ДВ. бр. 66 от 28.08.2015г.

Обн., ДВ, бр. 65 от 25 август 2015 г., попр., ДВ, бр. 66 от 28 август 2015 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Румяна Монова, и членове: Диана Гърбатова и Марио Димитров, с участието на съдебния секретар Милена Ценова разгледа административно дело № 7996 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, докладвано от председателя Румяна Монова.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Черноморска технологична компания" - АД, София, "Рилагаз" - ЕАД, София, "Примагаз" - АД, Варна, всичките представлявани чрез общ пълномощник адв. Анжела Аршинкова; "Овергаз Изток" - АД, Бургас, "Овергаз Запад" - АД, Кюстендил, "Овергаз Север" - ЕАД, Русе, всичките представлявани чрез общ пълномощник адв. Цветан Кателиев; "Овергаз Юг" - АД, Асеновград, и "Софиягаз" - ЕАД, София, представлявани чрез общ пълномощник адв. Владислав Николов; "Ситигаз България" - ЕАД, София, представлявано от адв. Владимир Рангелов, срещу разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ (обн., ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 5.04.2013 г.; доп., бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.). В жалбата се излагат доводи за нищожност на оспорената разпоредба като издадена при липса на законова делегация и компетентност, излагат се още твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - нарушение на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира се съдебният състав да обяви нищожността на обжалваната разпоредба. Алтернативно, ако съдът счете, че не са налице основания за обявяване на нищожност, се претендира отмяна на посочените в жалбата основания. Претендира се присъждане и на разноски.
Ответникът по подадената жалба - Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалните си представители юрисконсулт Тренева и юрисконсулт Василева в съдебно заседание оспорват жалбата, без да излагат подробни съображения. Представят писмени бележки след откритото съдебно заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на подадената жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на жалбата, преценява следното:
Предмет на оспорване в процедура по чл. 185 и сл. АПК е законосъобразността на чл. 3а (нов, ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) от Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ, съгласно която разпоредба Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има право да изменя утвърдените цени на природния газ по време на ценовия период, като изменя размера на необходимите годишни приходи: 1. с показатели въз основа на изпълнението (качество на природния газ, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции; 2. със стойността на разликата между прогнозни и отчетени инвестиции за предишен период; 3. със стойността на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен период; 4. с размера на технологични разходи на енергийните предприятия при пренос през преносната или разпределителната мрежа и съхранение на природен газ, като определя целевите им стойности при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; 5. с размера на други ценообразуващи елементи при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. В ал. 2 е посочено, че в случаите по ал. 1 комисията може да приеме съкратени процедури и срокове.
Съгласно чл. 186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С приложените към жалбата писмени доказателства: копия от лицензии за дейността "разпределение на природен газ" и лицензии за дейността "снабдяване с природен газ от краен снабдител", издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, оспорващите са установили наличие на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на правната норма.
Съобразявайки се с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащо се в общите разпоредби на дял "Трети" от АПК, приложимо към настоящото производство, настоящият състав намира, че е несъстоятелно твърдението в жалбата относно липсата на компетентност на ДКЕВР да издаде оспорената разпоредба, тъй като същата е издадена при наличие на материална компетентност на органа - неин издател, съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ, същата обаче е издадена в нарушение на чл. 143, т. 3 АПК, а именно при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Видно от данните по преписката, оспорената разпоредба на Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ е създадена като нова с параграф 18 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 5.04.2013 г.).
