ДВ. бр. 50 от 17.06.2014г.

Обн., ДВ, бр. 50 от 17 юни 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Александър Еленков, и членове: Георги Георгиев и Анелия Ананиева, с участието на секретар-протоколиста Росица Тодорова разгледа административно дело № 12407 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, докладвано от председателя Александър Еленков.
Производство по чл. 191, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Страшимир Василев Козаров, военноинвалид от София, срещу чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело (издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 29 от 2011 г.; доп., бр. 45 от 2012 г.), според която ветераните от войните, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите, както и членовете на техните семейства ползват военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в неактивния сезон според приложение № 1, т.е. от 11 септември до 19 юни за почивната база за летен отдих и от 1 април до 30 ноември за почивната база за зимен отдих.
Според жалбоподателя оспорената от него разпоредба не е съобразена с чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, според който военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни и профилактика и рехабилитация до 30 дни веднъж годишно в почивните бази и болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната, т.е. правото на отдих на военноинвалидите и военнопострадалите в почивните бази на Министерството на отбраната е без ограничение, основано на сезонност и експлоатационни периоди.
Процесуалният представител по пълномощно на министъра на отбраната е изразил становище за неоснователност на жалбата, основано на следните фактически и правни доводи:
Право да ползват почивната база на Министерството на отбраната при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната, имат:
а) военнослужещите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия, както и членовете на техните семейства (чл. 226г ЗОВС);
б) децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи и преживелият техен родител (чл. 226и ЗОВС);
в) цивилните служители в МО и членовете на техните семейства (чл. 298а ЗОВС);
г) пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните, както и членовете на техните семейства (чл. 226ж ЗОВС).
Към този кръг от правоимащи лица следва да бъдат включени и военнослужещите и членовете на техните семейства, които според чл. 202а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) имат право на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната след завръщане от операция или мисия извън територията на страната.
Очевидно е, според процесуалния представител на министъра на отбраната, че се касае за голям кръг от правоимащи лица, ограничена леглова база и ограничен финансов ресурс, които факти следва да бъдат съвместно съобразени в нормативния акт на министъра на отбраната по чл. 226г, 226ж и 226и ЗОВС, така че да се постигне както отчитане на материалната база и възможностите на бюджета, така и предоставянето на реална възможност за ползване на предоставеното право от всяка група правоимащи лица.
Според прокурора от Върховната административна прокуратура жалбата е подадена от надлежна страна, допустима е, но разгледана по същество, е неоснователна. Наредбата е издадена на основание чл. 226г, чл. 226ж, ал. 1 във връзка с чл. 202а, чл. 226и, ал. 1 и чл. 298а ЗОВСРБ. Кръгът лица, правоимащи за ползване на военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по посочените текстове, са повече от лицата, посочени като правоимащи в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Тези разпоредби не визират само военноинвалидите и военнопострадалите, а са лица военнослужещи и техните семейства, лица, завърнали се от операции и мисии извън територията на страната, и др., поради което следва да се зачита правото на всички групи лица и възможността и капацитетът на материално-техническите бази и това е имал предвид министърът на отбраната с оспорената разпоредба. Жалбоподателят има право да ползва почивните бази на МО за отдих, но през цялата година, а не през летния сезон. Оспореният текст не е в противоречие с чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ), тъй като следва да се има предвид, че жалбоподателят има право на отдих, профилактика и рехабилитация, като профилактиката и рехабилитацията се извършват в структурата на ВМА, където не е налице обособяване по периоди за ползване на болничните бази.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е подадена срещу нормативен административен акт от лице с правен интерес и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Според чл. 226ж, ал. 1 ЗОВС военноинвалидите, военнопострадалите и членовете на техните семейства ползват почивната база към Министерството на отбраната при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната, а според чл. 16 ЗВВ военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни веднъж годишно в почивните бази към Министерството на отбраната. Нито един от двата закона не въвежда ограничение в правото на отдих, респ. в правото на ползване на почивната база към Министерството на отбраната. Такова ограничение въвежда оспорената от жалбоподателя ал. 3 на чл. 15 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело, според която военноинвалидите и военнопострадалите, както и членовете на техните семейства ползват военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (т.е. почивната база към Министерството на отбраната), в неактивния сезон. Въвеждайки това ограничение, министърът на отбраната е издал подзаконов нормативен (административен) акт, който противоречи на посочените два закона и който излиза извън рамките на овластяването с чл. 226ж ЗОВС - да определи условията и реда, по които военноинвалидите и военнопострадалите ще ползват почивната база към Министерството на отбраната, т.е. условията и реда, при които тези лица ще ползват правото на отдих, признато им с чл. 16 ЗВВ. Условията са обстоятелства, при които се осъществява ползването на почивната база, а редът е съвкупност от правила, при спазването на които се осъществява ползването на почивната база в договорения период от време. Ако обективни причини (ограничена леглова база и т.н.) налагат да бъде въведено някакво ограничение на правото на отдих на правоимащите лица или само на част от тях, това може да направи единствено законодателят, който единствен е овластен да признава, ограничава, прекратява и отрича субективни права на правните субекти. С акт по прилагането на закон правото на военноинвалидите и военнопострадалите да ползват почивната база на Министерството на отбраната не може да бъде ограничавано. При липса на закон за такова ограничаване неудобството от недостига (на леглова база, на финансов ресурс и т.н.) следва да бъде разпределен правопропорционално между всички групи правоимащи лица. Неоснователен е доводът за оправдана непряка дискриминация в този случай, защото установената практика да бъдат предпочитани в правото им на отдих военнослужещите обективно не съответства на целта на закона - всички правоимащи лица да получат равен достъп до почивната база на Министерството на отбраната както през активните, така и през неактивните сезони за почивка.
По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Страшимир Василев Козаров е основателна, а оспорената с нея разпоредба е незаконосъобразна в частта, с която се въвежда ограничение в правото на военноинвалидите и военнопострадалите да ползват почивната база на Министерството на отбраната и поради това следва да бъде отменена в тази й част.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,

history Отменя чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело, издадена от министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 29 от 2011 г.; доп., бр. 45 от 2012 г.), в частта, с която разпорежда, че лицата по чл. 3, т. 5 - военноинвалидите и военнопострадалите, както и членовете на техните семейства - ползват военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в неактивния сезон според приложение № 1.
Решението е оставено в сила с решение № 7074 от 27 май 2014 г., постановено по адм. дело № 2774 от 2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав.