ДВ. бр. 100 от 18.12.2015г.

Обн., ДВ, бр. 100 от 18 декември 2015 г.

history Върховният административен съд на Република България - трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Ваня Пунева, членове: Искра Александрова и Светлана Борисова, при секретар Соня Методиева и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от председателя Ваня Пунева по адм.д. № 1265/2014 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалби на фондация "Добро сърце", сдружение "Федерация грижа за бездомните кучета", сдружение "Помощ за животните - Дара" и фондация "За правата на животните". Жалбоподателите, представлявани от адв. г. Иванов, оспорват чл. 101, ал. 1, т. 2 и 8; чл. 101, ал. 3; чл. 105; чл. 105а; чл. 105б; чл. 107, ал. 2; чл. 111; чл. 117, ал. 1; § 52 и § 53 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (ред., ДВ, бр. 81 от 2013 г.), издадена от министъра на земеделието и храните (Наредба № 41, наредбата).
Възраженията са свързани с доводи за нищожност и противоречие с актове от по-висок ранг - Европейската конвенция за защита на животните компаньони (Конвенцията, ЕКЗЖК), Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
В обобщен вид доводите на оспорващите са изградени върху разбирането, че атакуваните разпоредби поставят безстопанствените кучета в по-неблагоприятно положение спрямо стопанисваните кучета, което като резултат води до заплаха за здравето им, респ. условията, при които се настаняват безстопанствените животни (кучетата) в приютите, и е проява на нехуманно и жестоко отношение.
Ответната страна - министърът на земеделието и храните (МЗХ), представляван от юрк. М. Хаджийска, оспорва жалбата. Поддържа, че в никоя своя част Наредба № 41 от 2008 г. не поставя и няма за цел да постави безстопанствените животни в условия, застрашаващи здравето и живота им.
Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество дава заключение за недопустимост на оспорването, респ. за неоснователност на доводите за нищожност, с оглед съдържащата се в чл. 176, ал. 2 ЗВМД законова делегация спрямо министъра на земеделието и храните. Недопустимостта е мотивирана с липсата на правен интерес от оспорване на Наредба № 41 от 2008 г., доколкото условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености, са уредени в Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености (ДВ, бр. 1 от 2009 г.), издадена на основание чл. 19 ЗЗЖ, а сега обжалваният нормативен акт касае условията за отглеждане на животните - домашни любимци.
Съдът намира за неоснователно така обоснованото от прокурора заключение относно допустимостта на производството.
По въпроса за допустимостта на оспорването съдът се е произнесъл, като с определение от 7.02.2014 г. по настоящото дело и с определение от 18.06.2014 г. по адм.д. № 7832 от 2014 г. на Върховния административен съд, което впоследствие бе присъединено към настоящото дело, е прието за допустимо оспорването, като същото на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК е съобщено чрез обявления в "Държавен вестник", бр. 15 и 53 от 2014 г.
Съгласно чл. 1 от Наредба № 39 от 2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, тази наредба урежда реда, начина и условията за отглеждане на животните компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.
Тази наредба е издадена на основание чл. 19 ЗЗЖ. Член 19 ЗЗЖ от своя страна урежда, че министърът на земеделието и храните определя с наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.
При съобразяване на текстовете на Наредба № 39 от 2008 г. обаче може да се направи еднозначен извод, че целта на нейното издаване и регулираната от нея материя са свързани с отглеждането на животни компаньони в домашни условия и от страна на лица, имащи лично отношение към същите поради нуждата от развлечение или компания.
Наредба № 39 от 2008 г. по никакъв начин не урежда въпроси, свързани с правата и задълженията на лицата във връзка с овладяването на популациите на животните, които по своя род и вид имат потенциални качества да служат като компаньони, но са без стопанин, респ. собственик и дом, и поради това са в състояние на свободно движещи се животни.
Видно от Наредба № 41 от 2008 г., същата урежда обществените отношения по грижа за животните, но същата има за предмет условията за отглеждане на домашни любимци (компаньони) в обекти, различни от домашните условия, респ. обекти, в които животните живеят, пребивават и се отглеждат с цел, различна от задоволяване на личните нуждите на конкретно физическо лице.
При направената към настоящия момент проверка за допустимост на жалбите обаче съдът достигна до извод за липса на правен интерес от оспорването на § 52, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и § 53 от ДР на наредбата, въведено с жалбата на сдружение "Федерация грижа за бездомните кучета", сдружение "Помощ за животните - Дара" и фондация "За правата на животните".
Според § 52, ал. 1, т. 2 приютите, регистрирани по реда на ЗВД преди влизането в сила на тази наредба (т.е. преди 17.09.2013 г.), следва да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 105а и 105б до 31.12.2014 г.
Според § 52, ал. 2 местата за временно настаняване на кучета съгласно изискванията на отменения чл. 128ж с Решение № 13774 от 2.11.2012 г. на Върховния административен съд следва да се приведат в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 1.03.2014 г.
Съдът намира оспорването за недопустимо, защото тези преходни по своето действие разпоредби уреждат задължения за престиране на резултат в срокове, чието време е изтекло на 31.12.2014 г. по отношение на § 52, ал. 1, т. 2 и на 1.03.2014 г. по отношение на ал. 2. Към настоящия момент не е налице обоснован правен интерес от отмяната на оспорваните текстове, респ. съдебен контрол върху същите, тъй като дори да бъде установена тяхната незаконосъобразност, отмяната им не би довела до промяна в предизвикания от тях в миналото правен резултат.
Оспорването на § 53 от ПЗР на наредбата съдът намира за бланкетно и некореспондиращо с общия смисъл на фактическите и правните основания, съдържащи се в жалбата на сдружение "Федерация грижа за бездомните кучета", сдружение "Помощ за животните - Дара" и фондация "За правата на животните".
Според § 53 издадените до влизането в сила на тази наредба от БАБХ лицензи съгласно чл. 163 ЗВД за транспортните средства по чл. 110, ал. 1 запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
При условие че самите жалбоподатели не оспорват чл. 110 от наредбата, уреждащ броя и характеристиките на превозните средства, обслужващи приюта, а и същите не твърдят да са титуляри на издадени лицензи по чл. 163 ЗВМД, съдът намира, че не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на сега коментираната преходна норма.
С оглед изложеното по отношение оспорването на § 52, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и § 53 от ДР на наредбата жалбата на сдружение "Федерация грижа за бездомните кучета", сдружение "Помощ за животните - Дара" и фондация "За правата на животните" следва да бъде оставена частично без разглеждане, съответно прекратено производството в тази му част.

history Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
По делото няма спор, че наредбата е издадено от МЗХ като компетентен орган, чието правомощие произтича от чл. 176, ал. 2 ЗВМД. Съгласно чл. 176, ал. 1 ЗВМД собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните. Съгласно ал. 2 изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.
Доколкото препращането на чл. 176, ал. 1 към чл. 137 ЗВМД определя приютите за безстопанствени животни като животновъден обект по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД: "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.", то не може да има съмнение в компетентността на МЗХ да определи условията към приютите за животни.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът намира, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на същите, довели до ограничаване правото на участие на засегната общност или нарушаване на основните принципи на чл. 26 ЗНА за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Видно от приложената преписка по издаването на акта, проектът на наредбата е преминал през пълноценна междуинституционална съгласувателна процедура и са разгледани и обсъдени постъпилите по проекта предложения и становища от заинтересованите лица (л. 60 - 115).
При издаването на акта са съобразени и мотивите към Решение № 13774 от 2.11.2012 г. по адм.д. № 8254 от 2012 г. на Върховния административен съд, като проектът на наредбата е придружен от доклад, обосноваващ търсената нормативна промяна. В доклада, изготвен от заместник-министъра на земеделието и храните (л. 47 - 48), макар и пестеливо, са посочени причините за промяната на наредбата, а именно въвеждането на по-облекчени изисквания за създаване на приюти за кучета, което да облекчи общините при спазване на програмите за контрол над безстопанствените кучета и при осигуряване на бюджетни средства, без това да води до негативно отражение към хуманното отношение към животните. Мотивирана е и самата промяна чрез преминаване от приюти с изцяло затворени постройки към приюти от "отворен тип" с въвеждането на възможността животните да бъдат настанявани на групи в отделни дворове с къщички за всяко животно, с осигурена сянка и защита от неблагоприятни атмосферни условия.
Съдът констатира, че приложеният към административната преписка проект на наредбата не съответства по структурно съдържание на публикувания и подложен на обсъждане и съгласуване проект. Доколкото обаче очевидно представените становища и мнения по промяна на наредбата смислово касаят приетия проект, както и поради факта, че жалбоподателите не твърдят ограничаване на правото им на участие в производството по приемане на акта, съдът намира, че няма основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила от страна на МЗХ.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорваните разпоредби съдът дължи отделни и конкретни мотиви за всеки от оспорваните текстове, както следва: