ДВ. бр. 83 от 27.10.2015г.

Обн., ДВ, бр. 83 от 27 октомври 2015 г.

history Върховният административен съд в състав: председател: Румяна Монова, и членове: Диана Гърбатова и Марио Димитров, с участието на съдебен секретар Милена Ценова разгледа административно дело № 5547 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, докладвано от Диана Гърбатова.
Производството е по реда на чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации", със седалище и адрес на управление София, бул. Патриарх Евтимий 36, вх. Б, ап. 31, с председател на управителния съвет на сдружението към датата на подаване на жалбата Невен Петков Петков съобразно приложено към жалбата удостоверение от 16.03.2012 г. по ф.д. № 10302/1998 г. на Софийския градски съд. Към датата на последното съдебно заседание председател на управителния съвет на сдружението е Иван Желязков Иванов съобразно представено по делото решение № 19 от 13.02.2015 г. по ф.д. № 10302/1998 г. на Софийския градски съд. Жалбата е предявена чрез упълномощен адв. Богдан Петров против чл. 39, ал. 3; § 59, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби; раздел ІІІб от приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 и част от приложение № 17 към чл. 10, ал. 10, чл. 18, ал. 1, 2 и 3 и чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г.; доп., бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 79 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27 и 54 от 2012 г.; доп., бр. 78 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; изм. с Решение № 5079 от 10.04.2013 г. на ВАС на РБ - бр. 93 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2013 г.; доп., бр. 14 от 2015 г.).
С писмена молба от 17.10.2013 г. жалбоподателят уточнява, че оспорва раздел ІІІб от приложение № 1 от процесната наредба в следните части: т. 1, букви "а", "б", "в", "г", "д", "и" и т. 2, букви "б", "в" и "г". С писмена молба от 9.04.2013 г. оспорващият е конкретизирал атакуваните части от приложение № 17 от обжалваната наредба, а именно: раздел I, таблици № 1, № 1а, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10 и № 11, целия раздел ІІ и раздел ІІІ, таблици № 1 и № 2. С влязло в сила протоколно определение от 30.04.2014 г., постановено по адм. д. № 5547/2012 г., Върховният административен съд, четвърто отделение, е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която жалбоподателят оспорва приложение № 17 към чл. 10, ал. 10, чл. 18, ал. 1, 2 и 3 и чл. 22 - раздел I, таблици № 1, № 1а, № 2, № 7 и № 9 и раздел ІІІ, таблици № 1 и № 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, и настоящото съдебно производство е прекратено в горепосочената част.
С жалбата в съдебни заседания чрез упълномощени адв. Петров и адв. Туртов и с писмени бележки от 4.12.2012 г. жалбоподателят твърди, че оспорените разпоредби ограничават свободната конкуренция и пазарната инициатива и посочва отменителни основания: противоречия с материалноправните разпоредби на чл. 191, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България; чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК); чл. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и противоречие с целта на закона - целите на ЗЗК и на ЗЕС. В хода на процеса релевира възражение за неспазване на законовата процедура по приемане на обжалваните разпоредби. Моли Върховния административен съд да отмени оспорените норми от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства като незаконосъобразни.
Ответникът - министърът на финансите, оспорва жалбата чрез упълномощени гл. юрисконсулт Ючорманска и държавен експерт (юрист) Саздова, които в проведените съдебни заседания и с писмени бележки от 27.03.2013 г. и 25.04.2014 г. пледират за отхвърлянето й. Изразяват становище, че жалбата е недоказана и необоснована, тъй като с въведения начин на осъществяване дистанционна връзка чрез преносната мрежа на мобилен оператор между фискалните устройства (ФУ) и НАП чрез GPRS технология се гарантира по всяко време двупосочна комуникация между устройствата и сървъра на данъчната администрация, защита на данните на лицата, които се предават по този начин на комуникация, и възможност във всеки момент физическа локализация на ФУ. Относно възражението за неизпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗНА заявяват, че по делото са приети като доказателства представени становища по проекта и съгласуването му. Позовават се на Решение № 13857/2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 670/2012 г. и твърдят, че целта на изискването за публикуване на проекта за нормативен акт заедно с мотивите му е довеждане до знанието на обществеността на проекта, което е постигнато с представянето на становища от участниците в процеса на обсъждане на нормите на подзаконовия нормативен акт.
Заинтересованата страна - Българският институт по метрология, София, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата, защото от страна на Министерството на финансите не са представени доказателства, че е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА, касаещо публикуване на мотивите за приемане на измененията на нормативния акт на интернет страницата на министерството. Според участващите по делото прокурори от представените от ответника доказателства не е видно какво точно е публикувано на интернет страницата и при изработването и приемането на проекта за изменение и допълнение на наредбата са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2 ЗНА - в мотивите липсват данни по чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА, като не са представени и доказателства дали преди публикуването на нормативния акт е спазена процедурата по чл. 77 АПК, изискваща обсъждане на представените становища, предложения и възражения.
По допустимостта на жалбата: Съдът намира, че оспорването е предявено от надлежна страна - сдружение с нестопанска цел, което е организация по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК, чиито права и законни интереси са застрашени и засегнати от обжалваните нормативни текстове. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2009 г., юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Сдружението жалбоподател обединява предприятия, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи, като към жалбата е приложен списък на членовете на "Сдружение за електронни комуникации". Съобразно представеното с жалбата удостоверение от 16.03.2012 г. по ф.д. № 10302/1998 г. на Софийския градски съд сдружението има за цел да подпомага развитието на електронните комуникации и свободната конкуренция и сред основните му задачи е да защитава интересите на членовете си, като противодейства на нелоялна конкуренция. Посочените цели на сдружението са относими към подробно изложените в жалбата оплаквания, че с оспорените разпоредби издателят на процесния акт е регламентирал изграждане на дистанционната връзка между ФУ и НАП единствено чрез използване на преносната мрежа на мобилен оператор, което правило ограничава възможността на членовете на сдружението, представляващи предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, различни от мобилни оператори, да предоставят услуги по осигуряване на предвидената в ЗДДС дистанционна връзка. Тезата на жалбоподателя е, че визирането от министъра на финансите само на мобилни оператори лишава от участие в нововъзникващ пазарен сегмент значителен брой предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги по различни от GSM/UMTS технологии. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации" има правен интерес да оспорва процесните части от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
По основателността на жалбата:
Оспорените от жалбоподателя нормативни текстове са създадени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г.). Съобразно § 63 от преходните и заключителните разпоредби на горепосочената наредба същата влиза в сила в деня на обнародването й в ДВ, с изключение на § 11 и 37, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. С § 29 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 2010 г.) е предвидено изменение и допълнение в чл. 39, като се създават нови алинеи 2, 3 и 4. Оспорената ал. 3 на чл. 39 от визираната наредба е формулирана по следния начин: "Данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор." С § 59, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 2010 г.) е регламентирано следното: "При постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие." С § 45 и 55 от горепосочената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 2010 г.) са създадени частично оспорените от сдружението жалбоподател нов раздел ІІІб от приложение № 1 и ново приложение № 17, които също регламентират осъществяване на дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор и SIM карта.
Правното основание за издаване на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено в § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства: "Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица." По силата на чл. 118, ал. 2 ЗДДС (редакцията на закона, обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., приложима към датата на издаване на процесните норми) фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Второто изречение на визираната алинея регламентира, че техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се уреждат с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Според чл. 118, ал. 4 ЗДДС (редакцията на закона, ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с НАП и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на оспорените разпоредби, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Решаващият съдебен състав счита, че при описаната нормативна регламентация е налице законова делегация, по силата на която законодателят е възложил на министъра на финансите да издаде процесната наредба, както и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 2010 г.), с която е уреден оспореният от жалбоподателя начин за установяване на дистанционна връзка между ФУ и НАП - чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. На настоящия съдебен състав е служебно известно влязлото в сила Решение № 5079 от 10.04.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9787/2012 г., с което е обявена нищожността на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в определени части, въвеждащи регистриране на продажбите чрез ФУВАК (фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване) и регламентиращи реда и начина на регистрация, сервиз, контрол и начин на действие на този вид ФУ. Съдът счита, че визираното решение не се отразява върху валидността на процесната наредба в останалите й части, доколкото съдебното решение има правно действие само спрямо обявените за нищожни нормативни текстове, касаещи апарати за самообслужване и вградените в тях ФУ, които са извън предмета на настоящия правен спор. По тези съображения решаващият съдебен състав счита, че оспорените от сдружението жалбоподател нормативни текстове са издадени от овластен за това орган - министъра на финансите, в рамките на делегираната му компетентност, изрично предоставена със закон - чл. 118, ал. 2 и 4 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 ЗДДФЛ.
