ДВ. бр. 7 от 26.01.2016г.

Обн., ДВ, бр. 7 от 26 януари 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - пето отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Виолета Главинова, членове: Еманоил Митев, Сибила Симеонова, при секретар Жулиета Славова и с участието на прокурора Цветко Главеев изслуша докладваното от председателя Виолета Главинова по адм. дело № 13261/2014.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Снежана Ивайлова Петрова в качеството й на директор на дирекция на Природен парк "Витоша" със седалище гр. София против чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на дирекция на Природен парк "Витоша", издаден от директора на Изпълнителната агенция по горите (обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.; изм., бр. 28 от 2013 г. и бр. 77 от 2014 г.). По изложени доводи за липса на материална компетентност на органа, издал нормативния административен акт, да определя изискванията за заемане на длъжността директор на природен парк, за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните норми се иска прогласяването на оспорената норма за нищожна, алтернативно се твърди незаконосъобразността й.
Ответната страна - директорът на Изпълнителната агенция по горите, представляван от юрисконсулт, оспорва жалбата. Твърди, че Устройственият правилник на дирекция Природен парк "Витоша" не е нормативен административен акт, поради което Върховният административен съд не е компетентен да го разгледа по същество, и излага съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват нормативен административен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателката е директор на дирекция на Природен парк "Витоша" и изпълнението на Устройствения правилник на дирекцията й е възложено, поради което тя има правен интерес от оспорването.
В § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Устройствения правилник на Природен парк "Витоша" е посочено, че той се приема на основание чл. 161 от Закона за горите (ЗГ) и във връзка с чл. 52, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). От своя страна в чл. 161 ЗГ е посочено, че функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Те се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в "Държавен вестник". В разпоредбата на чл. 52, ал. 3 ЗЗТ е посочено, че Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. Правилникът съдържа административноправни норми, които регламентират функциите, дейността и организацията на работа на дирекция на Природен парк "Витоша" (ДПП) като специализирано териториално звено на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), създадена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 159 от Закона за горите. Дирекцията е създадена за изпълнение на заповедта за обявяване и плана за управление на Природен парк "Витоша", защитена зона по Директива на ЕС за опазване на дивите птици - BG0000113 "Витоша" (Заповед № РД-763 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите) и защитена зона по Директива за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000113 "Витоша" (РМС № 122 от 2 март 2007 г.), където защитените зони се припокриват с територията на парка. Нормите се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати - на първо място - служителите и органите в структурата на дирекцията, на второ - собственици и ползватели на поземлени имоти в горската територия на парка при осъществяване на позволените за територията на природния парк дейности.
Нормите имат многократно правно действие - прилагат се винаги когато възникнат предпоставките за това, докато бъдат изрично отменени.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните:
Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 4 регламентира изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекция на Природен парк "Витоша", които са - лицето да е с висше лесовъдско образование по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите или с висше образование по специалност "Екология и опазване на околната среда" с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование.
Устройственият правилник на дирекция на Природен парк "Витоша" (обн., ДВ, бр. 12 от 2012 г.; изм., бр. 28 от 2013 г. и бр. 77 от 2014 г.) е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 161 от Закона за горите и в предписаната от закона форма, но в нарушение на процедурните изисквания за издаването, установени в разпоредбите на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради което е основателно възражението на Снежана Петрова за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - издател на нормативния административен акт, не представя доказателства за изработването на проекта при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, постижими чрез задължението за публикуване на проекта на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. Липсват и мотиви относно причините, които налагат приемането му, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По този начин е нарушено правото на заинтересованите лица за предложения и изразяване на становища по проекта.
Посоченото нарушение на административната процедура е съществено и води до незаконосъобразност на оспорената разпоредба по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и налага отмяната на нормата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради твърдяно противоречие с нормата на чл. 160, ал. 3 от Закона за горите. Съгласно цитираната разпоредба в редакция ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г., директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, със специалност съгласно устройствения правилник на звеното, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. Действително допълнението на цитираната норма в частта - съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, е след подаване на жалбата, но настоящата инстанция намира, че съпоставката следва да се извърши по отношение на законовата разпоредба, която е в сила и поражда правни последици и има действие към момента на постановяване на решението.
В оспорената разпоредба от устройствения правилник са посочени специалностите, които са включени в понятието "висше лесовъдско образование" по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите, и изрично посочената специалност "Екология и опазване на околната среда", които общо определят едно от задължителните изисквания за заемане на длъжността "директор" на специализираното звено, каквото е дирекцията на Природен парк "Витоша".
В разпоредбата на чл. 160, ал. 3 във връзка с чл. 161 от Закона за горите, която овластява изпълнителния директор на ИАГ да издаде нормативния акт - Устройствения правилник на дирекция на Природен парк "Витоша", е посочена изрично част от законовата материя, която следва да бъде предмет на подзаконова регламентация, и това са изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекцията, като за определянето на специалността законът препраща към Устройствения правилник. Следователно правната уредба на изискванията за заемане на длъжността директор на специализираното звено, включително чрез лимитативното изброяване на специалностите и техните характеристики в Устройствения правилник, кореспондира на законовата норма, включително и в частта относно изискването те да съответстват на предмета на дейност на специализираното звено, тоест на специфичните, функционалните характеристики на дирекцията с цел осигуряване на ефективното й функциониране ( чл. 160, ал. 3 ЗГ). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник дирекцията подпомага изпълнителния директор на ИАГ при провеждане на държавната политика в областта на опазването, устойчивото използване и възстановяване на горите, биологичното и ландшафтното разнообразие, както и при прилагането на политиката на Европейската общност и поетите международни ангажименти в тази насока в териториалния й обхват на дейност.
По изложените съображения твърдението за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на Природен парк "Витоша" поради противоречието й с материалния закон е неоснователно.
С оглед обаче на допуснатото съществено нарушение на административната процедура по издаването на нормативния административен акт следва да бъде постановено решение за отмяна на оспорената разпоредба.
Воден от горното, ВАС, пето отделение,