ДВ. бр. 59 от 18.07.2014г.

Обн., ДВ, бр. 59 от 18 юли 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Ваня Пунева, и членове: Галина Христова и Светлана Борисова, с участието на съдебния секретар Станка Чолакова разгледа административно дело № 12716 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - трето отделение, докладвано от председателя Ваня Пунева.

history Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на сдружение "Български лекари за европейски стандарт на специализация", представлявано от председателя на управителния съвет - Даниела Петрова, с която се оспорва Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в частта й по чл. 3, в частта му "и ежегодно определя броя на местата за специализанти", чл. 11а, чл. 18г, ал. 5, чл. 20 и чл. 20а.
С определение от 5.11.2012 г. съдът е приел за допустимо оспорването, като същото на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК е съобщено чрез обявление в "Държавен вестник", бр. 95 от 4.12.2012 г.
По отношение оспорването на чл. 3 и чл. 18г, ал. 5 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (наредбата) се поддържа, че установеното правомощие на министъра на здравеопазването (МЗ) да определя общия брой на годишния прием на специализанти е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), уреждаща правомощието му ежегодно да определя единствено броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия.
По отношение нормата на чл. 11а от наредбата са изложени доводи, че с нея се въвежда форма на принудителен труд, тъй като се отнема правото на специализиралия свободно да избира мястото на работа, и професия и се ограничава правото му на свободно придвижване и избор на местожителство. Посочва се, че оспорваната норма е в противоречие с чл. 35 и чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), както и на чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека.
Незаконосъобразността на чл. 20 и чл. 20а от наредбата е обосновано със създаването на привилегирован достъп до образование на определена категория лица, който се явява дискриминационен и в противоречие с чл. 6 КРБ.
Ответната страна - министърът на здравеопазването, представляван от юрк. Денчева, оспорва основателността на жалбата. В писмената си защита ответната страна посочва, че правомощието на МЗ да определя местата за специализанти произтича от възложените му функции в чл. 5, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 ЗЗ и същото е средство за осъществяване и реализиране на водената от министъра политика по осигуряване на националната здравна система с човешки ресурси, гарантиращо утвърждаването на достатъчен брой места за българските граждани по отделните специалности съобразно потребностите на населението, а не съобразно наличните ресурси и възможности на обучаващите институции и атрактивността на някои медицински специалности.