ДВ. бр. 12 от 12.02.2016г.

Обн., ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Боян Магдалинчев, членове: Георги Чолаков, Светлана Йонкова, Ангел Калинов, Галя Костова, при секретар Мария Попинска и с участието на прокурора Любка Стамова изслуша докладваното от съдията Галя Костова по адм. дело № 8724/2015.
Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, София, представляван от юрк. Александрова, против Решение № 5922 от 22.05.2015 г. по адм. д. № 14879/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът - "Труд" - ЕООД, Варна, в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за не-
основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение по оспорване на "Труд" - ЕООД, тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожен Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (необнародван), утвърден със Заповед № 99 от 8.11.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите) (ДВ, бр. 100 от 2007 г.), попр. със Заповед № 419 от 11.03.2008 г. (ДВ, бр. 33 от 2008 г.). За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че правилникът в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не е обнародван, предвид което създава нежелана в правния мир привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, както и че в нарушение на чл. 276, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ) не е издаден от органа, който го е утвърдил.
Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.
Решаващият правен извод за нищожност на обжалвания подзаконов нормативен акт , възприет при обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е обоснован и в съответствие с материалния закон. Безспорно по делото е, че обжалваният правилник не е обнародван и че като негов издател са посочени съставителите, авторите на разработката.
Касационният довод за неправилност на решението, мотивиран с доводи по приложението на чл. 276, ал. 6 КТ, е неоснователен.
Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА, установяващи императивно изискване за обнародване на нормативните актове като предпоставка за тяхната валидност и влизането им в сила. При липсата на спор относно характеристиката на правилата като подзаконов нормативен акт изискването на чл. 276, ал. 6 КТ за обнародване на заповедта за утвърждаване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в съответния отрасъл е специфично и дължимо от издателя на акта наред със задължението за обнародване на правилата. Същата разпоредба императивно сочи утвърждаващия орган и като издател на правилата, независимо дали при изработването им са ползвани специални знания на съставители, специалисти с доказана компетентност.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

history РЕШИ: