ДВ. бр. 94 от 25.11.2016г.

Обн., ДВ, бр. 94 от 25 ноември 2016 г.

history Конституционният съд в състав: Борис Велчев - председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 15 ноември 2016 г. конституционно дело № 14/2016 г., докладвано от съдията Филип Димитров.
Конституционният съд е сезиран от омбудсмана на Република България на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Делото е образувано на 17.10.2016 г. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Иска се установяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и 5 от Изборния кодекс (ИК) (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 39 и 57 от 2016 г.; посл. изм., бр. 85 от 2016 г.). Твърди се, че се въвежда различен режим за създаване на избирателни секции във и извън страната, респ. във и извън пределите на Европейския съюз, като по този начин "в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията се създава правна уредба, която третира по различен начин отделни групи български граждани, засягайки техни конституционни права само на основание на това, къде се намират те".
Междувременно Народното събрание е приело на 26 октомври 2016 г. изменение на текста на чл. 14, ал. 5 от Изборния кодекс със Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИДИК) (ДВ, бр. 85 от 2016 г., влязло в сила на 28.10.2016 г.).
ЗИДИК променя текста и смисъла на ал. 5 и по този начин възниква формално основание за отклоняване на искането поради несъвпадане на предмета му с действащия закон.
По отношение на разпоредбата на ал. 3 искането е направено след обнародването на оспорените разпоредби, в съответствие е с чл. 150, ал. 3 от Конституцията и произнасянето по искането е в правомощията на Конституционния съд.
По искането не е постановявано решение или определение за недопустимост. То е свързано с избирателните права на гражданите и попада в компетентността на омбудсмана.
С оглед на горното в частта си за ал. 3 на чл. 14 ИК искането следва да се разгледа по същество.
Прекратяването на делото по отношение разпоредбата на ал. 5 не ограничава възможността новият ? текст да бъде повторно подложен на контрол за конституционосъобразност, ако някой от субектите по чл. 150 от Конституцията направи искане за това.
Следва да се конституират като заинтересовани страни: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, Централната избирателна комисия, Държавната агенция за българите в чужбина, както и да бъдат поканени да дадат писмени становища по делото: Гражданската инициатива за свободни и демократични избори, Българското сдружение за честни избори и граждански права - Национална асоциация, Българският хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Институтът за социална интеграция.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

history ОПРЕДЕЛИ: