ДВ. бр. 35 от 10.05.2016г.

Обн., ДВ, бр. 35 от 10 май 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав: председател: Йовка Дражева, членове: Таня Вачева, Иван Раденков, Соня Янкулова, Павлина Найденова, изслуша докладваното от съдията Павлина Найденова по адм. дело № 14548/2015 г.
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на управителя на НЗОК срещу определение от 11.11.2015 г. по адм. д. № 11860/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е спряно действието на Изискванията на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК и в сила от 18.08.2015 г., до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Излага доводи за неправилност на определението. Счита, че е било необходимо да се докажат видът, характерът и степента на значимост и непоправимост на вредите, както и причинно-следствената връзка между тях и действието на оспорените текстове на процесните изисквания. Според жалбоподателя неправилна е преценката на съда, че с провеждането на диспансеризация на пациентите със заболяване код М05.8 се въвеждат ограничения, подобно на имуществен праг, за да получи пациентът достъп до лекарства за лечение на артритни заболявания.
Въвеждането на изискването за диспансеризация на пациентите с ревматологични заболявания е формулирано като т. 3 от предложението на националния консултант с вх. № Квх.22-00-146 от 17.08.2015 г., съгласно което: "Диагнозите "Ревматоиден артрит" М05, М06 да станат диспансерни на ОПЛ със задължителен консулт с ревматолог на 6 месеца, а при биологична терапия на 3 месеца или при нужда. Това би разрешило и проблема с лабораторните изследвания и необходимата документация при включване на нови пациенти на биологична терапия".
Предвид тежестта на заболяванията в тази група и сериозната терапия, прилагана при тях (базисна и биологична), целта на мярката е наблюдението на ЗОЛ с ревматологични заболявания да се осъществява по регламент (диспансерно наблюдение), заплащан и контролиран от НЗОК.
Липсата на желание за проследяване не кореспондира с желанието за получаване на скъпоструващо и не съвсем безопасно лечение в случай на липса на диспансеризиране и при предписване на лечение за по-продължителен период.
С промяната на критериите (от 1.08.2015 г.) НЗОК няма за цел да ограничи ранния достъп на ЗОЛ до иновативно лечение. Формулировката за тежест и активност на заболяванията, посочени в Изискванията, фигурира в кратките характеристики на конкретните лекарствени продукти. Именно в кратките характеристики на продуктите е посочено защо те се прилагат като "втора линия на лечение".
Счита се, че със спиране действието на изискванията ще бъде накърнен значим обществен интерес. Ще е налице законодателна празнота относно възможността да се провежда обективен контрол при съпоставка на приложените с отчетени и заплатени от НЗОК дейности (хоспитализации, прегледи и изследвания) и лекарствени продукти, както и да се контролира документирането на процеса в хода на заболяването, отчитането на ефективността на терапията, появата на странични или нежелани лекарствени реакции и др. Невъзможността да се провежда такъв контрол и да се извършва проверка в информационната система на представената от ЗОЛ медицинска документация ще доведе до неконтролируемото нарастване на разходите за лечение на това заболяване и до невъзможност да се спази Законът за бюджета на НЗОК.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ), в който се излагат доводи за неоснователност на частна жалба. Член 190 АПК не съдържа препратка към чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на бъдещи вреди не би могло да се опира на непосредствени данни, а на закономерности.
Влошаването на здравословното състояние вследствие на нелечение, вследствие на липса на достъп до лекарства с оглед въведените изисквания е закономерност, неподлежаща на доказване.
Сочи се, че в докладна записка от 25.05.2015 г. от Николай Ингилизов до управителя Глинка Комитов "Информация за подготовката на мерки от НЗОК в изпълнение на решение на НС" са изложени мотиви, че "Разходите за тези лекарства през 2014 г. са нараснали с 49,86 % в сравнение с 2013 г. и комисията по чл. 78 предлага промени с очакван ефект "редуциране на ЗОЛ за първоначално включване и на ЗОЛ за продължаване на лечение или смяна с друг ЛП."
По съображението за настъпване на законодателна празнота счита, че от данните по преписката може да се установи, че съществуват действащи "Изисквания..." до създаването на оспорените такива по делото. Тези предишни изисквания не са отменяни и според експертите би могло и би следвало да се прилагат и занапред. Управителят на НЗОК поначало не може да създава нормативен регламент поради липса на нормативноопределено овластяване.
Постъпило е писмено възражение и от процесуалния представител на сдружение "Асоциация на пациентите с равматоиден артрит" - АПРА. Излагат се доводи, че въвеждането на диспансеризацията като задължителна предпоставка за отпускане на биологични лекарствени продукти има две възможни последици: или болните лица трябва против желанието си да се диспансеризират, или ще бъдат принудени да се откажат от лечението. Всяка от тези възможности противоречи на закона. Диспансерното наблюдение е въведено в обжалваните Изисквания като препятствие пред пациента да получи лечение с биологични лекарствени продукти и оттам да се намалят разходите на НЗОК. Общоизвестен факт е, че ревматолозите в България са крайно недостатъчни, а само една част имат договори с НЗОК. Има градове (Силистра, Кърджали), в които няма ревматолог, сключил договор с НЗОК. Заболяването с код по МКБ М05.8 не се включва в нито едно от приложенията към НРД (задължителни за лекарите, сключили договор с НЗОК), въпреки че съгласно списъка по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 39 от 16 ноември 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията заболяването с код М05.8 подлежи на диспансеризация, но пациентът заплаща изследванията.

history Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 3.12.2015 г. при връчено съобщение за определението на 27.11.2015 г.