Настоящият съдебен състав констатира, че преди приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г.) тя е надлежно съгласувана с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, което се установява по безспорен начин от представените с преписката и приети като доказателства: писмо изх. № 91-00-579 от 21.06.2010 г. на директора на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите до Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и постъпилите писмени становища - изх. № 04-16-09 от 23.06.2010 г. от Българския институт по метрология и изх. № 91-00-579 от 25.06.2010 г. от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С оглед на това съдът намира, че е изпълнено законовото изискване, регламентирано в нормата на чл. 118, ал. 2, изречение второ от ЗДДС за задължително съгласуване. Решаващият съдебен състав счита, че в случая е осъществено и изискуемото обсъждане на проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършено по реда на чл. 77 АПК, тъй като са постъпили писмени предложения от Българската асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ, Българската търговско-промишлена палата и от "Система за електронни плащания България" - АД, което дружество е посочило свои представители в обсъжданията и работните групи за работа по проекта. Проведено е и вътрешно съгласуване в рамките на Министерството на финансите с дирекции "Държавен дълг и финансови пазари", "Външни финанси и международно сътрудничество" и "Държавно юрисконсултство", чиито становища са приложени към представената от ответника административна преписка. По изготвения от НАП проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е проведено популяризиране на подготвените изменения и допълнения чрез публикации във вестник "Сега" от 22.05.2010 г. и вестник "24 часа" от 25.05.2010 г., като към преписката е приложена и разпечатка от публикувано от Информационна агенция "Фокус" интервю с изпълнителния директор на НАП.
Въпреки проведеното обсъждане по реда на чл. 77 АПК съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е основателна, защото не е изпълнена законовата процедура по приемане на обжалваните разпоредби. Решаващият съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания, регламентирани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. На процесуалните представители на министъра на финансите са дадени многократни указания за ангажиране на доказателства относно изпълнение на процедурата по приемане на атакуваните нормативни текстове. От приложеното към преписката писмо с изх. № 93-04-67 от 19.05.2010 г. е видно, че директорът на дирекция "Данъчна политика" в МФ е изпратил на директора на дирекция "Връзки с обществеността, протокол и административно обслужване" в МФ Служебна бележка за актуализиране на информацията на интернет страницата на МФ, като е разпоредено публикуване на заглавието на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, посочени са ключови думи, кратко съдържание и цел на публикувания документ.
