ДВ. бр. 38 от 26.05.2015г.

Обн., ДВ, бр. 38 от 26 май 2015 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Георги Чолаков, и членове: Севдалина Червенкова и Анелия Ананиева, с участието на съдебния секретар Рени Москова разгледа административно дело № 10340 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - второ отделение, докладвано от председателя Георги Чолаков.
Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по четири жалби, подадени съответно от Асоциация "Българска книга", представлявано от Веселин Тодоров Тодоров, в качеството му на председател на управителния съвет, и "Просвета - София" - АД, представлявано от управителя Йовка Колева Томова, чрез общия им пълномощник адв. Ради Георгиев; от Лозка Стоянова Симеонова от гр. Перник чрез пълномощника й адв. Ради Георгиев; от Добринка Стоянова Добрева от гр. Попово чрез пълномощника й адв. Ради Георгиев; от "Издателска къща "Анубис" - ООД, представлявано от управителя Николай Филипов Табаков, и "Булвест 2000" - ООД, представлявано от управителя Владимир Топенчаров, чрез пълномощника и на двете дружества адв. Ради Георгиев срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала на Министерството на образованието и науката (ДВ, бр. 51 от 2014 г.) с искане за прогласяване нищожността, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразен на параграф 15 на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. в частта, с която е изменен чл. 27, ал. 2 от Наредба № 5 от 2003 г., в частта й "и отразява своя избор чрез електронно гласуване в информационната система за класиране на Министерството на образованието и науката". В жалбите се поддържат оплаквания за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част поради липса на компетентност или поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Асоциация "Българска книга" и "Просвета - София" - АД, претендират присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - министърът на образованието и науката, чрез своя пълномощник юрисконсулт Диляна Гърбовска, моли да бъдат оставени без разглеждане жалбите на Асоциация "Българска книга", представлявано от Веселин Тодоров Тодоров, "Просвета - София" - АД, представлявано от управителя Йовка Колева Томова, "Издателска къща "Анубис" - ООД, представлявано от управителя Николай Филипов Табаков, и "Булвест 2000" - ООД, представлявано от управителя Владимир Топенчаров, поради липса на правен интерес. По отношение жалбите на Лозка Стоянова и Добринка Стоянова Добрева изразява становище за тяхната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорената част от подзаконовия нормативен акт е нищожна, издадена от некомпетентен орган - министъра на образованието и науката.
Жалбите са подадени от надлежни страни по чл. 186, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Съгласно правилото на посочената норма право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл е и Решение № 5 от 17 април 2007 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 11 от 2006 г., съгласно което във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. В случая жалбоподателите - Асоциация "Българска книга", "Просвета - София" - АД, "Издателска къща "Анубис" - ООД, и "Булвест 2000" - ООД, обосновават правния си интерес с това, че в качеството им на търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, са издатели на учебници и учебни помагала и извършват търговия в страната и в чужбина с учебници и други видове литература и учебни пособия, видно от предмета на дейност на юридическите лица, посочен в устава на съответните дружества.
В това им качество те са длъжни да спазват реда, предвиден с атакуваната част от наредбата, тъй като очертаният кръг от дейност обосновава техния правен интерес (виж удостоверения за актуално състояние). Жалбоподателките - Лозка Стоянова Симеонова и Добринка Стоянова Добрева, са подали жалбите си в качеството си на учителки. Видно от представената по делото служебна бележка, първата на основание сключен трудов договор № 386 от 14 септември 2006 г. и допълнително споразумение (л. 191 от делото) заема длъжността "главен учител" в Девето основно училище "Темелко Ненков" - Перник. Представено е допълнително споразумение № 76 от 13 ноември 2013 г. (л. 187 от делото), въз основа на което се удостоверява, че втората жалбоподателка Добринка Стоянова Добрева е назначена с трудов договор № 287 от 31 август 2004 г. за учител в Основно училище "Любен Каравелов" - гр. Попово. От това следва, че и по отношение на Лозка Симеонова и Добринка Добрева е налице пряк и непосредствен правен интерес да искат упражняване на съдебен контрол върху Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г., в частта й досежно чл. 27, ал. 2. Както дружествата - жалбоподатели, така и преподавателките, работещи в сферата на образованието, са длъжни да спазват реда, предвиден с наредбата, а това е достатъчно да се приеме, че са засегнати правата и законните интереси на всичките податели на жалбите.

