ДВ. бр. 10 от 05.02.2016г.

Обн., ДВ, бр. 10 от 5 февруари 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Бисер Цветков, Милена Славейкова, при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Мери Найденова изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по адм. дело № 10395/2014.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Постъпил е протест от Милена Беремска - прокурор във Върховната административна прокуратура, срещу § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.; изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г.; доп., бр. 43 от 8.06.2010 г.; изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.

history Развиват се оплаквания, че посоченият § 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в противоречие с разпоредби на Закона за адвокатурата (ЗА) и Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като Висшият адвокатски съвет е създал нормата извън компетентността си по чл. 36 ЗА да определя минимален размер на адвокатските възнаграждения, договаряни между адвокат и клиент. Твърди се още, че в противоречие с чл. 2, ал. 2 ЗНА Висшият адвокатски съвет е прехвърлил компетентността си и е създал, без това да е предвидено в чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗА, задължение за съда какъв размер адвокатско възнаграждение да присъжда в случаите по чл. 64 ГПК (отм.), чл. 68, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посочва се, че в тази насока е тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.
По изложените основания се иска прогласяване на нищожността на оспорената разпоредба.
Ответният по жалбата Висш адвокатски съвет чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на протеста.
При условията на чл. 189, ал. 2 АПК с определение от 6.11.2014 г. е конституиран като присъединен оспорващ Никола Дельов Тодев от София.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По силата на чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България прокуратурата предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че Върховната административна прокуратура има правомощие да оспорва процесната разпоредба и протестът следва да бъде разгледан по същество.
Оплакванията ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане.
Основният довод за нищожност на оспорената разпоредба се свежда до твърдението, че по силата на чл. 36 ЗА Висшият адвокатски съвет има правомощия само да определя размера на минималните възнаграждения, предмет на договаряне между адвоката и клиента, но не и да създава задължение за съда в случаите на прекомерност да присъжда възнаграждение, което да не бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.
По направеното възражение за нищожност съдът приема следното:
В изпълнение на законовата си делегация по чл. 36, ал. 2 ЗА Висшият адвокатски съвет е приел Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.; изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г.; доп., бр. 43 от 8.06.2010 г.; изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г. Разпоредбата на оспорения § 2 от допълнителните разпоредби на наредбата има следното съдържание: В случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба.
За пълнота на изложението съдът намира, че в мотивите на настоящото решение следва да бъдат възпроизведени и посочените разпоредби от ГПК и ДОПК.