Следователно от гореописаното доказателство не може да се изведе заключение за публикуване на интернет страницата на МФ на пълния текст на процесния проект за подзаконов нормативен акт, доколкото указанието е за публикуване само на неговото заглавие и ключови думи. От приетите като доказателства разпечатки от архива на интернет страницата на министерството, електронен раздел "Проекти на нормативни актове", е видно, че на дата 25.05.2010 г. е отразено, че е публикуван Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но самият текст на проекта не е приложен и няма данни какво точно е публикувано. Безспорно е обстоятелството, че мотиви и доклад към визирания проект не са публикувани на горепосочената дата, тъй като те не са вписани в публикацията от същата дата. По делото е приета като доказателство и разпечатка от интернет страницата на МФ с дата 21.05.2010 г., електронен раздел "Пресинформация > Новини", от която е видно, че е публикувано съобщение за Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но не е ясно дали се касае само за заглавието, или за текста на този документ. В същото съобщение са описани накратко съдържанието и целите на проекта, но не са отразени мотивите към законопроекта във вида, формата и съдържанието им, в което са представени от изпълнителния директор на НАП, приложени към негово писмо с изх. № 04-19-524 от 15.05.2010 г., а други мотиви, изходящи от министъра на финансите, не са представени по делото. При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателно релевираното възражение за неизпълнение на изискването на законодателя, визирано в чл. 26, ал. 2 ЗНА, по силата на която норма преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Визираната разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 28, ал. 2 ЗНА, с която е регламентирано мотивите, съответно докладът към проекта на нормативен акт, да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. В конкретната хипотеза съдът намира, че не е осъществено публикуване на интернет страницата на МФ както на мотиви, така и на доклад към проекта за процесния нормативен акт. От съществено значение е и обстоятелството, че в горепосоченото прессъобщение от 21.05.2010 г. не се съдържа указание за предоставен най-малко 14-дневен срок за становища и предложения по проекта, което в случая се е отразило на ефективността на обсъждането му. Това е така, защото освен задължителното съгласуване по чл. 118, ал. 2 ЗДДС по проекта са представени само три становища от други външни на МФ организации, като впоследствие през 2011 г. и 2012 г. са представени становища и предложения от "Близу медиа енд броубенд" - ЕАД, "Макс Телеком" - ООД, и "Сдружение за електронни комуникации" по спорната дистанционна мобилна връзка между ФУ и НАП. От друга страна, съдът констатира, че мотивите, изготвени от изпълнителния директор на НАП, внесени в МФ с писмо изх. № 04-19-524 от 15.05.2010 г., не съдържат изискуемите елементи, посочени в чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА, тъй като в тях няма никакви данни за финансовите средства, необходими за прилагането на новата уредба, за очакваните резултати от прилагането, липсва и необходимият анализ за съответствие на новите норми с правото на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА не визират формално незадължително изискване, а съставляват израз на минимална законова гаранция за спазване на принципите за откритост, достъпност, равенство, публичност и съгласуваност. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че допуснатите нарушения от страна на издателя на процесния акт са съществени, защото процедурата по приемане на нормативния административен акт съставлява съвкупност от задължителни елементи, която е уредена в ЗНА императивно в защита на публичния интерес. С проведеното съгласуване и обсъждане на проекта за Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не отпада ангажиментът на издателя на процесния акт да изпълни задълженията си, предвидени в чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като се касае за различни по вид и характер компоненти в процедурата по приемане на нормативния акт. Публикациите във в. "Сега", в. "24 часа" и интервюто на директора на НАП пред агенция "Фокус" дават най-общи сведения за планираните изменения в нормативната уредба, представени чрез съответната журналистическа интерпретация, но те не са относими към установяване на дължимото изпълнение на процедурните правила за публикуване на интернет страницата на издателя на акта на пълния текст на проекта заедно с мотивите, съответно доклада към него. Относно позоваването от ответната страна на Решение № 13857/2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 670/2012 г. настоящият съдебен състав счита, че е без основание, доколкото посоченото решение представлява еднократно и изолирано становище на конкретния съдебен състав. Постоянната съдебна практика на Върховния административен съд е в обратния смисъл и е ясно и недвусмислено заявена и обективирана в множество решения на петчленни състави на Върховния административен съд, постановени по адм. д. № 250/2015 г., адм. д. № 501/2015 г., адм. д. № 1979/2015 г., адм. д. № 5484/2014 г., адм. д. № 14423/2014 г., адм. д. № 3133/2014 г. и много други.
По изложените съображения съдът счита, че липсата на доказателства за спазване на посочените императивни правни норми е основание да се изведе обоснован извод, че процесният подзаконов нормативен акт в атакуваните му части е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК. Ето защо оспорените норми от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства следва да бъдат отменени на посоченото основание, с оглед на което не следва да се обсъждат останалите инвокирани от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваните нормативни текстове, обосноваващи противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Страните по делото не претендират присъждане на разноски.
На основание на горното и на чл. 193, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение,

history РЕШИ: