ДВ. бр. 9 от 02.02.2016г.

Обн., ДВ, бр. 9 от 2 февруари 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Боян Магдалинчев, членове: Ваня Анчева, Йовка Дражева, Таня Вачева, Даниела Мавродиева, при секретар Мария Попинска и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от съдията Даниела Мавродиева по адм. дело № 8727/2015.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" със седалище и адрес на управление Пловдив, ул. Найден Геров 17а, вх. А, ет. 3, ап. 7, против Решение № 3912 от 7.04.2015 г., постановено по адм. д. № 545/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваните от сдружението разпоредби - чл. 33, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "г" от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, бъдат отменени.
Ответната страна - министърът на земеделието и храните, София, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на тричленния състав.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия, след като се запозна с доказателствата по делото и взе под внимание доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на СНЦ "Граждански контрол - защита на животните" против разпоредбите на чл. 33, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "г" от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (наредбата).
За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че оспорените разпоредби на наредбата са приети от министъра на земеделието и храните, който разполага с необходимата компетентност предвид разпоредбата на чл. 152, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Според съда тези разпоредби от наредбата са съобразени с Директива 2010/63/ЕС на ЕП и Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели, като степента на съответствие на разпоредбите с изискванията на директивата е пълна. Съдът е приел още, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от директивата, предвиждаща възможност държавите членки при спазване на общите правила на ДФЕС да могат да запазят разпоредбите на националното си законодателство, които са в сила към 9.11.2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, е диспозитивна и националният законодател не е длъжен да се съобрази с нея и в неговата преценка е правото дали да транспонира разпоредбите на директивата, или да запази националното законодателство, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от директивата. В случай на нетранспониране и/или лошо транспониране на разпоредбите на европейска директива същата ще се ползва с пряк директен ефект и ще породи същите правни последици, каквито и обжалваните разпоредби от Наредба № 20 от 2012 г., тъй като правото на Европейския съюз се ползва с предимство пред норми от националното ни законодателство, които му противоречат.
Според тричленния състав в случая не е налице противоречие между оспорените разпоредби от наредбата и текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като разпоредбите на чл. 33, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "г" от Наредба № 20 от 2012 г. не са свързани с начините на причиняване на смърт на животните, а уреждат изискванията към обектите, в които се провеждат опити с животни, и по-конкретно задълженията на собствениците или управителите на обектите да осигурят на животните постоянно медицинско обслужване от ветеринарен лекар и достатъчен за капацитета и дейността на обекта персонал с подходящо образование и квалификация.
Така мотивиран, тричленният състав е отхвърлил жалбата.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Наредбата е издадена на основание чл. 153, ал. 3 ЗВМД, съгласно която разпоредба изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се урежда с наредба на министъра на земеделието и храните.
Съгласно чл. 33, т. 2, буква "д" от наредбата собствениците или управителите на обектите по чл. 32 от наредбата са длъжни да осигурят на животните постоянно медицинско обслужване от ветеринарен лекар, който да определя необходимостта животното да бъде оставено живо или умъртвено след приключване на опита. А според чл. 33, т. 3 буква "г" от наредбата горните лица са длъжни да осигурят достатъчен за капацитета и дейността на обекта персонал с подходящо образование и квалификация, за да осъществява и функцията "умъртвяване на животни".
В обжалваните разпоредби е предвидена възможност за умъртвяване на животните след приключване на опитите от лица, които не са ветеринарни лекари.
Законът за ветеринарномедицинската дейност прави разлика между "умъртвяване на животни" и "евтаназия на животни".
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗВМД "евтаназия" е умъртвяване на животните без болка и стрес с лицензиран лекарствен продукт.
По силата на чл. 179, ал. 1 и ал. 3, т. 3 ЗВМД евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП. Евтаназия се допуска при приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания.
Според чл. 180, ал. 1, 2 и 3 ЗВМД подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин, който намалява до минимум стреса на животното. Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването й. Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт.

history Разпоредбите на чл. 160, ал. 1 и 2 ЗВМД предвиждат, че умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска причиняване на излишна болка и страдание. Умъртвяването на животни се допуска при: 1. ликвидиране на заразни болести; 2. дератизация; 3. нападение на хора от животно и самозащита; 4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.
Анализът на цитираните законови разпоредби води до следните изводи: 1. ЗВМД предвижда евтаназията като единствена възможност за умъртвяване на опитни животни при приключване на опитите с тях; 2. умъртвяването на опитни животни се допуска единствено и само когато тези опити са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания; 3. евтаназията на опитните животни се извършва само от ветеринарен лекар.
Безспорно обжалваните разпоредби на наредбата са съобразени с изискванията на чл. 6 и 23 от директивата. Същите обаче противоречат на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от директивата, чл. 160, чл. 179, ал. 1 и 3 и чл. 180 ЗВМД.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директива 2010/63/ЕС на ЕП и Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели държавите членки при спазване общите правила по ДФЕС могат да запазят разпоредби, които са в сила към 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата разпоредба.
Именно такъв е конкретният случай - разпоредбите на чл. 160, 179, 180 ЗМВД са в сила към 9.11.2010 г. и предвиждат по-строги национални мерки спрямо тези в директивата, поради което и на основание чл. 2, ал. 1 от същата директива приложение следва да намерят националните норми, а не тези, които биха били приети при транспониране на акта на общностното право. По-рестриктивните мерки, установени в ЗВМД, насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, се изразяват в това, че случаите на умъртвяване на животни са изчерпателно изброени в чл. 160 и 179 ЗМВД. По отношение на опитните животни съгласно чл. 179, ал. 3, т. 3 ЗВМД е допустима само евтаназия, и то единствено в случаите, в които приключилите с тях опити са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания. Изхождайки от евтаназията като метод за умъртвяване на опитните животни, извън хипотезите на чл. 160 ЗВМД, който изисква прилагането й само от ветеринарен лекар, основателни се явяват доводите на касатора за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 33, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "г" от наредбата, доколкото в цитираните разпоредби не е посочено изрично, че умъртвяването на опитните животни се извършва чрез евтаназия и единствено от ветеринарен лекар. Или казано по друг начин, за да бъдат съобразени обжалваните разпоредби със закона, е необходимо в чл. 33, т. 2 буква "д" от наредбата да се добави изрично "умъртвено чрез евтаназия", а в чл. 33, т. 3 буква "г" от наредбата да се добави "умъртвяване на животни чрез евтаназия, извършвано от ветеринарен лекар".
Изложените по-горе съображения водят до заключение за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 33, т. 2, буква "д" и чл. 33, т. 3, буква "г" от наредбата. Като е стигнал до извод, различен от горния, и е отхвърлил жалбата, вместо да отмени обжалваните разпоредби, Върховният административен съд, второ отделение, е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
С оглед на горното решението следва да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваните разпоредби на чл. 33, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "г" от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката бъдат отменени като незаконосъобразни.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия,