ДВ. бр. 90 от 31.10.2014г.

Обн., ДВ, бр. 90 от 31 октомври 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Марио Димитров, и членове: Бисерка Цанева и Красимир Кънчев, разгледа административно дело № 10545 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - първо отделение, докладвано от съдията Красимир Кънчев.
Производството е по реда на чл. 190, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалба на Камарата на частните съдебни изпълнители със седалище гр. София и Петко Стефанов Илиев - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с район на действие Окръжен съд - Пловдив, срещу Постановление № 215 от 24.07.2014 г. на Министерския съвет (ПМС) за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2013 г.).
С жалбата е направено искане за спиране действието на оспорваното ПМС № 215 от 24.07.2014 г. поради това, че действието на подзаконовия административен акт би могло да причини на оспорващите значителни и труднопоправими вреди. Сочи се, че с оспорваното ПМС се премахва една от таксите, събирани от частните съдебни изпълнители, и с действието му се намаляват приходите в дейността на последните. Твърди се, че това може да доведе до съкращаване на служители, работещи при ЧСИ, и дори до затваряне на кантори.
Ответникът по делото - Министерският съвет на Република България, взема становище за неоснователност на искането.
Върховният административен съд счита искането за допустимо.
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл. 166, ал. 4 АПК приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква както в случай на постановено разпореждане на административния орган на предварително изпълнение на акта (чл. 60, ал. 1 АПК), така и в случаите на прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания акт, произтичаща по силата на закона - в конкретния случай чл. 190, ал. 1 АПК.

history Разгледано по същество, искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт е основателно.
Оспореното Постановление № 215 от 24.07.2014 г. на Министерския съвет на Република България е за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Това ПМС съдържа преуреждане на установеното в тарифата към ЗЧСИ с една-единствена разпоредба. Това е § 1, който предвижда създаване на нова т. 6 към т. 26 "Забележки" на тарифата към ЗЧСИ със следното съдържание: "върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира". Втората и последна разпоредба на оспорваното постановление е тази по § 2, но тя е процесуална и установява само момента на влизането в сила на постановлението и не съдържа нова материалноправна уредба. Затова относима за преценката на съда дали да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт е само
Възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт) съгласно препращащата норма на чл. 196 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК - възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презумирания с чл. 190, ал. 1 АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт.
Освен изложеното съдът съобрази, че изискването по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е не за доказване на конкретни значителни или труднопоправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз - "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая съдът счита, че от съдържанието на допълнението към тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и от доказателствата по делото се установяват законовите изисквания за съществуване на опасност за жалбоподателите да настъпят както значителни, така и труднопоправими вреди. Оспорваното ПМС касае допълнение в тарифата за такси и разноски, които се заплащат на частни съдебни изпълнители. Обемът на тяхната дейност, доказан от представените по делото писмени доказателства, е за събрани суми, надхвърлящи един милиард лв. годишно. За тях са заплатени такси и разноски по допълнената тарифа. Уреденото с § 1 от оспореното ПМС премахва таксите, събирани от ЧСИ в случаите на погасяване на задължението от длъжниците в срока за доброволно изпълнение. Това несъмнено ще доведе до намаляване на събраните такси от частните съдебни изпълнители, което би довело до вреди за жалбоподателите. А предвид доказания обем на тяхната дейност тези вреди са и значителни. Същите вреди са и труднопоправими при евентуална отмяна на оспорваното постановление, тъй като при неговото действие по време на производството по делото не съществува правен способ за обратно начисляване и заплащане от длъжниците на таксите, когато те погасят задължението си в срока за доброволно изпълнение. Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт.
При преценката дали опасността вредите на жалбоподателите да са противопоставими на обществения интерес от действие на приетия подзаконов нормативен акт (призумиран с чл. 190, ал. 1, пр. 1 АПК), съдът съобрази, че, от една страна, част от обществения интерес е този на длъжниците по изпълнителното производство. Техният интерес действително е за действие на оспореното ПМС, тъй като с него се предвижда при определена хипотеза посочена такса да не се заплаща. Но срещу този частен интерес на длъжниците стои както интересът на цялото общество за законосъобразно развитие на обществените отношения (което включва своевременно издължаване на длъжниците), така също и частният интерес на кредиторите за по-бързо удовлетворяване с дължимото по влезли в сила съдебни актове, преди още да е образувано изпълнителното производство. При съобразяване на всички тези аспекти на обществения интерес съдът счита, че опасността за настъпване на посочените значителни и труднопоправими вреди за жалбоподателите е противопоставима на интереса на длъжниците.
Предвид изложеното е основателно искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,