history Разгледани по същество, и четирите жалби са основателни.
Изричната делегация за издаване на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. в частта, с която с параграф 15 е изменен чл. 27, ал. 2 от Наредба № 5 от 2003 г. в оспорената част на текста "и отразява своя избор чрез електронно гласуване в информационната система за класиране на Министерството на образованието и науката" е в Закона за народната просвета ( ЗНП). С чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗНП държавните образователни изисквания по чл. 16, ал. 1, т. 9 от същия, които касаят учебниците и учебните помагала, се приемат с наредба на Министерския съвет. В настоящия казус Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. е издадена от министъра на образованието и науката. В изпълнение на законовата делегация е прието Постановление № 104 от 10 май 2003 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за учебниците и учебните помагала (ДВ, бр. 46 от 2003 г.). С чл. 7 от посочения нормативен акт (изм. с бр. 62 от 2013 г., в сила от 3 юли 2013 г.) е предвидено, че условията и редът за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала се определят с наредба на министъра на образованието и науката и с наредба на министъра на културата. Видно от "Държавен вестник", бр. 51 от 20 юли 2014 г., атакуваната част от подзаконовия нормативен акт е издадена от министъра на образованието и науката, а не от Министерския съвет, каквото е изискването на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета. Независимо, че в Постановление № 104 от 10 май 2003 г. на Министерския съвет е посочен министърът на образованието и науката, компетентен да издава наредба, касаеща условията и реда за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала, то следва да се вземе предвид Законът за нормативните актове, където в чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 76 АПК е указано, че нормативните актове могат да се издават само от органите, предвидени в Конституцията на Република България, от закон или от указ. В случая се установява противоречие от страна на законодателя, тъй като в ЗНП е посочил Министерския съвет за издател на подзаконов нормативен акт, а в постановлението - министъра на образованието и науката. За това следва да се съобрази императивната норма на чл. 2, ал. 2 ЗНА, съдържаща изрична забрана компетентността на определени органи да бъде прехвърляна на други лица, след като в чл. 114 от Конституцията на Република България е предвидено, че Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Следователно издател на атакуваната част от текста на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. в частта, с която с параграф 15 е изменен чл. 27, ал. 2 от Наредба № 5 от 2003 г., е Министерският съвет, който е овластен да издава подзаконови нормативни актове. След като нормотворческата дейност е предоставена изключително и само на колективния орган, то и предоставените му правомощия не могат да бъдат делегирани на други органи и лица, какъвто е настоящият случай - министъра на образованието и науката. Изрично в правната норма на чл. 7, ал. 2 ЗНА е указано, че наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други части на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за материална компетентност на органа, който издава подзаконовия нормативен акт, и липсата й сочи, че е засегнат от единствения и най-тежък порок - нищожност на акта, предвид невъзможността да се породят целените от закона правни последици. Въз основа на изложения анализ настоящият съдебен състав констатира, че е налице нарушение на чл. 76 АПК и изложените оплаквания от жалбоподателите за пълна незаконосъобразност на акта са основателни. Налице е едно от специфичните основания за обявяване на нищожност поради липса на компетентност - "ultra vires", и съдът следва да обяви нищожността му.
По отношение на сочените оплаквания за незаконосъобразност на оспорената част от подзаконовия нормативен акт съдът не следва да се произнася по тях, тъй като степента му на опорочаване е най-тежка и лишава от проверка оспорения акт досежно твърдяните други пороци.
Върховният административен съд намира, че параграф 15 на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. в частта, с която е изменен чл. 27, ал. 2 от Наредба № 5 от 2003 г., в частта й "и отразява своя избор чрез електронно гласуване в информационната система за класиране на Министерството на образованието и науката" е нищожен поради липса на компетентност на органа, издал акта, като тази нищожност следва да бъде обявена от съда.
При неподаване на касационни жалби или протест или при тяхното отхвърляне от касационния съдебен състав решението на основание чл. 194 АПК да се обнародва в "Държавен вестник".
С оглед изхода на спора следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Единствено в жалбата на Асоциация "Българска книга" и "Просвета - София" - АД, се претендират такива.
От представената вносна бележка е видно, че е внесена държавна такса в размер 50 лв. по сметка на Върховния административен съд. За наредител на посочената сума е посочено "Просвета - София" - АД, поради което тя следва да се възложи в тежест на Министерството на образованието и науката да заплати претендираната сума на юридическото лице.
На основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,