдение; че е наясно, че прекратяването на болничното лечение/диагностициране и наблюдение може да доведе до доста и различни усложнения и неблагоприятни последици за здравословното му състояние; да намали значително или да изключи напълно вероятността от излекуване или подобряване на състоянието му, да създаде или увеличи риска за здравето и живота му, включително и с опасността от смърт. Пациентът заявява, че напълно съзнателно оценява посоченото по-горе и всички обяснения, които е изискал и получил от лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип, и въпреки тяхното мнение и разяснените рискове за живота и здравето му решава доброволно да прекрати престоя си в лечебното заведение. Заявява също, че поема отговорността за своето здравословно състояние, както и за евентуалните усложнения и неблагоприятен изход от недовършеното лечение/диагностициране.
С текста на протестираната клауза от декларацията - приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г. - пациентът заявява, че е наясно, че следва да заплати всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създава пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената му до момента от болницата медицинска помощ. Тази клауза няма връзка с обществените отношения, предмет на правна регламентация от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването. С клаузата се цели уреждането на бъдещи евентуални финансови претенции от страна на лечебното заведение към пациента, което излиза от рамките на законовата делегация на чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Закона за лечебните заведения.
Следва да се има предвид, че правото на пациента, съответно на негов родител, настойник или попечител, на лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, е уредено в чл. 90, ал. 1 - 5 от Закона за здравето, а не в ЗЛЗ. Съгласно чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето, като ал. 5 създава право за пациента да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г. също не предвижда, че с образеца на декларацията - приложение № 3, се уреждат бъдещи парични задължения във връзка с оказана болнична помощ. С изречение второ изрично е предвидено, че образецът по приложение № 3 се изготвя само за документиране на отказа от продължаване на започналия престой в лечебното заведение.
Протестираната разпоредба - последен абзац от приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г., е издадена от министъра на здравеопазването извън пределите на предоставената му от закона компетентност, което налага обявяването на нейната нищожност. Следва да бъде уважено искането на прокурора за присъждане на направените разноски за такса в размер 20 лв. за съобщаване на протеста в "Държавен вестник".
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

history РЕШИ: