ДВ. бр. 56 от 08.07.2014г.

Обн., ДВ, бр. 56 от 8 юли 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Цветанка Табанджова, и членове: Емилия Миткова и Калин Куманов, с участието на съдебен секретар Антоанета Иванова разгледа административно дело № 3598 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, докладвано от Калин Куманов.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Постъпила е жалба от арх. юлиян Димитров Македонски от София, ж.к. Надежда І, бл. 107, вх. А, ап. 4, и от арх. Евгени Ивайлов Велев от София, ж.к. Хиподрума, бл. 129, вх. Б, ап. 32, срещу подзаконов нормативен акт - разпоредбите на чл. 62, ал. 3, т. 1, 3 (частично) и 4 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към оспорването по реда на чл. 189, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс са се присъединили мл. адв. Благой Христов Златанов от Велико Търново, ул. Христо Смирненски 5, и Георги Владимиров Шумаков с адрес пощ. станция 1330, пощ. кутия 34.
В жалбата на арх. Македонски и арх. Велев са изложени твърдения за незаконосъобразност на посочените текстове от наредбата поради разширяване приложното поле на приложимия закон - чл. 113, ал. 4, т. 1 и чл. 117 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изтъква се и противоречие с разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. По изложените доводи жалбоподателите молят Върховния административен съд да отмени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 62, ал. 3, т. 1 и 4, както и т. 3 относно думите "от всички страни" от Наредба № 8 от 14.06.2001 г.
С определение по хода на делото от 15.05.2012 г. юлиян Димитров Македонски и Евгени Ивайлов Велев са допуснати като жалбоподатели и са конституирани като страни по делото.
В жалбата на мл. адв. Златанов са изложени аналогични оплаквания, като се твърди, че обжалваните текстове от наредбата въвеждат допълнителни изисквания и условия, които не са предвидени в закона и така разширяват приложното му поле. Този жалбоподател моли за прогласяване нищожността на чл. 62, ал. 3, т. 1 и 4, както и т. 3 относно думите "от всички страни" от Наредба № 8 от 14.06.2001 г., а при условията на алтернативност - отмяна на същите като незаконосъобразни.
В жалбата на Георги Шумаков са изложени подробни съображения за недействителност и незаконосъобразност на оспорените нормативни текстове. Този жалбоподател се присъединява към исканията за отмяна на нормативните текстове, направени от останалите жалбоподатели.
С определение по хода на делото от 23.10.2012 г. Благой Христов Златанов и Георги Владимиров Шумаков са допуснати като жалбоподатели и са конституирани като страни по делото. В с.з. жалбоподателят Македонски се явява лично и поддържа жалбата.
Ответният по жалбата министър на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител юк. Илова изразява становище, че подадените жалби са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Представила е писмена защита с развити подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбите са процесуално допустими, а по същество са неоснователни.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
По делото няма доказателства, че жалбоподателите са засегнати от оспорените правни разпоредби, но доколкото нормата на чл. 186, ал. 1 АПК допуска оспорване и на актове, които могат да засегнат правата, свободите или законните интереси на засегнатите лица, то следва да бъде прието, че жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

history Разгледани по същество, жалбите са частично основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. По силата на чл. 117 (ред., ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването издава наредба за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Това законово правомощие министърът е реализирал с издаването на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Същата е обнародвана в ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г., в сила от 1.08.2001 г., като са извършени последващи изменения и допълнения от 2004 г., 2005 г. и 2008 г., но те не засягат обжалваните текстове.
Оспорените разпоредби на чл. 62, ал. 3, т. 1, 3 и 4 от наредбата (обозначени тук с курсив) гласят следното: Графичните материали към РУП съдържат:
т. 1. допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради;
т. 3. силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно архитектурно-пространствено оформяне в М 1:250 или М 1:500;
т. 4. характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи, в М 1:250 или М 1:500.
Правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, приложимо на основание препращането по чл. 196 от кодекса, предвижда при оспорването съдът да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: по т. 1 - издаден ли е от компетентен орган; по т. 2 - спазена ли е установената форма; по т. 3 - допуснати ли са съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването му; по т. 4 - дали противоречи на материалноправни разпоредби; и по т. 5 - съответства ли на целта на закона.
Върховният административен съд констатира, че Наредба № 8 от 14.06.2001 г. е била обжалвана по съдебен ред и с Решение № 3005 от 17.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2007 г. жалбата срещу наредбата е отхвърлена, а с Решение № 8787 от 16.07.2008 г. на ВАС - петчленен състав, по адм. д. № 5706/2008 г. решението е отменено частично и е постановена отмяна на чл. 68 от наредбата, като решението е оставено в сила в останалата част. Предвид извършената съдебна проверка следва да се приеме, че законосъобразността на оспорения акт е установена безспорно относно основанията по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. Наредбата е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването й. Същевременно съдът съобрази, че посоченото обжалване не е пречка за допустимост на настоящото, доколкото оспорените сега норми не са били предмет на съдебната проверка.
При това положение настоящият съд провери законосъобразността на обжалваните текстове от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за съответствието им с материалноправни законови разпоредби и с целта на закона.
1. Нормите на чл. 62, ал. 3, т. 1 и 4 от наредбата въвеждат изискването графичните материали към РУП да съдържат допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради, както и характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи, в определени мащаби.
В жалбите е изложено оплакване за разширяване приложното поле на закона и по-конкретно на чл. 113, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Според тази разпоредба работният устройствен план определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване. Жалбоподателите смятат, че щом наредбата се отнася за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, то не може в нея да се поставят изисквания и към графичните материали към РУП. Оплакването е неоснователно, тъй като именно чрез въпросното допълнително геодезическо заснемане може да се реализира изискването на закона към РУП - да определя разположението и очертанието на сградите, разстоянията между тях и разстоянията до имотните граници. По друг начин целта на закона не може да бъде изпълнена. Следва да се има предвид, че РУП представлява вид подробен устройствен план (чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗУТ), който се съставя за ограничена част от територията, следователно за него се отнасят всички законови изисквания към ПУП, включително важи изискването към същия да са приложени графични материали.
Самото понятие "схема" според българския тълковен речник е дефинирано като опростен чертеж, на който е показана същността на предмета. В Закона за кадастъра и имотния регистър се намира легалното определение на понятието "схема на самостоятелен обект в сграда", което също е описано като графическо изображение на обекти и тяхно взаимно положение. Дадените примери илюстрират същността на схемите и плановете като графични материали, а в частност устройствените схеми и планове, включително РУП като вид подробни устройствени планове, не могат да бъдат отделени от приложените графични материали.
Относно изискването за наличие на характерни напречни разрези във връзка с теренните нива и подземните етажи следва да бъдат споделени доводите на ответника, че с него се отчита необходимостта да се прецизират предвижданията на ПУП с оглед активното и максимално ефективното използване на подземното пространство. По този начин духът на закона отговаря на ярко изразената съвременна урбанистична тенденция, едно от израженията на която е уплътняването на пространството под повърхността на земята.
Не може да бъде споделено оплакването, че предвижданията на ПУП относно теренните нива са достатъчни и не се налага тяхното доразвиване в работния устройствен план. Както се отбеляза, РУП се отличава с по-голяма конкретика и по-висока степен на подробност, поради което е наложително към него да са приложени характерни конкретни разрези. По този начин картината на застрояването и силуетното оформяне на ограничена част от територията (отделен УПИ или група такива) става по-подробна и ясна, при все че се изработва въз основа или едновременно с действащ ПУП.
Налага се изводът, че в изпълнение на закона и за конкретизация на неговите изисквания в наредбата са заложени изисквания относно графичните материали към РУП. Не се констатира излизане извън приложното поле на закона, поради което в разглежданите части подзаконовият нормативен акт не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и съответства на духа на закона.
В тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
2. Не такова е положението с нормата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от наредбата. С нея се въвежда изискването графичните материали към РУП да съдържат силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно архитектурно-пространствено оформяне, в определени мащаби. От своя страна разпоредбата на чл. 113, ал. 4, т. 2 ЗУТ предвижда, че с РУП се определят точно необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Сравнението между цитираните норми показва, че разликата помежду им се изразява в съотношението между думите "необходими силуети", използвано в закона, и "силуети от всички страни", употребено в наредбата. Очевидно е, че изразите не са еквивалентни, доколкото не във всички случаи се налага да бъдат изготвяни силуети от всички страни. В някои случаи за правилното разположение на сградите са необходими силуети от няколко, но не и от всички страни. Тълкуването на разглежданата законова разпоредба налага да се приеме, че необходими се явяват онези силуети, които позволяват еднозначно да се изяснят височините и билата на сградите, броят на етажите, да се очертае формата на покривите и техния наклон, както и да се очертае архитектурната връзка между сградите.
Изложеното дотук налага извода, че в наредбата се съдържа изискване, което в закона не съществува, като не става въпрос за доразвиване или за конкретизация на законовата норма. Въведено е самостоятелно изискване, надхвърлящо рамката на чл. 113, ал. 4, т. 2 ЗУТ. Ето защо обжалваната разпоредба на подзаконовия нормативен акт в частта относно думите от всички страни е незаконосъобразна и в тази част следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като никоя от тях не е направила искане за това.
Така мотивиран и на основание чл. 193 и 194 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,