ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 12 АПРИЛ 2016 г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 10 ОТ 2015 г.
ДВ. бр. 32 от 22.04.2016г.
Обн., ДВ, бр. 32 от 22 април 2016 г.
history
Конституционният съд в състав: Борис Велчев - председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 12 април 2016 г. конституционно дело № 10/2015 г., докладвано от съдията Борис Велчев.
Производството е образувано на 10.12.2015 г. по искане на главния прокурор на Република България. С определение от 19-и януари 2016 г. искането е допуснато за разглеждане по същество.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
history
Главният прокурор оспорва разпоредбите на чл. 29, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 30, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) (обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.; посл. изм. и доп., бр. 97 от 7.12.2012 г.). Според него те противоречат на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, на чл. 5, ал. 1 и 2 и на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. В първата част от мотивите си главният прокурор сочи на противоречията между оспорените разпоредби и принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Вносителят на искането счита, че чл. 29, ал. 2 ЗА, който дава законова възможност адвокатският съвет да оправомощи член на колегията да извърши "проверка на случая", ако на адвокат не бъде оказано необходимото съдействие и уважение, по същество означава "да бъде инспектирана дейността на магистрат или на разследващ орган, който е от състава на изпълнителната власт". Той намира, че по такъв начин се създават предпоставки дейността на органите на съдебната власт "в един от аспектите, предполагащи реализирането на дисциплинарната отговорност" да бъде проверявана "по различен от установения в КРБ и ЗСВ ред" и от "фактори, стоящи извън съдебната власт". Според него "подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава".