Български законник Седмичен законник Главен счетоводител За Експертис Настолник… Трудово право Семинар Бюджет 1000 въпроса…
По вид документ > Съдебна практика > Конституционен съд > РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 10 ЮЛИ 2014 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 2 ОТ 2013 Г.
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Не сте абонат на Експертис?
Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ

РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 10 ЮЛИ 2014 г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 2 ОТ 2013 г.

ДВ. бр. 61 от 25.07.2014г.

Обн., ДВ, бр. 61 от 25 юли 2014 г.

 

history Конституционният съд в състав: Димитър Токушев - председател, и членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 10 юли 2014 г. конституционно дело № 2 от 2013 г., докладвано от съдията Георги Ангелов.
Делото е образувано на 15 януари 2013 г. по искане на 61 народни представители от състава на 41-вото Народно събрание за: задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 във връзка с чл. 56 и 57 от Конституцията на Република България, с четири тълкувателни питания; установяване, изцяло или частично, на противоконституционност на 25 разпоредби от Закона да управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 13 юли 2012 г.; изм., бр. 66 от 26 юли 2013 г.; ЗУО); произнасяне за частично несъответствие на чл. 82, ал. 2 от закона с Договора за функциониране на Европейския съюз (обн., ОВ, бр. 115 от 9 май 2008 г.), по който България е страна.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Конституцията на Република България.
С определение от 25 април 2013 г. за разглеждане по същество е допуснато искането:
а. за задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България по питането съществуват ли конституционни ограничения за законодателя относно приемането на закони, изключващи обжалването на административни актове;
б. за установяване на противоконституционност на чл. 77, ал. 2; чл. 80, ал. 4; чл. 93, ал. 2; чл. 108, изр. 2; чл. 129, ал. 5, изр. 2; чл. 82, ал. 6; чл. 82, ал. 8; чл. 39, ал. 3; чл. 19, ал. 3, т. 11 относно думите "с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места"; чл. 19, ал. 5; чл. 19, ал. 3, т. 7 относно думите "организирането на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци"; чл. 33, ал. 3; чл. 33, ал. 4 относно думите "в населените места по ал. 1"; чл. 38, ал. 4; чл. 75, ал. 2, т. 3; чл. 145, ал. 1, т. 11; чл. 22, ал. 1 относно думата "условията"; чл. 22, ал. 2 относно думите "условията за регистрацията на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11"; чл. 82, ал. 9 относно думата "условията"; чл. 69, ал. 2 относно думите "към заявлението по чл. 68"; чл. 88, ал. 2, т. 4; чл. 90, ал. 6; чл. 91, ал. 1, т. 1; чл. 91, ал. 1, т. 2 и чл. 91, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците;
в. за произнасяне за несъответствие на чл. 82, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците относно думите "съдебна регистрация в Република България" и от "Българска народна банка" с Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), по който България е страна.
Със същото определение и с определение от 23 май 2013 г. като заинтересувани страни са конституирани президентът на Република България, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, министърът на околната среда и водите, омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Националното сдружение на общините в Република България, Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите в България, Българският хелзинкски комитет, Фондация "Български адвокати за правата на човека", Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", Българската стопанска камара, Асоциацията на рециклиращата индустрия, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската браншова камара "Феникс ресурс", Синдикалната федерация "Металици" към Конфедерацията на независимите синдикати, Центърът за изследване на демокрацията, Институтът за пазарна икономика, Институтът за модерна политика и Българската асоциация по рециклиране.
С определение от 10 юли 2014 г. тълкувателното искане е отделено за самостоятелно разглеждане, поради което предмет на решението са само останалите искания.
І. 1. В искането се твърди, че чл. 77, ал. 2, чл. 80, ал. 4, чл. 93, ал. 2, чл. 108, изр. 2 и чл. 129, ал. 5, изр. 2 ЗУО нарушават чл. 120 и чл. 56 във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията, тъй като с допуснатото с тях предварително изпълнение налагат върху предприятията несъразмерни спрямо целта на административните актове затруднения, които биха довели до разстройване на дейността им до степен на ликвидация; предварителното изпълнение е практически необжалваемо, без при това срещу "анулираното" право на защита да стои приоритетен "особено значим, общовалиден, универсален и затова отнапред законоустановим интерес или ценност"; допускането на предварително изпълнение създава условия за злоупотреба с права и корупция; защитата по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) срещу допуснатото от закона предварително изпълнение не е равностойна на защитата срещу предварителното изпълнение, разпоредено от административния орган по чл. 60 АПК.
2. Освен съображенията относно предварителното изпълнение, важащи за чл. 82, ал. 6 ЗУО, вносителите на искането смятат, че ал. 8 от този член противоречи на чл. 57, ал. 1 от Конституцията и на чл. 1 от Първи допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ратифицирана от Народното събрание със закон, обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; посл. изм., бр. 38 от 2010 г.) поради това, че не предвижда връщане на гражданските плодове на усвоената гаранция от отнемането до връщането й, с което се накърнява правото на собственост в нарушение на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България, изключващ според тях "неоснователното обогатяване ..., особено когато е предвидено със закон".
3. Според искането чл. 39, ал. 3 ЗУО противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1, 3 и 5, чл. 19, ал. 2 и чл. 55 от Конституцията. Задължаването на физическите лица, собственици на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), да ги предават само безвъзмездно и само на площадки, организирани от кмета на общината, нарушава конституционно установения от чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от Основния закон режим на собствеността. Лишавайки ги от възможността да реализират пазарната стойност на металите, на практика нормата постановява "принудително отчуждаване на собственост" без неотложна държавна или общинска нужда и без обезщетяване. Наред с това нарушава и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, принудително отстранявайки от пазара на ОЧЦМ всички юридически лица с изключение на общините, за които създава конституционно недопустимо привилегировано положение; установява и безвъзмездност на получаваните отпадъци, с които впоследствие могат да се разпореждат и възмездно. Най-сетне липсата на икономически стимул за предаването на ОЧЦМ щяло да доведе до масовото им изхвърляне на нерегламентирани места и замърсяване на околната среда в противоречие с чл. 55 от Конституцията.
4. Вносителите поддържат, че чл. 19, ал. 3, т. 11 от закона създава неравнопоставеност между органите на местно самоуправление, както и между самите общини, нарушавайки правото на гражданите на малките общини да изпълняват задълженията си по ЗУО на територията на своята община и принуждавайки ги да правят транспортни разходи за предаване на отпадъците си до големите общини. Същевременно гражданите на последните ще следва да заплащат по-големи местни такси за отпадъци, а гражданите на малките - увеличени разходи за депониране. Критерият брой на населението според вносителите на искането също е неясен, защото не отчита адекватно количеството на образуваните масово разпространени отпадъци.
Смятат, че чл. 19, ал. 5 ЗУО създава неравнопоставеност между гражданите на големите общини, които в последна сметка следва да заплащат предвидената в разпоредбата санкция, която при това е завишена. Освен това за едно и също нарушение се налагат две санкции, тъй като кметът на общината отговаря и по чл. 151, ал. 2, т. 14 от закона.

