ДВ. бр. 23 от 27.03.2015г.

Обн., ДВ, бр. 23 от 27 март 2015 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Димитър Токушев, членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Гроздан Илиев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 12 март 2015 г. конституционно дело № 8 от 2014 г., докладвано от съдията Кети Маркова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията, с което Конституционният съд е сезиран да установи противоконституционност на чл. 250а - 250е, чл. 251 и 251а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г., последно изм. и доп., бр. 14 от 2015 г.).
В искането си омбудсманът поддържа противоконституционност на разпоредбите на чл. 250а - 250е, чл. 251 и 251а ЗЕС като противоречащи на чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 4, чл. 32, ал. 1 и чл. 34 от Конституцията на Република България и намира, че нарушават конституционно защитени права и свободи на гражданите. Изложено е, че оспорените разпоредби са приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕС (ЗИДЗЕС) - обн., ДВ, бр. 17 от 2010 г., с който е транспонирана Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на общественодостъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, и за изменение на Директива 2002/58/ЕО. С тях по същество се въвежда задължение за юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията, уреждат се редът и условията за достъп до тези данни и лицата, които имат право на достъп до тях. Установен е периодът на съхранение, възможността за неговото удължаване, формулирани са и целите, в изпълнение на които е създадена оспорената законодателна уредба. Вносителят твърди, че съхраняването на трафичните данни и тяхното използване по начина и със средствата, уредени от закона, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, по своята същност представлява неоправдана и непропорционална намеса в личния живот на гражданите, а следователно и нарушение на конституционно защитената неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Аргументирайки позицията си за установяване противоконституционността на оспорените разпоредби, омбудсманът се позовава на Решението от 8.04.2014 г. на Съда на Европейския съюз, разширен състав, по съединени дела С-293/12 и С-594/12, с което транспонираната със ЗИДЗЕС Директива 2006/24/ЕО е обявена за невалидна поради несъответствието й с разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), както и на практиката на Конституционния съд.
С определение от 12.06.2014 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и като заинтересувани страни в производството по делото са конституирани: Народното събрание, президентът на Република България, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Българският хелзинкски комитет, Асоциацията по европейска интеграция и права на човека, Фондация "Български адвокати за правата на човека", Фондация "Програма Достъп до информация", Институтът за модерна политика и Асоциация "Телекомуникации".
От постъпилите по делото писмени становища на заинтересуваните страни мотивирана позиция за основателност на искането на омбудсмана и неговото цялостно уважаване са изразили: президентът на Република България, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за защита на личните данни, Фондация "Български адвокати за правата на човека", Фондация "Програма Достъп до информация" и Институтът за модерна политика. Изложени синтезирано, в обобщен вид, съображенията в подкрепа на искането на посочените заинтересувани страни се свеждат основно до следното: Конституционните норми на чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 представляват изключения от регламентираните с чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 на Основния закон права на гражданите, поради което, макар и да са уредени със закон, тези изключения не могат да излизат от установената конституционна рамка. Освен това дори и при наличието на безспорна легитимна цел на ограничението последното следва да се подчинява на принципите на необходимост и съразмерност. Всяка намеса в личната сфера на гражданите трябва да се осъществява по силата на ясни, точни, безпротиворечиви и подлежащи на еднозначно тълкуване законови правила, каквито характеристики считат, че оспорените разпоредби на ЗЕС нямат. Изтъква се, че чл. 34, ал. 2 от Конституцията допуска като изключение установеното по силата на ал. 1 основно право на гражданите на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, докато с оспорената норма на чл. 250а ЗЕС е предвиден един доста по-широк обхват. Освен това разглежданата мярка, представляваща по съществото си сериозна намеса в личната сфера на индивида, макар и формално предвидена в закон и създадена да преследва и осигури легитимна цел, трябва да е и пропорционална на съответната цел, т. е. да не е прекомерна. Именно това изискване не е спазено според посочената група заинтересувани страни, които излагат аргументирани съображения в подкрепа на тезата си за прекомерност на намесата в твърде деликатната лична сфера на гражданите.
