ДВ. бр. 61 от 25.07.2014г.

Обн., ДВ, бр. 61 от 25 юли 2014 г.

history Конституционният съд в състав: Димитър Токушев - председател, и членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 15 юли 2014 г. конституционно дело № 4 от 2014 г., докладвано от съдията Красен Стойчев.
Конституционното дело е образувано на 12 февруари 2014 г. по искане на тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) за установяване на противоконституционност на чл. 12 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; посл. доп., бр. 26 от 2014 г.).
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Според съдебния състав чл. 12 от Закона за водите (ЗВ) противоречи на чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от Конституцията. В искането се посочва, че атакуваният текст, като обявява речните острови за публична държавна собственост, има ефект на одържавяване на земите, попадащи върху острови, които преди влизането на ЗВ в сила са били възстановени на физически лица по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Оттук идва, както се твърди, противоречието на чл. 12 ЗВ с чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който декларира, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона, с чл. 17, ал. 3 от Конституцията, който обявява, че частната собственост е неприкосновена, както и с чл. 17, ал. 5 от Конституцията, който допуска принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Искането е направено с оглед разрешаването на конкретен правен спор. При произнасянето си съдебният състав трябва да приложи чл. 12 ЗВ, но тъй като намира, че текстът противоречи на Конституцията, той е спрял производството по делото и е сезирал Конституционния съд.
С определение от 29 март 2014 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество по отношение на чл. 12, ал. 1 ЗВ.
Становища по делото са представили Министерският съвет, министърът на регионалното развитие, министърът на околната среда и водите, Нотариалната камара на Република България и Фондация "Български адвокати за правата на човека".
Министерският съвет счита искането за неоснователно. Според него приемането на чл. 12, ал. 1 ЗВ е било наложително и правно необходимо предвид факта, че посочените в нея обекти имат характеристиките на публична държавна собственост с оглед установената практика на Конституционния съд. Законът действа занапред и действието му не се разпростира върху заварени правоотношения и не засяга придобити права.
Нормата на чл. 12, ал. 1 ЗВ, както се посочва в становището, не съдържа в себе си вещноправни елементи и няма вещноправен характер. В заключение в него са включени и съображения относно режима на отчуждаване на земеделски земи.
Министърът на регионалното развитие също поддържа, че искането е неоснователно. Според него липсват основания чл. 12, ал. 1 ЗВ да бъде тълкувана като одържавяване на островите и земите в реките и други водни обекти. Текстът има действие само занапред. Според министъра на регионалното развитие съществува синхрон между чл. 12, ал. 1 ЗВ и Закона за държавната собственост (ЗДС). Обявяването на островите за публична държавна собственост е логично предвид факта, че те се намират във води, които са публична държавна собственост.
Министърът на околната среда и водите също намира искането за установяване на неконституционност на чл. 12, ал. 1 ЗВ за неоснователно. Решаващи според него за преценката на законодателя за невъзможността островите да имат друг собственик освен държавата са самите характеристики на тези имоти, предназначението и начинът им на ползване. Той посочва, че островите, образувани в резултат на естествените процеси, настъпили в реките, са подвижен и непостоянен обект в речното легло, което има променлива площ над водата, променливи и непостоянни граници, поради което не могат да бъдат частна собственост с ясно местоположение, площ, граници, съседи и т.н. Според министъра на околната среда и водите островите са част от речното корито, те са нестабилни и потенциално опасни обекти. Техните характеристики не позволяват използването им в частен интерес. Образуваните в резултат на естествени процеси острови не могат по негово мнение да се обособят като земеделска земя и за тях не е приложим ЗСПЗЗ.

history Различно е мнението на Нотариалната камара. Тя намира, че искането е основателно и трябва да се уважи, защото е налице неправомерно одържавяване (национализиране) на недвижим имот без наличието на правни и законови основания. Държавата според становището трябва да зачита неприкосновеността на частната собственост.
Фондация "Български адвокати за правата на човека" намира искането за основателно при предпоставката, че с приемането на чл. 12, ал. 1 ЗВ стават държавна собственост и островите, които преди това са имали друг собственик. Според нея придобитите права трябва да се зачитат, иначе би се посегнало на неприкосновеността на частната собственост. Колкото за решението на законодателя да обяви островите за публична държавна собственост, според становището следва да се направят някои разграничения. Въпрос на свободно усмотрение е обявяването за държавна собствеността на речни острови, образували се без или с незначителното участие на наслоявания от крайбрежни имоти, които не принадлежат на държавата, дори и това да е станало преди влизането на оспорената разпоредба в сила. Не може обаче да се обоснове обявяването за държавна собственост на остров, образуван от парче земя, откъснало се от частен имот, най-малкото преди влизането на оспорения текст на закона в сила. От друга страна, фондацията счита, че законодателят не е свободен в преценката си да обяви даден имот за публична държавна собственост. Обосновката на този извод се търси по пътя на аналогията с правното положение на пристанищата, които могат да бъдат собственост както на държавата, така и на частни лица. В становището се посочва също така, че е неприемлива постановката, според която всички острови и новообразувани земи служат за удовлетворяването на обществени интереси и са от всеобща полза. Преценката трябва да е конкретна и следва да се свърже с корабоплаването или безпрепятственото осъществяване на други свързани с водите дейности.
В заключение се посочват и някои съображения за несъответствието на чл. 12, ал. 1 ЗВ, доколкото с него се отнема собственост, с чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конституционният съд, след като обсъди доводите, изложени в искането и в постъпилите по делото писмени становища, за да се произнесе, взе предвид следното: