ДВ. бр. 94 от 25.11.2016г.

Обн., ДВ, бр. 94 от 25 ноември 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Ваня Пунева, членове: Румяна Лилова, Милена Славейкова, при секретар Виолета Добринова и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от съдията Милена Славейкова по адм. дело № 6275/2015 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Фондация "Макове за Мери" със седалище и адрес на управление София, ул. Козяк 19, ет. 5, ап. 14, срещу разпоредбата на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", приета от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г.), с която разпоредба е дефинирано понятието "потенциална жизнеспособност".
Жалбоподателят поддържа, че оспорената разпоредба от Наредба № 19 от 2014 г. на МЗ оставя количествени завишените критерии по Наредба № 12 от 21.07.2014 г. (отм.) за жизнеспособност на плода от 800 грама телесна маса и/или 26-а гестационна седмица в сравнение с Наредба № 32 от 2008 г. (отм.) - 600 грама телесна маса и/или 22-ра гестационна седмица. Ако плодът, макар и жив, не покрива едно от тези условия, то тогава се поставя изискването да преживее поне три денонощия, за да се счита за роден жив по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), респ. за правосубектен по смисъла на чл. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Поддържа, че тези критерии отлагат прага на раждането след евентуално тридневно оцеляване на живия плод. При неизпълнение на тези изисквания вместо живородено дете, починало след раждането, е налице абортиран биологичен материал, който не може да бъде погребан съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба от Наредба № 19 от 2014 г. на МЗ поради допуснати съществени процесуални нарушения - неизпълнение на процедурата по чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Счита, че за визираното завишаване на критериите за жизнеспособност не са изложени никакви мотиви, не са изследвани очакваните резултати от прилагането на завишените критерии, включително правата на родителите на новородените, изразяващи се в невъзможност да получат своите деца, да се снабдят с акт за раждането им, а в случай на смърт - да ги погребат, което препятствало проверката за законосъобразност. На следващо място, посочва противоречие с разпоредби от по-висок ранг - чл. 15, ал. 1 ЗНА, чл. 28, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 1 ЗЛС и чл. 2, ал. 2 ЗН, като счита, че поставя под условие правото на живот по чл. 28 КРБ, което съгласно чл. 1 ЗЛС придобива всяко лице от момента на раждането си. Счита, че се заличава разликата между "живо роден", т.е. жизнеспособен по оборимата презумпция на чл. 2, ал. 2 ЗН и жизнеспособен. Излага съображения за несъответствие с целта на закона по чл. 2 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като отнема качеството на майки на родилките, чийто плод не отговаря на посочените критерии, респ. качеството на човешки същества на децата, родени с тегло между 600 и 800 грама и между 22-ра и 26-а г.с., които не са преживели повече от три денонощия след 11.08.2014 г. (датата на влизане в сила на Наредба № 12 от 21.07.2014 г.).
По реда на чл. 189, ал. 2 АПК в съдебно заседание на 22.02.2016 г. е допуснато присъединяване към оспорването на Татяна Иванова Бърч, която представя доказателства за проведено лечение в УМБАЛ - Стара Загора, в периода 3.02. - 5.02.2016 г. с диагноза "аборт" в 24-та г.с. на плод с тегло 750 грама. Поддържа, че поради завишените изисквания на оспорената наредба е лишена от възможност да погребе своето дете, с което обосновава наличието на личен, пряк и непосредствен интерес от присъединяване към оспорването.
Ответникът - министърът на здравеопазването, оспорва жалбата чрез юрк. Бранковска по съображения за спазване на всички законови изисквания при приемането ?.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че се касае за въвеждане на медицински стандарти, чието неспазване може да доведе до ангажиране на юридическа отговорност спрямо лечебното заведение или лекаря, но не и да препятства правата на субектите.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С оглед регистрираните предмет на дейност и цел на създаване на фондацията жалбоподател следва да се приеме, че за същата е налице правен интерес от оспорване по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 2010 г. на ОСК на ВАС. Приложените към жалбата на Татяна Иванова Бърч доказателства обуславят наличието на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване. С оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове може да бъде извършено без ограничение във времето, следователно оспорването е допустимо.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Нормативният акт е издаден по законова делегация на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения от компетентния министър на здравеопазването.
Оспорената разпоредба на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19 от 2014 г. урежда обяснение на термина "потенциална жизнеспособност" чрез количествени показатели за тегло на плода и гестационна седмица от бременността съобразно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Същият термин е от изключително значение, доколкото свързва разпоредбата с нормите, определящи правосубектността на физическите лица. Съгласно чл. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения, придобива правосубектност. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗН въвежда оборимата презумпция, че роденият жив се смята за жизнеспособен, което е от значение за наследяването, т.е. отново с правосубектността, с възможността да се придобиват права и задължения. Логично и съответстващо на природните процеси, нормативните актове, които определят правосубектността, я свързват с понятията "раждане" и "роден жив", но тези понятия имат своето медицинско измерение и логично се определят от медицинския стандарт "Акушерство и гинекология", регулиращ обхвата, рамката, показателите на медицинската помощ, но винаги с цел качественото ? предоставяне с оглед защита интересите и правата на пациентите (чл. 2 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ).
Лаически посочено, раждането е сложен процес, за което свидетелстват определенията за "нормално раждане" и "патологично раждане" в Наредба № 19 от 2014 г. От медицинска гледна точка "раждане" е цялостната експулсия или екстракция на плод, който е потенциално жизнеспособен по критериите на т. 17 (т. 22 от наредбата). "Аборт" е загуба или прекъсване на бременност, преди плодът да е станал потенциално жизнеспособен отново по критериите на т. 17 (т. 1 от наредбата). Видно от текстовете на Наредба № 19 от 2014 г. (т. 1 и 22 от ДР) оспореното понятие за "потенциална жизнеспособност" е определящо за понятията "аборт" и "раждане", а те от своя страна - за това, дали индивидът е роден жив, или не, т.е. дали е правосубектен, или не. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗГР преценката дали детето е родено живо, или мъртво, или е налице аборт се прави от компетентно медицинско лице. Стандартите, при които действат медицинските лица, включително с риск да понесат отговорност при неспазването им, са уредени именно в Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология". Нагледен пример в тази насока е случаят на жалбоподателката Бърч, родила в 24-та г.с. плод с тегло 750 грама (л. 141 - 143), квалифициран от медицинска гледна точка като "аборт", при който от юридическа гледна точка не се придобива правосубектност, липсва както дете, така и родител. Това от своя страна поставя редица морално-психологически проблеми във връзка с помощта на родителите да преодолеят загубата, включително възможността за погребение. Съгласно чл. 61 ЗГР (редакция до ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение, а при аборт не се съставя акт за раждане, респ. акт за смърт (чл. 45, ал. 4 ЗГР).
По аргумент от противното на § 1, т. 17, буква "а" от ДР на Наредба № 19 от 2014 г. независимо дали плодът е роден жив, или мъртъв, ако същият при раждането е с тегло под 800 грама и на възраст под 26-а г.с., той не е потенциално жизнеспособен, респ. е налице аборт, при който не е налице нов правен субект и не се съставя акт за раждане. Ако плод с тези данни (тегло под 800 грама и възраст под 26-а г.с.) е роден жив, той трябва да е живял поне три денонощия, за да се определи като потенциално жизнеспособен (§ 1, т. 17, буква "б"), т.е. да е налице раждане, при което е налице нов правен субект. От изложеното следва, че посочените в оспорената разпоредба на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 19 от 2014 г. количествени норми, които подпомагат и ориентират медицинските лица в работата им при квалифициране на различните случаи, като "раждане" или "аборт", са от изключително значение за придобиване на правосубектност от юридическа гледна точка в цитирания по-горе смисъл по чл. 1 ЗЛС със съответните задължения за гражданска регистрация на раждането по смисъла на ЗГР.