По преписката е представена Заповед № ЗЕ-209 от 12.09.2013 г. на председателя на ДКЕВР, с която се назначава работна група, чиято задача е да изготви и представи доклад и проект за изменение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Видно от протокол № 13 от 22.01.2014 г., ДКЕВР е приела проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия; насрочила е обществено обсъждане; приела за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени заинтересованите лица, както и проектът на наредбата, датата и часът на общественото обсъждане да бъдат публикувани на интернет страницата на комисията. На проведеното обществено обсъждане са присъствали заинтересовани лица, свързани с електроенергетиката. По преписката се съдържат и предложения след проведеното обществено обсъждане, направени от заинтересованите лица в сектор енергетика. На 24.02.2014 г. на закрито заседание комисията е разгледала доклад и проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 5.04.2013 г.), като е взела решение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 5.04.2013 г.). Текстът на така приетата наредба включва преходни и заключителни разпоредби, в чийто параграф 18 е записано, че в Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ се създава нов чл. 3а, като е изписано неговото съдържание. Следва да се отбележи, че така възпроизведен текстът не се съдържа в приетия с протокол № 13 от 22.01.2014 г. проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (приетият от ДКЕВР проект има една-единствена заключителна разпоредба и тя касае влизането в сила на наредбата).
По преписката не се съдържат данни, които да удостоверяват публикуването на интернет страницата на ДКЕВР на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, който да включва текста на оспорената разпоредба. Видно от представените от жалбоподателя доказателства, а и от съдържащите се в административната преписка такива, публикуваният проект не е включвал текста на оспорената разпоредба, като следва да се отбележи и изричното заявление, направено от процесуалните представители на ДКЕВР в откритото съдебно заседание, че няма да сочат нови доказателства.
Правилата за издаване на нормативни административни актове са регламентирани в ЗНА и АПК.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Съгласно чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
От своя страна в чл. 28, ал. 3 ЗНА изрично е предвидено, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Съдържанието на мотивите и доклада е определено в чл. 28, ал. 2 ЗНА.
Всички тези изисквания не са формални изисквания, а са израз на минимална гаранция за спазване на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в ал. 1 на чл. 26 ЗНА. С оглед данните по преписката е безспорно, че нормативно установената процедура в случая не е спазена. Проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, съдържащ параграф 18, с който в Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ се създава нов чл. 3а, не е бил изготвян, не е бил публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица не е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. От представената на основание чл. 152, ал. 2 АПК преписка по приемане на оспорената разпоредба не се обосновава спазване на процедурата, липсват данни такава да е проведена по отношение на оспорената от жалбоподателите разпоредба. Представените по преписката доказателства обосновават изготвянето и приемането на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 5.04.2013 г.), в който не се включва параграф 18, с който се допълва Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ с оспорената от жалбоподателите разпоредба.
В случая заинтересованите лица са били лишени от възможността да представят становища, предложения и възражения и те да бъдат обсъдени от компетентния орган. Липсват и мотиви с оглед изискването на чл. 28 ЗНА.
Липсата на доказателства за спазване на тези императивни правни норми е основание да бъде направен извод, че административният нормативен акт противоречи на нормативни актове от по-висока степен по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА и подлежи на отмяна на основание чл. 193, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на нормативния административен акт по смисъла на чл. 193, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че текстът от обжалваната наредба следва да бъде отменен и не следва да бъдат разгледани предпоставките за противоречие с материалноправни разпоредби.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите направените деловодни разноски, както следва: на жалбоподателя "Рилагаз" - ЕАД, сума в размер 2930 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса по сметка на ВАС и 2880 лв. платен адвокатски хонорар; на "Черноморска технологична компания" - АД, сума в размер 2930 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса по сметка на ВАС и 2880 лв. платен адвокатски хонорар; на "Ситигаз България" - ЕАД, сума в размер 4850 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса по сметка на ВАС и 4880 лв. платен адвокатски хонорар. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 2004 г.) ДКЕВР следва да бъде осъдена да заплати, както следва: на "Овергаз Юг" - АД, сума в размер 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса по сметка на ВАС и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и на "Софиягаз" - ЕАД, сума в размер 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса по сметка на ВАС и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е направено възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателите хонорари на наетите от тях адвокатски дружества, което съдът намира за неоснователно предвид предмета на делото и неговата сложност.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

history РЕШИ: