ДВ. бр. 61 от 05.08.2016г.

Обн., ДВ, бр. 61 от 5 август 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, I колегия, в закрито заседание в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Фани Найденова, Светлозара Анчева, Маруся Димитрова, Мадлен Петрова, изслуша докладваното от съдията Мадлен Петрова по адм. д. № 471/2016 г.
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба на "Асоциация на Агроекологичните земеделски производители", представлявана от председателя на управителния съвет Пламен Драгнев, чрез адв. Росен Кацарски, против определение от 26.11.2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 12917/2015 г., с което е отхвърлено искането на сдружението за спиране действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на министъра на земеделието и храните, обнародвана в ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г. ("Наредба № 11 от 6.04.2009 г."), в частта на § 1 и 2 от същата, с която са изменени чл. 13, ал. 6, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 2009 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението, като се оспорва преценката на съда за липса на основания за спиране действието на обжалваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт.
По отношение значителните и труднопоправими вреди от действието на оспорения § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 6.04.2009 г., с който се изменя чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., жалбоподателят твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че кандидатите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" са подавали своите заявления през 2012 г. и 2013 г. и понастоящем навлизат в петата и последна година от агроекологичните ангажименти. Съгласно действащите разпоредби на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" те са взели вече почвените проби (през първата и четвъртата година), извършили са почвените анализи и са подготвили терените за засяването на културите, както e според одобрения им сеитбооборот. Според жалбоподателя това прави невъзможна промяната на последната заложена култура в техните планове и поемането на каквито и да било други ангажименти от тяхна страна.
Освен завишените изисквания с оспорената разпоредба на § 1 според жалбоподателя е намалена ставката на компенсаторното плащане наполовина.
Относно вредите от действието на § 2 от оспорената наредба, с който се изменя чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и се завишава изискването да се поддържа растителна покривка през зимата на цялата земеделска земя (в сеитбообращение), а не на най-малко 50 % от нея, на практика налага извършването на невъзможни агротехнологични операции, а именно: поддържане на зимна растителна покривка, ще направи невъзможно засяването на пролетните култури, тъй като обработката на почвата включва есенна дълбока оран, пролетна оран, култивиране и друга дейност.
Въз основа на изложеното се твърди, че действието на оспорените норми ще причини на отделните бенефициенти вреди, тъй като ще бъдат в невъзможност да изпълнят програмата в нормативно предвидения петгодишен период, и ще доведе до прекратяване на участието им.
Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се спре действието на подзаконовия нормативен акт в оспорената част.
Ответникът - министърът на земеделието и храните, оспорва частната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на юрк. Миглена Хаджийска.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:

history Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима.