ДВ. бр. 100 от 18.12.2015г.

Обн., ДВ, бр. 100 от 18 декември 2015 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Панайот Генков, членове: Таня Куцарова, Пламен Петрунов, Албена Радославова, Румяна Лилова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Румяна Лилова по адм.д. № 4389/2015 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ, Камара/та) и от частен съдебен изпълнител Петко Стефанов Илиев, срещу Решение № 15565 от 18.12.2014 г., постановено по адм.д. № 10545 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, тричленен състав.
Постъпилите след образуване на производството по делото касационни жалби от частен съдебен изпълнител Милен Иванов Бъзински и от частен съдебен изпълнител Стоян Благоев Якимов срещу Решение № 15565 от 18.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 10545 по описа за 2014 г., са оставени без разглеждане с Определение от 16.07.2015 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия, като процесуално недопустими.
Със съдебното решение, предмет на касационен контрол, жалбата на КЧСИ и на частен съдебен изпълнител Петко Илиев против Постановление № 215 от 24.07.2014 г. на Министерския съвет за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (Тарифа/та, Тарифа/та към ЗЧСИ), приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2013 г.), е отхвърлена. Камарата и частен съдебен изпълнител Петко Илиев са осъдени да заплатят на Министерския съвет сума в размер 300 лв. за разноски по делото на основание чл. 143, ал. 4 АПК.
Касационните жалби, подадени от Камарата и от частен съдебен изпълнител Петко Илиев, са с идентично съдържание. Поддържат се оплаквания за постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се направеният в решението извод, че Министерският съвет разполага с изрична законова делегация по силата на чл. 78, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да определи случаи, в които такса не се събира. Според касационните жалбоподатели в специалния случай по ЗЧСИ освобождаването от заплащане на такси може да бъде предмет само на законова уредба, поради което съдът неправилно е тълкувал разширително правомощието на Министерския съвет. Оспорва се и приетото в решението, че при липсата на законово ограничение компетентният да определи размера на таксите орган по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е компетентен да определи и случаите, в които таксата не се определя. Изразява се несъгласие с извода на съда, че в срока за доброволно изпълнение изпълнителни действия по смисъла на чл. 78 ЗЧСИ не се извършват и погасяване на задължението в този срок не представлява част от предвидените основания за събиране на такси по изпълнението. Съдът е подходил формално и не е отчел допуснатите нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във връзка с чл. 80 АПК, на чл. 20 във връзка с чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, както и на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, не е съобразил, че предвидената в специалния закон процедура е по съгласуване, а не по даване на мнение и е направил необосновани изводи. По тези причини е постановил решение, което се явява в противоречие на закона и цитираната в касационните жалби съдебна практика на Върховния административен съд. По така изложените съображения се иска отмяната на решението, предмет на касационна проверка, и постановяване на друго, с което да бъде обявена нищожността или да бъде отменен оспореният акт. При условията на евентуалност се иска връщане на делото за разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд.
Пред касационната инстанция жалбите се поддържат от жалбоподателите чрез процесуалния им представител. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде обявена нищожността на оспорения нормативен административен акт, а при условията на евентуалност да бъде отменен като унищожаем.
Ответникът - Министерски съвет, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационните жалби. По същество иска оставяне в сила на първоинстанционното решение по аргументи, изложени в съдебното заседание и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - министър на правосъдието, чрез упълномощени юрисконсулти оспорва касационните жалби в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека", не представя отговор на касационните жалби и не изпраща представител за участие в производството.
Заинтересованата страна - сдружение "Граждански контрол", не представя отговор на касационните жалби и не изпраща представител за участие в производството.
Заинтересованата страна - сдружение "Движение за пълна заетост и ценова стабилност", се представлява от председателя, който от негово име оспорва касационните жалби. По същество иска първоинстанционното съдебно решение да остане в сила.
От последните три заинтересовани страни по делото е постъпила писмена защита, в която по подробно изложени аргументи се обосновава неоснователност на предявените касационни жалби.
Заинтересованата страна - Георги Веселинов Найденов, оспорва касационните жалби. Иска произнасяне от настоящия съд по отношение съществуването на КЧСИ и отхвърляне на всички такси, събирани от частните съдебни изпълнители. В постъпило след съдебното заседание на 17.09.2015 г. искане моли за "… произнасяне по правото на съществуване на частните съдия-изпълнители…" и за отмяна на всички такси на частните съдебни изпълнители от съществуването им, като при трудност иска изпращането на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Представя писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационните жалби, съобрази следното:
Касационните жалби са подадени в установения четиринадесетдневен срок и от надлежни страни, имащи право и интерес от отмяната на обжалваното решение, поради което и по аргумент от разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 АПК са процесуално допустими.

history Разгледани по същество с оглед правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, касационните жалби са основателни.
В производство по чл. 185 и сл. АПК тричленен състав на Върховния административен съд е разгледал жалба на КЧСИ и частен съдебен изпълнител Петко Илиев, с която е оспорена валидността и законосъобразността на Постановление № 215 от 24.07.2014 г. на Министерския съвет (Постановление № 215 от 24.07.2014 г.) за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2013 г.). С решението, предмет на касационна проверка, е направен извод за допустимост на оспорването, а по същество - за неговата неоснователност.
Постановление № 215 от 24.07.2014 г. съдържа следните разпоредби: "§ 1. В т. 26 "Забележки" се създава т. 6: "6. Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира." и заключителна разпоредба "§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"." Постановлението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 63 от 1.08.2014 г. и е в сила от същата дата.
Тричленният състав е съобразил, че по силата на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е предвидена изрична законова делегация за Министерския съвет да определи с тарифа размера на таксите и вида на разноските по изпълнението по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. Въз основа на това е направил извод, че Министерският съвет е овластеният от закона административен орган да приеме тарифата към ЗЧСИ, като в рамките на тази компетентност разполага и с правомощията да я изменя или допълва, какъвто е намерил, че е процесният случай. За неоснователен е възприет от съда доводът, че Министерският съвет е приел освобождаване от такси, което следва да е законово регламентирано. Изводът е мотивиран с това, че освобождаването от такса е налице, когато събирането й е нормативно предвидено, но тя не се дължи по изключение, в определени случаи - от определен кръг лица или за извършване на определени действия, издаване на определени книжа. Спорната хипотеза е разграничена от тези случаи, тъй като тарифата е допълнена в смисъл, че такса не следва да се събира изобщо, а не се освобождават определени лица, нито определени действия по изпълнението. Изложени са съображения, че в случая вземането се удовлетворява изцяло или частично, без да се извършват изпълнителни действия, и този начин на погасяване на парично вземане не представлява част от предвидените основания за събиране на такси. Аргументирана е тезата, че при липсата на законово ограничение компетентният да определи размера на таксите административен орган е компетентен да определи и случаите, в които размер на таксата не се определя. Доводите на заинтересованата страна Георги Найденов за нищожност поради противоречието на акта с чл. 106 от Договора за функционирането на Европейския съюз са счетени за неоснователни.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство са преценени за неоснователни: Постановление № 215 от 24.07.2014 г. е прието на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум, по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), в предписаната от закона форма, при спазване изискванията за строеж на актовете по чл. 26, ал. 3 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА, при съобразяване с чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, чл. 77 и чл. 78, ал. 1, т. 1 АПК, чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, и е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 63 от 2014 г., съгласно чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК. Въз основа на представените по делото писмени доказателства е прието за установено изпълнението на задължението за публикуване на проекта на интернет страницата на Министерството на правосъдието на 27.06.2014 г., както и спазването на срока по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Направени са констатации, че постъпилите на интернет страницата на Портала за обществени консултации становища от Красен Станчев и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) са обсъдени при приемане на постановлението. Изпратеното от Министерството на правосъдието писмо на 30.06.2014 г., получено в КЧСИ на 1.07.2014 г., е дало основание на съда да приеме, че процедурата по съгласуване по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е спазена. Изводът е мотивиран с липсата на установен срок, в който Камарата да съгласува проекта, поради което изискването за съгласуване е изпълнено, доколкото органът, съставил проекта, изрично е поискал становището на консултативния орган и такова не е представено в рамките на общия четиринадесетдневен срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА.
В решението е прието, че изискванията по чл. 32 и чл. 33 във връзка с чл. 34, ал. 1 и 2 УПМСНА при съгласуване на проекта за постановление с останалите министри са спазени. Възприето е становище, че правилата по чл. 34, ал. 1 и 2 УПМСНА се отнасят до съгласуването по чл. 32, ал. 1, 3, 5 и 6 и чл. 33 УПМСНА, но не и до съгласуването по чл. 32, ал. 4 от същия. По тези съображения е направен извод, че срокът по чл. 34, ал. 1 УПМСНА и презумпцията по чл. 34, ал. 2 от него не се отнасят до съгласуването с Камарата, предвидено по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, както е приел Министерският съвет съгласно представената справка. Този пропуск е определен от съда като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като КЧСИ не е представила становище в общия срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА, а представеното писмо от 15.07.2014 г. не съдържа такова по въпросите, обсъдени в доклада на министъра на правосъдието.
За неоснователно е счетено поддържаното в жалбата противоречие на оспорения акт с нормативен акт от по-висока степен, като е посочено, че допълнението осигурява спазване на принципа за равнопоставеност. С тези съображения жалбата е отхвърлена.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Оплакванията на касационните жалбоподатели за допуснато от тричленния състав на Върховния административен съд нарушение на материалния закон и необоснованост на решението касаят изводите му за приемането на акта от компетентен орган в рамките на законовата делегация и тези за неговата законосъобразност.
По предписанието на чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76 АПК за издаването на нормативния административен акт е необходимо съответният орган да е изрично овластен от Конституцията или от закон. Преценката относно материята, подлежаща на подзаконова регламентация, тоест на предмета на нормативното административно регулиране и относно органа, натоварен с това, е на законодателя. Делегацията за издаване на нормативен административен акт за уреждане размера на таксите и вида на разноските по изпълнението, събирани от частен съдебен изпълнител, е намерила израз в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ.
Правилно е прието в обжалваното решение, че по силата на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е налице изрична законова делегация Министерският съвет да определи с тарифа размера на таксите и вида на разноските по изпълнението по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. Този орган е овластеният от закона да приеме тарифата, като в рамките на тази негова компетентност той разполага и с правомощието да я изменя или допълва.
Неправилен обаче е направеният извод, че Министерският съвет е разполагал с материална компетентност да определи случаи, в които размер на таксата "не се определя", доколкото липсва законово ограничение за това.
С Постановление № 92 на Министерския съвет от 19.04.2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.) е приета Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, впоследствие изменена и допълнена (ДВ, бр. 24 от 2013 г.). С нея е определен вид на разноските: таксите, които следват установените (въведените) такива по глава седма ЗЧСИ, допълнителните разноски по раздел VI и размера на така определените такси. С Постановление № 215 на Министерския съвет от 24.07.2014 г. текстът на тарифата е допълнен, както следва: "В т. 26 "Забележки" се създава т. 6: "6. Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира."
Точка 26 от тарифата намира систематичното си място в раздел II "Пропорционални такси" и урежда размер на таксата, която се събира за изпълнение на парично вземане върху събраната сума. Пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано независимо от способа и механизма на погасяване (със или без участието на частен съдебен изпълнител, тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело), сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението. Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода на това производство.
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, при условното ограничение по чл. 83, ал. 2, изр. 3 ЗЧСИ. По ал. 3 на тази разпоредба за определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер. С оглед изложеното в предходния абзац конкретният случай касае действия по събирането на парични вземания в хода на образувано изпълнително производство в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ очертава рамките на законовата делегация по чл. 78, ал. 2 от същия закон, съобразно които Министерският съвет може да допълва или изменя тарифата по отношение на пропорционалните такси. В неговите правомощия е да предвиди събирането на пропорционалната такса по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, каквато е тази по т. 26 от тарифата, в намален или увеличен размер. Министерският съвет обаче не може да определя случаи, в които не се събира пропорционална такса върху събраната в хода на изпълнителното производство сума, включително при погасяване на част или цялото задължение от длъжника в срока за доброволно изпълнение, тъй като това излиза извън установените рамки на предоставената му компетентност съгласно делегацията по чл. 78, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ. Доколкото употребеният от законодателя глагол "събира" (чл. 83, ал. 1 и 3 ЗЧСИ) предполага действия по заплащане и получаване на определени суми, а не бездействие, този размер не може да бъде нула. Като е "допълнил" т. 26 и е определил, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, Министерският съвет практически е определил такава в размер нула.
Като краен резултат чрез други формални средства е постигнат ефектът на освобождаване от заплащане на такса на определен кръг субекти - изпълнилите парично вземане в срока за доброволно изпълнение след предявяване на изпълнителния лист пред частния съдебен изпълнител, за така събраната в изпълнителното производство сума. Така Министерският съвет е приел подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ и установените с разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ рамки. Нормите, които делегират нормотворческа компетентност, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване.
По изложените съображения неправилно в обжалваното решение е направен извод, че за допълването на т. 6 в т. 26 "Забележки" от тарифата Министерският съвет е разполагал с материална компетентност. Неправилно е прието също така, че в случая липсва законово ограничение компетентният да определи размера на таксите орган по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ "... да определи и случаите, в които размер на таксата не се определя". Такова овластяване на Министерския съвет ЗЧСИ не предвижда. Овластяването не е за определяне "на таксите и разноските", а за определяне "размера на таксите и вида на разноските" и както се посочи, то не може да се тълкува разширително. Доколкото като вид пропорционалната такса е установена в ЗЧСИ и дефинирана по размери в тарифата, регламентирането на случаи, в които тя не се събира въобще, при така очертаната делегация по чл. 78, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ следва да стане на законово ниво. Впрочем такъв е законодателният подход по отношение случаите на несъбиране на такса за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение (чл. 78, ал. 4 ЗЧСИ, а и по чл. 79, ал. 3 ГПК).
Предвид изложеното настоящият състав намира, че разпоредбата на т. 6 в т. 26 "Забележки" от тарифата е нищожна като приета без законово овластяване, тоест при липсата на материална компетентност на Министерския съвет. Така приетото допълнение на тарифата излиза извън предметния обхват на правно регулиране, определен с делегиращите правомощията на Министерския съвет норми.
Съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК и предвид оплакванията, които се съдържат в касационните жалби, настоящият петчленен състав на Първа колегия съобрази и следното:
За да отхвърли възраженията за нарушаване изискването за съгласуване по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ с Камарата, тричленният състав неправилно е счел за релевантна нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА към необходимостта от съгласуването, регламентирано в специалния закон, и срока за това.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко четиринадесетдневен срок за предложения и становища по проекта.
Съгласуването по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ урежда частен случай на предварително съгласуване на предложението на министъра на правосъдието с Камарата с оглед координация и изготвяне на проект за нормативен административен акт. За това съгласуване законът не установява срок, защото не се касае за даване на "становище" или "мнение" по даден въпрос (вече изготвен проект), а за процес на обсъждане и координация във връзка с предложение от страна на министъра на правосъдието за приемане на тарифа, респективно нейно изменение или допълнение. Нормата е специална спрямо чл. 26, ал. 2 ЗНА и не изключва нейното приложение, но на последващ етап - след публикуване на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада по реда на цитирания текст, когато Камарата ще се яви заинтересовано лице по неговия смисъл. Двете правила въвеждат самостоятелни изисквания. Те имат за цел постигането на различни резултати. Съгласуването обезпечава спазване на специалното изискване на ЗЧСИ за създаване на проект на Тарифа (или на нейно изменение или допълнение) в рамките на съвместни съгласувателни действия между министъра на правосъдието и КЧСИ и гарантира ефективното участие на последната в процеса, което в настоящия случай безспорно не е осъществено. Член 26, ал. 2 ЗНА урежда задължението за публикуване на вече изготвения проект и правната възможност за заинтересованите лица да представят предложения и становища по него.
Неизпълнението на изискванията на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ в случая не може да се счита отстранено от последващите действия по нарочно уведомяване на КЧСИ с писмо, постъпило в нейното деловодство на 1.07.2014 г., за съгласуване на вече изготвения проект на основание чл. 32, ал. 1 УПМСНА. Писмото е изпратено на основание посочената разпоредба и правилно в обжалваното решение е прието, че нито срокът по чл. 34, ал. 1 УПМСНА, нито презумпцията по чл. 34, ал. 2 от същия са относими към съгласуването с Камарата, предвидено в чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ. Не е приложима и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 УПМСНА, доколкото КЧСИ не се явява такъв консултативен орган. Неправилно обаче допуснатото нарушение е дисквалифицирано от съда като съществено поради непредставяне на становище от Камарата в общия четиринадесетдневен срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА, изтекъл на 11.07.2014 г. С постъпилото в деловодството на Камарата писмо на 1.07.2014 г., след публикуване на проекта на 27.06.2014 г. на интернет страницата на Министерството на правосъдието, е поискано становище по него, което да се представи в нормативно установения срок, без същият да бъде конкретизиран. Изпращането на това нарочно писмо до КЧСИ е ирелевантно, доколкото тя не се явява адресат на съгласуването по реда на чл. 32, ал. 1 УПМСНА. Относим обаче се явява отговорът му, представен от Камарата в Министерството на правосъдието на 15.07.2014 г. по вх. № 04-00-22, към съдържанието на което и датата на постъпване в министерството без основание с обжалваното решение са предявени изисквания. С него не се правят предложения и не се дават становища по проекта на нормативен административен акт по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗНА, а се обръща внимание за внасянето му в Министерския съвет, без да е спазено изискването на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ. С оглед предписанието на посочената разпоредба с писмото се прави предложение за създаването на работна група между представители на Министерството на правосъдието и КЧСИ и свидетелства за готовността на последната за изпълнение на съгласувателната процедура.
Следователно обективира се съществено нарушение на установено в закона специално процедурно правило, разписано в чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, при което нарушена се явява норма - гаранция на принципа за съгласуваност. Ако нарушението не беше допуснато, е било възможно създаване и приемане на допълнение в тарифата с различно съдържание. Преценката на законодателя при приемането на закона е била, че за създаването на тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, респективно нейното изменение или допълнение, е необходимо ефективно взаимодействие на министъра на правосъдието с Камарата, което се изразява в съгласуване на неговото предложение преди изготвяне на проект и с оглед на това.
На следващо място по делото е установено, че проектът е внесен за обсъждане и приемане в Министерския съвет ведно с доклад, но неправилен е изводът, обективиран в обжалвания съдебен акт относно съответствие на съдържанието на този доклад с чл. 28, ал. 2 ЗНА. Установява се, че в него е посочена като цел, която стои пред предложеното допълнение в тарифата и резултат от него - уеднаквяване регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение. Като причина, която налага приемането на предложеното допълнение, може да се извлече възлагането на различни разноски в тежест на длъжника според това, дали изпълнителното дело е образувано пред държавен, или пред частен съдебен изпълнител. Докладът не дава отговор защо се преследва целта да бъдат уеднаквени двата режима, защо именно по този начин и какви са причините, които налагат това, включително в контекста на историческия преглед на нормативната уредба на таксите по изпълнението.
В доклада е налице и позоваване на писмо на заместника на председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, но не е точно посоченото, че предложението, което се съдържа в писмото, е за уеднаквяване на регламентацията и е направено "… с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители". По същество така отразеното внушава, че това предложение е за изменение на тарифата към ЗЧСИ и привеждането й в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Видно от съдържанието на писмото, с него всъщност е предоставена на преценката на министъра на правосъдието необходимостта от промени в нормативната уредба, които да уеднаквят регламентацията на събираните от държавните и от частните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение. В предложението не се конкретизира коя от двете тарифи следва да се измени и съобрази с другата.
Към доклада е приложена финансова обосновка по приложение № 2.2 съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква "б" УПМСНА, доколкото според изложеното предложеният проект не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, но не се съдържа пояснение защо се приема, че проектът не води до такова, въпреки че се касае за несъбиране на такси и предвид техния характер. Докладът не съдържа и анализ за резултатите от приложението на действащите и действалите тарифи, който да бъде съобразен при преценка на очакваните резултати (чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА и чл. 35, ал. 2, т. 4 УПМСНА), включително при изготвянето на финансовата обосновка.
Гореизложеното дава основание цялостното съдържание на доклада да се прецени от настоящия състав като формално и направено при незачитане на прогласените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на обоснованост, стабилност и откритост. Нарушението е съществено и доколкото практически мотиви не са изложени в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, Министерският съвет не е следвало да пристъпва към обсъждане на проекта (чл. 28, ал. 3 ЗНА).
В обжалваното решение е направен и необоснован на доказателствата по делото фактически извод, че постъпилите по проекта становища, публикувани на Портала за обществени консултации, от Красен Станчев и БТПП са обсъдени "…при приемане на постановлението". Направен е и неправилният правен извод за спазване на процедурните изисквания на чл. 77 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В случая органът - адресат на разпоредбата, е Министерският съвет, който е различен от вносителя на проекта. От направената справка в съдържанието на стенографския запис от заседанието на Министерския съвет на 23.07.2014 г., който е публично огласен и достъпен на официалния сайт на Министерския съвет, се установява, че при пристъпване към т. 8 "Проект за Постановление за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г." министър-председателят Пламен Орешарски е оповестил, че вносител е вицепремиерът Златанова.
Следват въпрос и отговор: "Имате ли въпроси Няма.", и диспозитивна част: "Приема се." Очевидно е, че писмото на КЧСИ до министъра на правосъдието с вх. № 04-00-22 от 15.07.2014 г. (докладвано на последния още на 17.07.2014 г.), директно изпратеното от КЧСИ писмо до министър-председателя, получено в Министерския съвет и приложено към вх. № 04-04-62 на 22.07.2014 г., тоест преди датата на заседанието, и коментарът на Красен Станчев не са докладвани, респективно обсъдени в това заседание. Доколкото в случая адресат на задължението по цитираната разпоредба е именно Министерският съвет, обсъждането на представеното от Красен Станчев становище в доклада на министъра на правосъдието, внесен в Министерския съвет, не променя този извод. Тъй като двете писма не са по характера си предложения и становища по чл. 26, ал. 2 ЗНА, предвид съдържанието им и повдигнатите в тях проблеми, свързани с неосъществяване на съгласувателната процедура, обсъждането им на заседанието на Министерския съвет на 23.07.2014 г. при приемане на Постановление № 215 е било задължително независимо от представянето им след 11.07.2014 г. Без значение се явява това, дали проектът е бил включен в част А или част Б от дневния ред на заседанието съгласно чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2 УПМСНА. От приложения по делото препис от протокол № 30 от това заседание на Министерския съвет също не се установява да е проведено обсъждане, доколкото в него е отразен дневният ред и взетите решения. Констатираното нарушение на разписаните процедурни правила е от категорията на съществените, тъй като разпоредбата на чл. 77 АПК се явява гаранция за формиране волята на съответния приемащ нормативния административен акт орган при съобразяване на всички обстоятелства и регулиране на съответните обществени отношения в съответствие с принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 ЗНА.
При съобразяване на гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира, че оспорената разпоредба на т. 6 от т. 26 "Забележки" от тарифата е приета при липса на материална компетентност за Министерския съвет, поради което е нищожна. Тази нищожност е следвало да бъде обявена от съда по повод предявеното оспорване от КЧСИ и частен съдебен изпълнител Петко Илиев. Тъй като това не е сторено от тричленния състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка, подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, тъй като противоречи на материалния закон. На основание чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 193 АПК, доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да постанови решение по същество, с което да обяви констатираната нищожност.
Искането на заинтересованата страна Георги Найденов за произнасяне от настоящия състав относно статута на КЧСИ и частните съдебни изпълнители, както и относно отмяна на всички такси от съществуването им, е неотносимо към предмета на спора и съдът не следва да се произнася.