history Член 19, ал. 3, т. 7 ЗУО според тях противоречи на прогласената в чл. 14, ал. 1 от закона отговорност на производителя на продукти, от които се образуват отпадъци, като неговите задължения се прехвърлят като разход за гражданите на общината в нарушение на принципа "комуто ползите, нему и неблагоприятните последици".
И трите оспорени текста на чл. 19 ЗУО вносителите на искането смятат за противоречащи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
За противоречащи на същата норма приемат и:
– чл. 82, ал. 9 ЗУО относно думата "условията". Твърдят, че става въпрос за основни първични обществени отношения, които следва да се регулират със закон. Предоставянето на регулацията на Министерския съвет нарушава принципа на разделение на властите и противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията;
– чл. 88, ал. 2, т. 4 и чл. 90, ал. 6 ЗУО. Намират, че това прекратително основание е необжалваемо като непосочено в чл. 93 ЗУО, с което се нарушава конституционното право на защита; че чрез използването на недопустима за демократичното право юридическа формула прикрива прекратителен режим, нарушаващ равнопоставеността на правните субекти; че въвежда неоправдано и неоснователно административно регулиране; че недопустимо маргинализира придобити права; че отказът абсурдно се "премира" с възможност за ново кандидатстване;
– чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗУО. Сочат, че разпоредбата е противоконституционна поради неясноти и противоречивост на регламентацията, защото основанията за отнемане на разрешението не са ясно и точно разграничени;
– чл. 91, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗУО. Твърдят, че хипотезите на тези две разпоредби за отнемане на разрешението съвпадат с хипотезите на чл. 82, ал. 3, т. 2 и 3 ЗУО за отнемане на банковата гаранция, но са с различни последици - докато при първите две разпоредби гаранцията следва да се отнеме изцяло, при вторите две се отнема частично, с което се нарушава принципът на правовата държава за хомогенност, единство и вътрешна непротиворечивост на правното регулиране.
5. В искането се поддържа, че задълженията на ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради са в колизия със задълженията на кмета на общината по чл. 19, ал. 3, т. 6, 9 и 10 от закона, както и че тези задължения трябва да се отнасят и за производителите на отпадъци в населени места под 5000 жители. Затова намират разпоредбите на чл. 33, ал. 3, както и на ал. 4 относно думите "в населените места по ал. 1" ЗУО за противоречащи на чл. 4, ал. 1 и чл. 19 от Конституцията.
На същите конституционни текстове вносителите смятат, че противоречат чл. 38, ал. 4 и свързаните с него чл. 75, ал. 2, т. 3 и чл. 145, ал. 1, т. 11 ЗУО. Според чл. 38, ал. 4 ЗУО разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път в противоречие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2011 г.; изм., бр. 109 от 20 декември 2013 г.; ЗОПБ), без при това първият закон да е специален, защото такъв е вторият. Изискването според тях води до неравностойно третиране на субектите, осъществяващи дейност с черни и цветни метали, а санкциите са неоправдано завишени.
Основанията за оспорването на чл. 22, ал. 1 ЗУО относно думата "условията" и на чл. 22, ал. 2 ЗУО относно думите "условията за регистрацията на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11" са, че дейностите с отпадъци следва да се регулират не с наредби на общинските съвети, а с подзаконов акт на Министерския съвет като централен изпълнителен орган с обща компетентност, така че регулацията в цялата страна да е еднаква.


   Реклама:
 

сп. "Български законник"

 

в. "Седмичен законник"

 

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...