ДВ. бр. 100 от 16.12.2016г.

Обн., ДВ, бр. 100 от 16 декември 2016 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Маруся Димитрова, Милена Златкова, Бисер Цветков, Мадлен Петрова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията Милена Златкова по адм. дело № 9073/2016.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - София, бул. Княз Дондуков 8 - 10, подадена чрез процесуалния ? представител старши експерт юрист Методиева, против Решение № 7799 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което е отменена Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЛ), издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Според касатора налице са всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че мотивите към проекта на наредбата и докладът вх. № Е-Дк-121 от 15.03.2013 г. отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в приложимата му редакция. Наредбата е издадена в изпълнение на делегираните на ДКЕВР (сега КЕВР) от законодателя правомощия в чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) и в срока по параграф 199, ал. 1 ПЗРЗИДЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.). Причините за приемането на нова наредба са посочени в мотивите към проекта. Не се изисква финансова обосновка, тъй като прилагането на цените за електрическа енергия не е свързано с разходи за държавния бюджет. Мотивите са кратки, но това не означава, че липсват мотиви въобще. Във връзка с приложението на чл. 77 АПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е указал на ответника да представи необходимите писмени доказателства.
Видно от приложената към касационната жалба съгласувателна таблица всички възражения и съображения са обсъдени и взети предвид. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "ЕВН България Електроразпределение" - ЕАД, със седалище и адрес на управление: Пловдив, ул. Христо г. Данов 37, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Радев и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пет-членен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение, е била НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР - обн., ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил изцяло оспорената наредба и е присъдил в полза на жалбоподателя направените разноски в размер 4070 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорващото търговско дружество има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт, тъй като същият поражда за него задължения във връзка с осъществяването на дейността му, свързана с издадената от комисията лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Оспорването на нормативен административен акт не е ограничено със срок. Поради това е обосновал извод за допустимост на жалбата. Според съда жалбата е основателна, тъй като е допуснато съществено нарушение на процедурните правила, изразяващо се в следното: 1. Мотивите към проекта не отговарят на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА в приложимата му редакция. 2. Нарушено е изискването на чл. 77 ЗНА, което следва да бъде тълкувано във връзка с нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА.
Настоящият касационен състав намира касационната жалба за частично основателна.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Член 218, ал. 1 АПК изисква преценка само на наведените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като валидно и частично недопустимо.
С подадената жалба вх. № Е-13-48-97 от 8.08.2013 г. "ЕВН България Електроразпределение" - ЕАД, е оспорило НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР - обн., ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., в нейната цялост с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорило е разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 12 ал. 2 - 4, чл. 29, § 2 и 3 ПЗР с доводи за противоречието им с нормите на ЗЕ. С определение от 13.10.2015 г. съдът е прекратил производството по отношение оспорването на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 4 от наредбата, като е приел, че поради измененията в посочените текстове, обнародвани в ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г. и бр. 4 от 16.01.2015 г., жалбата в тази част няма предмет и не е налице правен интерес от оспорването. Определението е потвърдено с Определение № 13846 от 17.12.2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, и е влязло в сила на 17.12.2015 г.

history Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и 6 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от същата дата; изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) по жалби на "ЧЕЗ Разпределение България" - АД, и "ЧЕЗ Електро България" - АД, са отменени с влязло в сила Решение № 11674 от 5 ноември 2015 г. по адм. д. № 9747/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 2022 от 23.02.2016 г. по адм. д. № 294/2016 г., петчленен състав на Върховния административен съд (ДВ, бр. 20 от 15 март 2016 г.). Съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което съдът се произнася по оспорването на подзаконови нормативни актове, като обявява нищожност или отменя подзаконов нормативен акт (изцяло или частично), се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Съдебното решение и по аргумент на чл. 193, ал. 2 АПК има действие спрямо всички. Безспорно в случаите, когато оспореният нормативен административен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, независимо от това, че жалбоподателят не е участвал като страна в това производство, то оспорването му е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Отмяната на оспорена правна норма от нормативен административен акт към момента на постановяване на решението обосновава извод за липса на предмет на оспорването и липса на правен интерес от оспорването на вече отменена правна норма, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК съдебното решение за неговата отмяна няма обратно действие и не премахва породените от тази правна норма правни последици от момента на влизането ? в сила. Според ал. 2 на чл. 195 АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Според приетото в ТР № 2 от 27.06.2016 г. по ТД № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт изключва възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Поради това вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Мотиви в този смисъл за липсата на правен интерес за оспорване на отменени разпоредби от НРЦЕЛ № 1 от 2013 г. са изложени и в Определение № 13846 на ВАС, петчленен състав, от 17.12.2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г., посочено по-горе.
Изложеното обуславя извод за недопустимост на съдебното решение поради липсата на годен предмет на оспорване и правен интерес от оспорването както на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 4, разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и 6, така и на всички останали отменени към момента на постановяване на решението норми от НРЦЕЛ, а именно: чл. 1, т. 2, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 10, т. 4, чл. 10, ал. 7, чл. 12, ал. 3, 4, 5 и 6, отменени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. (ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г.). Поради това в посочената част същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Оспореното решение в останалата му част е допустимо и правилно, постановено в съответствие с нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА в приложимата редакция (ДВ, бр. 46 от 2007 г.). Същата изисква мотивите, съответно докладът, към проекта на нормативен акт да съдържат: причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането му, очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива, анализ за съответствие с правото на ЕС. В случая в мотивите към проекта е посочено, че същият е разработен от ДКЕВР в изпълнение на чл. 36, ал. 3 във връзка с чл. 21, т. 3 ЗЕ. С чл. 36, ал. 3 ЗЕ (изм. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) се делегира компетентност на комисията да приеме наредба за регулиране цените на електрическата енергия. В по-старата си редакция тази норма предвижда, че наредбите, посочени в нея, се издават от Министерския съвет по предложение на комисията. Вярно е, че това налага приемането на нова наредба от компетентния орган и може да бъде прието като една от причините, налагащи приемането ? по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА, в какъвто смисъл са доводите на касатора. В останалата си част обаче мотивите към проекта, както и докладът с вх. № Е-Дк-121 от 15.03.2013 г., преразказват накратко чрез маркиране съдържанието на наредбата, но в тях не се казва нищо за целите, които се поставят с изработването на проекта, финансовите и други средства, необходими за прилагането на подзаконовия нормативен акт, който се предлага да бъде приет, очакваните резултати от прилагането му, включително финансови, ако има такива, анализ за съответствие с правото на ЕС. В § 5 от ПЗР на самата наредба е посочено, че тя е в съответствие с изискванията на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., но това не санира липсата на мотиви към проекта относно анализа за съответствие с правото на ЕС. По отношение на наличието в мотивите на анализ относно необходимите финансови средства в ЗНА липсва изискване такъв да е налице само по отношение на необходимите финансови средства от бюджета, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. За да е незаконосъобразен подзаконовият административен акт поради липсата на мотиви, не е необходимо да липсват мотиви въобще, а е достатъчно изложените мотиви да не отговарят на всички изисквания относно тяхното съдържание, регламентирани в чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5. В случая с оглед прецизност на изложението следва да се посочи, че същите мотиви и същият доклад към проекта за наредбата са обсъдени в Решение № 11674 от 5 ноември 2015 г. по адм. д. № 9747/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 2022 от 23.02.2016 г. по адм. д. № 294/2016 г., петчленен състав на Върховния административен съд (ДВ, бр. 20 от 15 март 2016 г.), цитирано по-горе. Поради това, че мотивите към проекта не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, оспорените норми на чл. 10, ал. 2, т. 2 и 6 от наредбата са отменени. Както е посочено в това съдебно решение, процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в закона и неизпълнението ? е съществено нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Поради това не следва да се обсъждат доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 196 АПК, тъй като преценката за това не би променила крайния извод за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт.
Поради така изложените съображения решението в частта му, в която е отменена НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., т.е. преди измененията в ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г. и бр. 4 от 16.01.2016 г. - предмет на допустимо оспорване, съгласно заявеното в жалбата и според приетото в Определение № 13846 от 17.12.2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед частичната основателност на касационната жалба на страните за настоящото касационно производство разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,