ДВ. бр. 53 от 27.06.2014г.

Обн., ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Диана Гърбатова, и членове: Марио Димитров и Добринка Андреева разгледа административно дело № 3754 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, докладвано от съдията Марио Димитров.
Производство по чл. 185 - 196, чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Иванка Манева Иванова от Габрово и жалба от Татяна Иванова Йорданова от Русе против Правилника на администрацията в съдилищата (ПАС), приет на основание чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 8 от 2014 г.), с искане за отмяна на чл. 4, ал. 2, т. 2 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби. С определение от 26.03.2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, жалбите са оставени без движение и е указано на жалбоподателите да представят доказателства за заеманите от тях длъжности и обосноваване на правен интерес от оспорването в съответствие с чл. 186, ал. 1 АПК. С молби от 31.03.2014 г. дадените указания са изпълнени, като са представени от жалбоподателите надлежни доказателства, че заемат длъжност "съдебен администратор" и обуславят правен интерес от оспорване на акта.
С жалбата на Татяна Иванова Йорданова от Русе е направено особено искане за спиране изпълнението на ПАС в частта на чл. 4, ал. 2, т. 2 и § 4 ПЗР, както и с отделна молба са изложени подробни доводи за спиране на изпълнението на оспорения акт.
Постъпила е и жалба от "Национално сдружение на съдебните служители", София, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел, легитимирано с удостоверение от 4.03.2014 г. по ф.д. № 287/2012 г. на Софийския градски съд, против Правилника на администрацията в съдилищата, приет на основание чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 8 от 2014 г.), с искане за отмяна изцяло или на чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 131, ал. 2 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби. С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на ПАС, като е конкретизирано, че изпълнението на § 4 ПЗР ще доведе до прекратяване на трудовите правоотношения на 74 съдебни служители в различни по степен съдилища в Република България, както и ще доведе до настъпване на значителна и трудно поправима вреда. Към жалбата е приложен списък на заемащите длъжност "съдебен администратор" и "административен секретар", несъответстващи на изискванията на ПАС.
Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Деница Захариева оспорва искането за спиране изпълнението на ПАС, като излага доводи, че не са налице данни за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, както и не са налице основания за спиране на изпълнението.
По допустимостта на жалбите
Жалбоподателите Иванка Манева Иванова и Татяна Иванова Йорданова са обосновали правен интерес за оспорване на ПАС, приет от Висшия съдебен съвет, и са се активно легитимирали като съдебни служители, заемащи длъжността "съдебен администратор" към момента на оспорването (ар г. ТР № 3 от 16.03.2013 г. по т.д. № 1/2012 г.).
Жалбоподателят "Национално сдружение на съдебните служители", София, е обосновал правото си на оспорване с регистрацията си като юридическо лице с нестопанска цел, с цели и предмет на дейност за защита правата и интересите на съдебните служители, за дейността на които е приет Правилник на администрацията в съдилищата. Относно наличието на правен интерес от оспорването от страна на сдружението съдът съобрази - ТР № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г.
В съответствие с нормата на чл. 185 АПК оспорването е процесуално допустимо. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Първите двама жалбоподатели са се легитимирали като съдебни служители, заемащи длъжността "съдебен администратор", като излагат доводи за незаконосъобразност на отделни разпоредби - чл. 4, ал. 2, т. 2 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ПАС. Тези жалбоподатели лично и като съдебни служители имат пряк и непосредствен правен интерес от оспорването като адресати на акта. По силата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове е без ограничение във времето.
С жалбата от "Национално сдружение на съдебните служители", София, е оспорен целият административен акт, както и отделни разпоредби - чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 11, ал. 2, чл. 131, ал. 2 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ПАС. Жалбоподателят се е легитимирал като сдружение с идеална цел, което защитава правата и интересите на съдебните служители, поради което е обосновал правен интерес от оспорването както на целия административен акт, така и алтернативно на отделни негови части.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбите са редовни и допустими за разглеждане в посочените по-горе части, поради което на основание чл. 188 АПК оспорването следва да бъде съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 АПК чрез обявление в "Държавен вестник" и в интернет страницата на Върховния административен съд.
