| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
РЕШЕНИЕ № 5080 ОТ 7 МАЙ 2015 г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 5489 ОТ 2014 г. (ОБН., ДВ, БР. 42 ОТ 2015 г.)
ДВ. бр. 42 от 09.06.2015г.
Обн., ДВ, бр. 42 от 9 юни 2015 г.
history
Върховният административен съд в състав: председател: Емилия Миткова, и членове: Мира Райчева и Весела Павлова, с участието на секретар-протоколиста Антоанета Иванова разгледа административно дело № 5489 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, докладвано от председателя Емилия Миткова.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по оспорване, направено от Русалена Пламенова Ангелова и Красимир Недев Стефанов срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (обн., ДВ, бр. 64 от 2005 г.; изм. с Решение № 5465 от 2006 г. на ВАС, ДВ, бр. 45 от 2006 г.), издадена от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 27.12.2013 г. (Наредбата).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите молят Наредбата да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или, при условията на евентуалност, като незаконосъобразен § 2 от Наредбата. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът - министърът на правосъдието на Република България (МП) чрез процесуалния си представител юрк. Домузчиева, в съдебно заседание и писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - министърът на икономиката на Република България (МИ), не взема становище по жалбата.
Ответникът - министърът на финансите на Република България (МФ), чрез процесуалния си представител юрк. Шишманова, в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - министърът на енергетиката на Република България (МЕ), не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав, приема, че жалбата е допустима, като подадена от лица с правен интерес, а разгледана по същество, след извършена служебна проверка по издаването на оспорения подзаконов нормативен акт съгласно чл. 168 АПК, е основателна, по следните съображения:
Видно от доказателствата по преписката, представена в цялост след изявление на ответниците в съдебно заседание, се установява, че производството по издаване на обжалваната Наредба е започнало въз основа на писмо от 30.10.2012 г. до министъра на правосъдието от група синдици, с което предлагат намаляване размера на задължителната ежегодна вноска за професионална квалификация от две на една минимална работна заплата за страната. С писмо до министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите (стр. 80) министърът на правосъдието е предложил за предварително съгласуване и становище Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, изготвен от работна група, създадена със заповед на министъра на правосъдието. В писмото е посочено, че предложението може да бъде удовлетворено предвид докладни записки на дирекция "Финанси и бюджет" и на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, като в писмото е посочено, че "в същото време при внимателен прочит и обсъждане на действащата Наредба в рамките на работната група се очертаха и някои други необходими промени, свързани с начина на провеждане на изпита за синдици, с някои от сроковете, както и промени от правно-техническо естество, които следва да бъдат извършени заедно с промяната в размера на ежегодната вноска за квалификация на синдиците".
С писмо от 20.11.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката (стр. 87) е дадено становище относно проекта за изменение на Наредбата. Представени са заповед от 16.08.2013 г. (л. 234) за определяне състава на комисията, докладна записка от 13.11.2012 г. на директора на дирекция "Съвет по законодателство" към МП (л. 236), докладна записка от 15.01.2013 г. на директор на дирекция "СДСД" при МП, становище от директора на дирекция "Финанси и бюджет" до главния секретар на МП, съвместна докладна записка от директор на дирекция "СДСД" и Д. Радоевска - инспектор в инспектората по ЗСВ, до директора на дирекция "Съвет по законодателство" и други докладни записки, становища и кореспонденция между трите министерства (МП, МФ, МИЕ), от които не се установява наличие на мотиви, съответно доклад, за нейното издаване.
При тази фактическа обстановка следва да се направят следните правни изводи:
Наредбата е издадена от компетентния орган при делегирани правомощия съгласно чл. 655а, ал. 1 ТЗ. Издадена е в предписаната от закона форма, но при издаването й съществено са нарушени административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 26, ал. 2 ЗНА. Съгласно този текст, представляващ императивна норма, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Текстът в тази редакция е приет със Закон за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г., като целта е да се даде възможност за широко обсъждане на проектите на нормативни актове от заинтересуваните лица, както и те да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси.
Мотивите, съответно докладът към него, съгласно посочената разпоредба трябва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането; 2) целите, които се поставят; 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изчерпателно изброените в закона изисквания, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган. Следователно ЗНА придава изключително значение на мотивиране на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин.
Неспазването на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен, според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА.
Публикуването, представляващо разгласяване на проекта на подзаконовия нормативен акт, е начинът, чрез който принципите за откритост и съгласуваност, прогласени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи от органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, 8 и 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.
Изпълнението на чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява задължително условие, като част от административнопроизводствените правила, поради което при неспазването му, какъвто е настоящият случай, представлява съществено нарушение по издаване на подзаконовия нормативен акт и е самостоятелно основание за отмяна на Наредбата съгласно чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК. В този смисъл са Решение № 1224 от 25.01.2013 г., постановено по адм. д. № 11846/2012 г. по описа на ВАС, 7 отд., Решение № 3768/2013 г., постановено по адм. д. № 1828/2012 г. по описа на ВАС, 7 отд., Решение № 1577 от 4.02.2013 г., постановено по адм. д. № 6628/2013 г. по описа на ВАС, 7 отд., Решение № 16522 от 11.12.2013 г., постановено по адм. д. № 11740/2013 г. по описа на ВАС, първа колегия, петчленен състав, Решение № 7839 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 501/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав, втора колегия, и др. Видно от разпечатката от интернет страницата на МП се установява, че за други подзаконови нормативни актове са публикувани мотиви или доклади, поради което и предвид изявлението на процесуалния представител на МП, че ще се ползва от представеното доказателство от жалбоподателите и представеното с идентично съдържание в съдебно заседание на 15.04.2015 г. се налага изводът, че мотиви не са публикувани. Това, както беше посочено, се установява и от административната преписка, която беше заявено от ответниците, че е предоставена в цялост и не разполагат с допълнителни доказателства във връзка с оспорената Наредба. С оглед изложеното и предвид искането на жалбоподателите, а именно Наредбата да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна или при условията на евентуалност като незаконосъобразен § 2 от Наредбата само на посоченото основание Наредбата като незаконосъобразна следва да се отмени изцяло.
С оглед на крайния съдебен акт и предвид претенцията на жалбоподателите ответните страни - МП, МФ, МИ и МЕ, следва да заплатят солидарно сумата от 1640 лв. направени разноски по делото, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно, предвид предмета на спора, обуславящ фактическата и правна сложност.
Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 193, ал. 1 АПК
history РЕШИ: