ДВ. бр. 35 от 10.05.2016г.

Обн., ДВ, бр. 35 от 10 май 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в закрито заседание в състав: председател: Ваня Анчева, членове: Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова, изслуша докладваното от съдията Даниела Мавродиева по адм. дело № 11860/2015 г.
Производството е по реда на чл. 190, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалби на "Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев" (БСБББ) чрез адв. Милена Златкова от САК, сдружение "Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит" (АПРА) и Анета Йорданова Драганова срещу Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК и в сила от 17.08.2015 г. (Изискванията). Изискванията са оспорени в тяхната цялост.
С жалбата е направено искане за спиране действието на Изискванията на НЗОК поради това, че действието на подзаконовия административен акт би могло да причини на оспорващите значителни и труднопоправими вреди. Сочи се, че с оспорения подзаконов акт се въвеждат нови изисквания, които не са съществували до момента, а именно провеждането на диспансеризация на пациентите - ЗОЛ, за да им бъде платено от НЗОК лечение с биологични лекарствени продукти. От друга страна, НЗОК не заплаща дейностите по диспансеризация за заболявания с код М05.8, от което страда Анета Йорданова Драганова - жалбоподател по делото. По този начин с изискванията се въвежда ограничение, подобно на имуществен праг - за да се получи достъп до лекарства, които досега комисията по чл. 79 ЗЗО предписва.
Жалбоподателката, както и другите ЗОЛ, страдащи от същото заболяване, ще трябва да заплатят всички необходими изследвания, за да се диспансеризират. Тези лица ще трябва да изчакат да измине и двегодишен срок от диспансеризацията им, за да получат отново достъп до лечение, за което вече е преценено, че им е необходимо. От друга страна, според жалбоподателите, изискванията определят, че биологичните лекарствени продукти се прилагат единствено като "втора линия на лечение" - когато първата е неуспешна или пациентът не я понася и то ако е била прилагана за период не по-малко от 12 месеца (респ. 6 месеца) преди кандидатстване за лечение с биологичен лекарствен продукт, независимо дали пациентът понася, или не такава терапия или колко неуспешна е. Твърди се, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини не само материални вреди на пациентите, които биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин впоследствие след отмяната на акта, но и нематериални - за онези пациенти, които не са в състояние да си заплатят лечението. Последиците и вредите за тях ще са необратими и непоправими - сериозно влошаване на здравословното състояние на пациентите, съпроводено с болка и страдание. Увеличението на разходите за НЗОК за лечение на артрити с биологични лекарства не би могло да се противопостави на интереса на пациентите.
Ответникът по делото - управителят на НЗОК, не взема становище по искането за спиране действието на оспорените Изисквания.
Върховният административен съд счита искането за допустимо.
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл. 166, ал. 4 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт.
Възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт) съгласно препращащата норма на чл. 196 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК - възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презумирания с чл. 190, ал. 1 АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт.

history Разгледано по същество, искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт е основателно.
С оспорените изисквания на НЗОК, утвърдени от управителя на НЗОК, се въвеждат нови изисквания за пациентите, а именно провеждането на диспансеризация на пациентите - ЗОЛ, за да им бъде платено от НЗОК лечение с биологични лекарствени продукти. Следва да се има предвид и обстоятелството, че НЗОК не заплаща дейностите по диспансеризация за заболявания с код М05.8, от което страда Анета Йорданова Драганова - жалбоподател по делото. По този начин с изискванията се въвежда ограничение, подобно на имуществен праг - за да се получи достъп до лекарства за лечение на артритни заболявания. Жалбоподателката, както и другите ЗОЛ, страдащи от същото заболяване, ще трябва да заплатят всички необходими изследвания, за да се диспансеризират. Тези лица също така ще трябва да изчакат да измине и двегодишен срок от диспансеризацията им, за да получат отново достъп до лечение, за което вече е преценено, че им е необходимо. Изискванията определят още, че биологичните лекарствени продукти се прилагат единствено като "втора линия на лечение" - когато първата е неуспешна или пациентът не я понася, и то ако е била прилагана за период не по-малко от 12 месеца (респ. 6 месеца) преди кандидатстване за лечение с биологичен лекарствен продукт, независимо дали пациентът понася, или не такава терапия или колко успешна е.
Настоящата инстанция намира за основателно твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и труднопоправими или непоправими вреди за някои пациенти, страдащи от артритни заболявания. Тези вреди биха били не само материални вреди, които биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин впоследствие след отмяната на акта, но и нематериални такива.
За онези пациенти, които не са в състояние да си заплатят лечението (понеже не разполагат с достатъчно финансови средства), последиците и вредите за тях от действието на акта ще са необратими и непоправими - сериозно влошаване на здравословното им състояние, съпроводено с голяма болка и страдание.
Освен изложеното съдът съобрази, че изискването по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е не за доказване на конкретни значителни или труднопоправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз - "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая съдът счита, че от съдържанието на оспорените изисквания на НЗОК и от доказателствата по делото се установяват законовите изисквания за съществуване на опасност за жалбоподателите да настъпят както значителни, така и труднопоправими или непоправими вреди. Описаните по-горе вреди, които е възможно да настъпят за жалбоподателите, са значителни и труднопоправими при евентуална отмяна на оспорения акт, тъй като, както бе посочено и по-горе, сериозното влошаване на здравословното състояние на пациентите не би могло да се компенсира по никакъв начин. Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт.
При преценката дали вредите, които биха могли да настъпят за жалбоподателите, са противопоставими на обществения интерес от действието на приетия подзаконов нормативен акт, съдът взе предвид, че увеличението на разходите за НЗОК за лечение на артрити с биологични лекарства не е обстоятелство, което би могло да се противопостави на интереса на пациентите, изразяващ се в защита на живота и здравето им и по-конкретно в наличието на достъп на всички ЗОЛ, страдащи от съответните заболявания, описани в изискванията, до адекватно и успешно лечение на заболявания, които сериозно увреждат или биха могли да увредят тяхното здраве. При съобразяване на всички тези аспекти на обществения интерес съдът счита, че опасността за настъпване на посочените значителни и труднопоправими вреди за жалбоподателите е доказана.
Предвид изложеното искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,