ДВ. бр. 9 от 02.02.2016г.

Обн., ДВ, бр. 9 от 2 февруари 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Анна Димитрова, членове: Марина Михайлова, Диана Добрева, Илияна Дойчева, Еманоил Митев, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от съдията Диана Добрева по адм.д. № 12915/2015 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", Министерския съвет на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу Решение № 8928 от 22.07.2015 г., постановено по адм.д. № 13212/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частите му, с които по жалби на сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти", Варна, и "Валмар ойл" - ЕООД, Бургас, е обявена нищожността на Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДП "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на МС на чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 6, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 7, § 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15 и 18 от допълнителните разпоредби и са отменени като незаконосъобразни чл. 2, ал. 1, 4 и 5, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, 8, 9, 10, 11, 13, 14а, 18, 19 и 20. Поддържа се неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му.
Ответниците сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти", Варна, и "Валмар ойл" - ЕООД, Бургас, считат жалбите за неоснователни.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно.
В процесния случай се касае за процедура по изменение на действащ нормативен административен акт - Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДП "Пристанищна инфраструктура", приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г.
При анализа на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК съдът правилно е приел, че сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти" като юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява агентски и брокерски услуги в областта на корабоплаването при условията на глава девета, раздели I и II от Кодекса на търговското корабоплаване, и "Валмар ойл" - ЕООД, са от категорията на лицата, които в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 2010 г. на Върховния административен съд по т.д. № 4/2009 г. могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени, а именно - защита и подкрепа на икономическите и професионалните интереси на членовете си, но също така и на представляваните от тях корабособственици и наематели.
Касационният състав споделя аргументите на първоинстанционния съд за липса на съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта на това основание. Това заключение е изведено след подробен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от приложените по делото разпечатки от официалната интернет страница на ДП "ПИ", пълният текст на проекта за изменение на тарифата е бил публикуван за обществено обсъждане в електронен вид на официалната интернет страница на предприятието на 19.09.2013 г. С писма изх. № 09-02-29-2 от 30.09.2013 г. и 09-02-29-7 от 9.10.2013 г. на ДП "ПИ" на заинтересованите лица е предоставена информация за изготвения проект, като същите са поканени да участват в работна среща за неговото обсъждане, проведена на 15.10.2013 г. в сградата на Главното управление на ДП "ПИ". По изложените съображения правилно тричленният състав е приел, че няма нарушение на разпоредбата на чл. 26 ЗНА за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на оспорените изменения в тарифата.
При обсъждане на компетентността на органа да издаде оспорения акт съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППР) тарифата се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предмет на регламентация от страна на МС е определяне на размера на таксите по ал. 2 и 3, реда и случаите, при които те се събират, както и реда за намаляване на таксите за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. Видовете пристанищни такси са посочени в ал. 1, т. 1 - 5 на чл. 103в и са дължими от корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
Видно от доклада на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията към проекта за приемане на процесното ПМС, като причина за изменението и допълнението на тарифата се сочи и изменението на ЗМПВВППРБ в частта относно чл. 103в, ал. 5, предвиждащ право на ДП "ПИ" да събира таксите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 (канални такси; тонажни корабни такси и светлинни такси) за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 (рибарски, яхтени и със специално предназначение), и обезпечава достъп до тези пристанища чрез поддържане на средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория.
Процесната тарифа, която се изменя с ПМС № 254 от 22.08.2014 г. (ДВ, бр. 72 от 29.08.2014 г.), е издадена на основание законовата делегация на чл. 103в, ал. 4 ЗМПВВППРБ. Тази правна норма делегира компетентност на МС да определи размера на таксите по ал. 2 и 3 от закона, които препращат към ал. 1 от същия, съгласно който текст делегацията е само за такси, които се събират за посещение на пристанища за обществен транспорт с национално значение. Затова правилно съдът е посочил в мотивите на решението си, че разпоредбата на чл. 103в, ал. 5 от закона е основание за събиране от ДП "ПИ" на канални, тонажни и светлинни такси за пристанищата с регионално значение и тези по чл. 107 - 109 от закона, но същият не делегира компетентност на МС да определи размера на тези такси. Липсата на тази компетентност не може да се замести и от въведеното с текста на чл. 103в, ал. 5 ЗМПВВППРБ задължение за ДП "ПИ" да обезпечава достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ, като поддържа средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория, срещу което задължение е предоставено правото на ДП "ПИ" да събира таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1, 2 и 4 за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ.
С оглед на тези констатации и изводи законосъобразно и обосновано тричленният състав е прогласил за нищожни изброените в решението разпоредби от тарифата (чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 6, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 7) като приети от МС при липса на компетентност. Преповтарянето на изложените мотиви в настоящото решение е безпредметно, тъй като същите изцяло се споделят от касационната инстанция.
Правилно е заключението на съда, че възражението на жалбоподателите - сдружението и търговското дружество, за липса на разходоориентираност на определения размер на таксите и за доближаване на същия до данъка като начин на определяне и дължимост не обосновава извод за нищожност на акта и затова следва да се разгледа в контекста на възражението за допуснати нарушения на материалния закон, целта на закона и привидно спазената (от формална страна) процедура по приемане на измененията в тарифата.
Правилно съдът е приел, че липсва финансова обосновка на реално необходимите разходи за осигуряване на всяка от услугите с оглед изготвените програми, проектиране, изграждане, развитие, безопасност, поддръжка и прочее на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Предвид изложеното съдът е счел, че е необходимо обосновката да съдържа показатели за материално-технически и "административни" разходи по престиране на услугата, които да бъдат подробно разписани и съобразени като обосновка към проекта във вид на статистика, дори въз основа на досегашните разходи и разходите по проекти за осъществяване на предмета на дейност на предприятието, във връзка с осигуряване на необходимите услуги съобразно нормите на националното и европейското законодателство. Това от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената тарифа в частта на направените изменения като необосновано многократно увеличени разходи на услугите. Като е анализирал отделните текстове от нея, съдът е стигнал до обоснован извод, че както в чл. 103в, ал. 4, така и в разпоредбата на чл. 103в, ал. 1 от закона, като се посочват пристанища за обществен транспорт с национално значение, законодателят не прави разграничение между речни и морски такива, поради което незаконосъобразността на чл. 11 от тарифата в оспорената редакция се обосновава и от посочването на "речни пристанища", без да се конкретизира, че това са пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
От друга страна, с текста на чл. 14а от тарифата се предвижда заплащане на такса независимо от ползване на услугата, което противоречи на законовите принципи за пропорционалност и императивна дължимост на таксата само срещу представяне на определена услуга. Това налага извод за незаконосъобразност на направените изменения в оспорената редакция на тарифата в частта относно чл. 2, ал. 1, 4, 5, чл. 3, ал. 1, 4, чл. 4, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, 8, 11, 13 и 14а).
В оспорения съдебен акт съдът служебно е извършил контрол и върху компетентността на МС чрез изменение в § 2 от ДР на тарифата да въвежда/изменя легални дефиниции на понятията "кораб", "посещение на кораб", "престой на кораб", "пристанищен терминал", "отпадъци", "денонощие" - § 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18. Изводът за липса на такава компетентност следва да бъде споделен както поради липса на делегирана компетентност по смисъла на чл. 103в, ал. 4 ЗМПВВППРБ да въвежда/изменя легални дефиниции на понятия, ползвани от законодателя, така и поради наличието на такива легални дефиниции в самия закон.
Наред с изложеното правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 103в, ал. 2 и 5 във връзка с чл. 115с ЗМПВВППРБ сочи, че пристанищните такси не постъпват в държавния бюджет, а се разходват от предприятието за обезпечаване на достъпа до пристанищата, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, поддържане на проектните дълбочини в акваториите на пристанищата до границата на оперативната акватория. В този смисъл логично съдът е посочил, че направените от страните възражения, че с увеличението на пристанищните такси се цели да бъде запълнен бюджетен дефицит или че респективно има нецелево разходване на средствата от страна на пристанищната администрация, са необосновани и недоказани.
С оглед на всички изложени съображения касационната инстанция счита, че жалбите са неоснователни и решението на съда като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно е искането на сдружение "Българска асоциация на корабните брокери и агенти", Варна, за присъждане на реално направените в това производство разноски в размер 2160 лв. за адвокатски хонорор, като размерът на сумата не следва да се намалява предвид фактическата и правната сложност на делото. "Валмар ойл" - ЕООД, Бургас, няма претенция за присъждане на разноски и не представя доказателства за реално направени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

history РЕШИ: