ДВ. бр. 32 от 05.05.2015г.

Обн., ДВ, бр. 32 от 5 май 2015 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Ваня Пунева, и членове: Жанета Петрова и Емилия Георгиева, с участието на съдебния секретар Лиляна Железарова разгледа административно дело № 5993 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд - трето отделение, докладвано от съдията Емилия Георгиева.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Татяна Милчева Миланова от София, ж.к. Свобода, бл. 34, вх. Г, ап. 67, чрез пълномощник - адвокат Милчо Занев, София, ул. Преспа 2, ет. 2, срещу чл. 19, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСД). В жалбата и в допълнение към нея са изложени съображения за противоречие на оспорената разпоредба с чл. 73, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и с чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 8 и чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). В съдебно заседание чрез пълномощник се поддържа оспорването и се представят доказателства.
Ответникът по оспорването - Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуален представител - юрисконсулт Демирев, оспорва жалбата, представя доказателства.
Заинтересованата страна - министърът на труда и социалната политика, чрез юрисконсулт Стефанова оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подзаконовият нормативен акт в оспорената част противоречи на чл. 7, ал. 8 ЗСПД и е в несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменен.
На основание чл. 181 АПК оспорването е надлежно съобщено чрез обнародване в брой 56 от 28.06.2013 г. на "Държавен вестник", както и на определеното за това място по чл. 181, ал. 2 АПК. Освен първоначално конституираните страни други страни не са поискали да встъпят по делото.
За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от майка, която е претендирала изплащане на месечна помощ за дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, установено от компетентни здравни органи. С експертно решение № 2859/193 от 28.11.2012 г. на ТЕЛК на Митко Димитров Божков - син на оспорващата, е определено 100 % увреждане/инвалидизация с чужда помощ поради злокачествено новообразувание на главния мозък. В констатациите от медицинските изследвания от представените документи и мотиви към експертното решение е посочено, че детето се нуждае от чужда помощ при битовото му обслужване по чл. 68, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 36 от 2010 г.) поради тежкия двигателен дефицит и необходимостта от специални грижи. Детето е починало на 30.11.2012 г. Съгласно цитираното решение на ТЕЛК определената дата на инвалидност е от 19.03.2012 г. Оспорващата е претендирала социално подпомагане, като издаденият отказ за изплащане на семейни помощи с изх. № 94ТТ-0001 от 4.01.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, София, е отменен с влязло в сила решение № 1115 от 25.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 1890/2013 г.
Освен това на основание чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до завършване на средното образование имат родителите, които отглеждат тези деца. Все обстоятелства, които обосновават наличието на непосредствен, личен и пряк интерес от оспорването. Предвид тези нормативни разпоредби и влязлото в сила съдебно решение, което установява сила на присъдено нещо за установените с него факти и обстоятелства и правоотношения между страните, настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд счита, че за оспорващата е налице правен интерес и тъй като оспорването на основание чл. 187, ал. 1 АПК може да бъде предприето без ограничение във времето, следва, че жалбата е допустима.

history Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, които са основанията за оспорване на административните актове - липса на компетентност, неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
ППЗСПД е подзаконов нормативен акт, който е издаден от компетентен орган - Министерския съвет на Република България, на когото съгласно разпоредбата на § 8 ПЗРЗСПД е възложено изпълнението на закона, като приеме правилник за прилагането му. Изпълнени са законовите изисквания за компетентност на органа, който по законова делегация е оправомощен да постанови акт, в който да уреди условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. Спазено е изискването на чл. 146, т. 2 за форма на оспорения акт.
Съдът е изследвал провеждането на процедурата по издаване на оспорения акт и респективно спазването на административнопроизводствените правила за издаването му в относимата правна уредба.
Процесуалните правила и редът за приемане на актове на МС са регламентирани в чл. 56 - 65 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.). Видно е от представените писмени доказателства по делото, че ППЗСПД е издаден при спазване на формалните и процедурните изисквания.
Министерството на труда и социалната политика е изработило проект на ППЗСПД, който е изпратен за съгласуване в останалите министерства, дирекция "Правна" към МС, Националния осигурителен институт, които видно от справката са съгласували проекта и съответно са посочили своите становища и предложения по отделни текстове. Министърът на труда и социалната политика е представил с доклад проекта за ППЗСПД, становищата по проекта, финансовата обосновка и съобщението до средствата за масово осведомяване на Министерския съвет за приемането му. На свое заседание, проведено на 27.06.2002 г., подточка 35 от дневния ред, с протокол № 25 е разгледан и приет проектът на постановление с направените изменения, допълнения и уточнения в ППЗСПД и е възложено на вносителя да подготви окончателния текст на постановлението.
Проведена е процедурата по съгласуване на проекта с всички министри, въпросите са внесени за разглеждане на заседанието с придружително писмо, подписано от главния секретар и придружено с писмен доклад, подписан от вносителя съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник. Приет е с Постановление № 139 от 5.07.2002 г. на редовно заседание на МС, което е проведено при необходимия кворум - присъствали са тринадесет от всички членове - чл. 68, ал. 1 от Устройствения правилник, и в изпълнение нормата на чл. 38 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и е обнародван в "Държавен вестник". Следователно с оглед на представените писмени доказателства съдът установи, че при издаване на ППЗСПД не е допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 АПК.
Съгласно оспорената по законосъобразност разпоредба на чл. 19, ал. 2 ППЗСПД месечните помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7, ал. 8 ЗСПД се отпускат от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Когато молба-декларацията е подадена след този срок, месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадена.
При проверка за съответствието на чл. 19, ал. 2 ППЗСПД с материалноправните разпоредби и с целта на закона - чл. 146, т. 4 и 5 АПК, следва да се има предвид характерът на акта, част от който е оспорената норма. Правилникът съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНА е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Следователно в ППЗСПД е подробно уредено прилагането на ЗСПД, който урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне.
Оспорващата твърди, че чл. 19, ал. 2 ППЗСПД противоречи на разпоредби от по-висок ранг, а именно е в противоречие с чл. 73, ал. 1 КСО, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 8 и чл. 8д ЗСПД.