Законодателната уредба, с която е транспонирана Директива 2006/24/ЕО, не съдържа и достатъчно надеждни и убедителни гаранции, че няма да се допуснат злоупотреби както от страна на търговците (предприятията), предоставящи съответните услуги, така и от държавните органи, имащи достъп до генерираните трафични данни. Посочват също, че съхраняването на един толкова значителен обем данни в продължителен период (от една година, с възможност за удължаване до шест месеца), позволява да се направи достатъчно точен личностен профил за всеки, когато неговите контакти, местонахождение и придвижване се подложат на съответния анализ и оценка, а това представлява драстично вмешателство в конституционно защитения личен живот на хора, които никога и по никакъв начин не са участвали и не са били съпричастни към извършването на каквито и да било престъпления. Ето защо не може да се намери разумно основание по отношение на тях да бъде прилагана подобна мярка, легитимирана като средство за борба с тежката престъпност, още по-малко да се приеме, че същата е необходима. При тези съображения, обосноваващи разбирането им, че въведените с оспорените разпоредби ограничения на неприкосновеността на личния живот и на свободата на кореспонденцията и другите съобщения не могат да бъдат квалифицирани като наложителното, подходящо и съразмерно правно средство за постигане на целения правен резултат, посочените заинтересувани страни поддържат, че нормите на чл. 250а - 250е, чл. 251 и 251а ЗЕС следва да бъдат обявени за противоконституционни.
Като подробно е обосновал изложеното виждане, в своето писмено становище Висшият адвокатски съвет е изразил и алтернативна позиция - ако Конституционният съд не сподели аргументите за цялостна противоконституционност на оспорените разпоредби, да се произнесе, като приеме частичната основателност на искането на омбудсмана. Поддържа, че за противоконституционни следва да бъдат обявени най-малко чл. 250а, ал. 2 в частта "и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица", и чл. 250б, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЕС. Водещите аргументи в тази част на становището се свеждат на първо място до наличието на формално противоречие между посочената част от текста на чл. 250а, ал. 2 ЗЕС с чл. 34, ал. 2 от Конституцията и второ - до констатацията, че визираните в чл. 250б, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЕС органи нямат никаква компетентност и правомощия в областта на разкриването и разследването на тежки престъпления.
Министерството на вътрешните работи и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства поддържат, че искането на омбудсмана е изцяло неоснователно, тъй като оспорваните разпоредби на ЗЕС изцяло отговарят на изискванията на пропорционалност и съразмерност, а срокът от 12 месеца е разумен и осигуряващ ефективност на въведената със закона ограничителна мярка, доколкото с нея се постига една легитимна цел - защита на обществената сигурност и законосъобразното провеждане на наказателното производство. Освен това са предвидени органи и механизми за контрол, които създават достатъчно гаранции срещу възможни злоупотреби от отделни органи и служби във връзка с достъпа им до данните за личния живот на гражданите (напр. чл. 332а ЗЕС, уреждащ административнонаказателна отговорност за длъжностни лица или предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нарушения на задължения или злоупотреба с данни по чл. 250а ЗЕС - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.).
Съюзът на юристите в България намира, че атакуваните текстове на ЗЕС не попадат под защитата на чл. 32 и 34 от Конституцията, доколкото не става дума за огласяване или създаване на каквато и да е публичност по отношение на данните, свързани с личния живот на гражданите. Още по-малко съхраняването на такива данни би могло да бъде окачествено като нарушение на тайната на кореспонденцията, а доводите за наличие на непропорционална и неоправдана намеса в правата на гражданите представлява въпрос на законодателна целесъобразност, поради което и не може да бъде предмет на преценка за конституционосъобразност.
Комисията за регулиране на съобщенията е представила становище, че не е в позиция и с компетентност да даде оценка за съответствието на оспорените от омбудсмана разпоредби на ЗЕС с Конституцията, включително и относно пропорционалността на намесата в личния живот на гражданите, тъй като тези въпроси не са свързани с дейността на Комисията като секторен регулатор.
Останалите конституирани страни не са депозирали писмени становища по искането.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, с което е сезиран, изложените в него съображения, становищата на страните и релевантната правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на проверка за конституционност са нормите на чл. 250а - 250е, чл. 251 и 251а ЗЕС, които гласят следното:

history Чл. 250а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1.
(5) За данни, до които е осъществен достъп и са били съхранени, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, може да поиска предприятието, което ги е предоставило, да ги запази за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на предоставяне.
(6) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.