ДВ. бр. 100 от 05.12.2014г.

Обн., ДВ, бр. 100 от 5 декември 2014 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Боян Магдалинчев, и членове: Лозан Панов и Даниела Мавродиева, разгледа административно дело № 4486 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, докладвано от Боян Магдалинчев.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на "Асоциацията за реинтеграция на осъдени лица", София, против разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН), приет с ПМС № 113 от 8.06.2010 г., обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. Излага съображения за незаконосъобразност на същата като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг - разпоредбата на чл. 88а НК. Твърди още, че разпоредбата е дискриминационна, като създаваща непреодолима пречка по отношение на лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията им, да заемат ръководна длъжност в организация, имаща за цел да съдейства за предпазване от домашно насилие или за преодоляване на последиците от него. По изложените съображения се иска отмяна на правилника в оспорената му част.
Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

history Допълнително встъпилата по реда на чл. 189, ал. 2 АПК страна по делото - министърът на правосъдието, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмените му бележки изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Основният аргумент е, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН не противоречи на нормата на чл. 88а, ал. 1 НК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е доказал личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Приема за неустановено с оспорения текст да са засегнати негови свободи или законни интереси или за него той да поражда задължение по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. При допустимост на жалбата изразява становище за основателност на същата, като счита, че нормата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН противоречи на разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК като нормативен акт от по-висок ранг, поради което следва да бъде отменена. Реабилитацията заличава осъждането и последиците от него и е недопустимо въвеждането на такива ограничения с подзаконов нормативен акт.
Тричленният състав на Върховния административен съд, приема, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес по следните съображения: Разпоредбата на чл. 186 АПК предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове от граждани, организации и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ВАС организации в хипотезата на чл. 186 АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Същите могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Съгласно тълкувателното решение правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.
От представените по делото решение № 4 от 5.04.2012 г. по ф.д. № 10155/1997 г. на СГС, фирмено отделение, удостоверение на СГС от 28.03.2014 г. по същото дело и удостоверение № 2 от 14.05.2012 г. на Министерството на правосъдието се установява, че сдружението е регистрирано като юридичическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и е вписано в централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45, ал. 1 ЗЮЛНЦ. В устройствения акт на сдружението - устава на същото, като цели за осъществяване дейността на същото е заложено изискването сдружението да извършва "Подкрепа на реинтеграция и социално включване на уязвими и рискови групи лица, както и групи в неравностойно положение, като осъдени лица, бежанци, деца в риск, етнически малцинства, хора с увреждания и други." С обжалваната разпоредба на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН изрично е предвидено, че в конкурсите за финансиране на програми по чл. 6, ал. 7 ЗЗДН не се допускат до участие кандидати, представляващите лица на които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или са привлечени като обвиняеми, или са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
При наличието на горните обстоятелства настоящият състав на Върховния административен съд намира, че спрямо сдружението са налице предпоставките, посочени в ТР № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ВАС, обуславящи наличието на правен интерес за него от оспорване законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в атакуваната му част, което прави искането допустимо.