По исканията за спиране
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че искането за спиране действието на Правилника за администрацията в съдилищата е процесуално допустимо. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква както в случай на постановено разпореждане на административния орган на предварително изпълнение на акта (чл. 60, ал. 1 АПК), така и в случаите на прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания административен акт, произтичаща по силата на закона, когато специален закон изключва общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, в конкретния случай чл. 190, ал. 1 АПК.

history Разгледани по същество исканията за спиране на предварителното изпълнение са частично основателни.
С оспорения Правилник за администрацията в съдилищата се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в районните, окръжните, административните, военните, специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и апелативните съдилища, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им (чл. 1).
С чл. 4, ал. 2, т. 2 ПАС е предвидено изискване, че за длъжността "съдебен администратор" може да се назначи лице, което има висше образование с образователна степен "магистър" по специалностите Публична администрация, Икономика или Право и общ трудов стаж не по-малко от 8 години.
С § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ПАС е предвидено - "В двумесечен срок от влизане в сила на този правилник административните ръководители следва да приведат в съответствие с него длъжностните характеристики на служителите, в чиито задължения е настъпила промяна или чиито изисквания за заемане на длъжността са променени."
Допуснатата от закона възможност за спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт. Доколко разпоредените действия са законосъобразни или не е въпрос при разглеждане по същество на спора и контрола за законосъобразност на оспорения акт. Спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт при условията на чл. 166, ал. 4 АПК е допустимо само при наличието на някоя от двете предпоставки, предвидени в разпоредбата - причиняване на значителна или трудно поправима вреда, като за нейното настъпване и за възможния й размер оспорващият следва да представи доказателства.
В случая от жалбоподателя Татяна Иванова Йорданова са представени писмени доказателства относно заемана длъжност "съдебен администратор", а от страна на жалбоподателя "Национално сдружение на съдебните служители" е представен списък на 74 съдебни служители, които заемат длъжности "съдебен администратор" и "административен секретар" и които са засегнати от разпоредбите на чл. 4, ал. 2, т. 2, чл. 9, ал. 2 и § 4 ПЗРПАС. Посочените длъжности и за конкретните лица ще се засегне пряко упражняването на трудови функции чрез изменение на изискванията за заемане на тези длъжности и въведеното задължение за административните ръководители да приведат заеманите длъжности в съответствие с тези изисквания. От разпореденото с § 4 ПЗРПАС е възможно причиняване на значителни и трудно поправими вреди на съдебните служители, заемащи длъжностите "съдебен администратор" и "административен секретар", чрез промяна на техните длъжностни характеристики, респ. промяна на трудовите правоотношения. В тази насока настоящият съдебен състав приема, че на тази основа не са противопоставими и не са доказани други интереси на органите на съдебната власт, в които се заемат тези длъжности или по отношение на издателя на акта, след като по отношение на тези длъжности лицата са упражнявали възложените съдебни дейности в продължение на дълги години.
Относно преценката за наличие на предпоставки за спиране на предварителното изпълнение в частта по § 4 ПЗРПАС настоящият съдебен състав съобрази ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС относно целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране, подчинени на принципа за съразмерност. Водещи в тази връзка са мотивите, че "административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава".
В конкретния случай незабавното изпълнение на ПАС в частта по § 4 ПЗР е насочено към преуреждане на висящите трудови правоотношения на съдебните служители в съответствие с изискванията на ПАС в двумесечен срок от влизане в сила на правилника, което не обуславя необходимостта от спешно привеждане в изпълнение, с оглед защита на други законни интереси. Допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на ПАС и в частност на разпоредбата на § 4 ПЗР в случая по отношение на съдебните служители, които заемат длъжностите "съдебен администратор" и "административен секретар", не е съизмеримо с възможните вреди, които могат да настъпят за тях чрез промяна на трудовите им правоотношения (прекратяване или намаляване на трудовото възнаграждение), като засегнатите права и интереси на съдебните служители в резултат това изпълнение са в по-голяма степен от възможните засегнати интереси в резултата на незабавното изпълнение.
Освен изложеното съдът съобрази, че изискването по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е не за доказване на конкретни значителни или трудно поправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз - "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.