ДВ. бр. 11 от 31.01.2017г.

Обн., ДВ, бр. 11 от 31 януари 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Георги Чолаков, членове: Захаринка Тодорова, Севдалина Червенкова, при секретар Рени Москова и с участието на прокурора Цветко Главеев изслуша докладваното от съдията Севдалина Червенкова по адм. дело № 2946/2016 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Татяна Василева Александрова от София срещу Постановление № 20 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2016 г., в сила от 15.02.2016 г.) за изменение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2014 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 37 и 64 от 2015 г.). В жалбата се излагат доводи, че с обжалваното ПМС № 20 е изменен Устройственият правилник на МО, като са обединени Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и дирекция "Отбранителна аквизиция". С жалбата е обоснован правен интерес от оспорването с това, че жалбоподателката е заемала длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", като на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДС) и във връзка с изменение УПМО с ПМС № 20 от 28.01.2016 г. и изменено длъжностно разписание със Заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната е прекратено служебното правоотношение, като е прехвърлена бройката на дирекция "Правно-нормативна дейност". Излагат се доводи за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и доводи по същество относно липсата на необходимост за обединяване на двете дирекции. Излага, че от приемането на ПМС № 20 са нарушени нейни права и интереси предвид извършеното съкращение на длъжността "главен директор" на ГД "Инфраструктура на отбраната", поради което има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването.
По жалбата със съпроводително писмо № 01.03-42 от 9.03.2016 г. на Министерския съвет чрез процесуален представител държавен експерт Демисила Тодорова е направено възражение за недопустимост на жалбата поради липса на пряк и непосредствен правен интерес, като заповедта за уволнение не може да обуслови правен интерес. Иска да се остави без разглеждане жалбата. По искането за спиране на акта излага, че е недопустимо поради недопустимост на оспорването, като излага доводи и за неоснователност. Излага, че липсват конкретни данни за настъпване на трудно поправими вреди за жалбоподателката. Иска да се отхвърли искането за спиране на ПМС.
Жалбата е допустима.
Жалбоподателката Татяна Василева Александрова е обосновала правен интерес за оспорване на ПМС № 20 от 2016 г., като се е легитимирала като "главен директор" на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" с ранг V старши, чието служебно правоотношение е прекратено въз основа на изменение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната по обжалваното ПМС № 20 от 2016 г. Представена е Заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната за прекратяване на служебното правоотношение, в която като основание е посочено "във връзка с измененията на УПМО, направени с ПМС № 20 от 2016 г., в сила от 15.02.2016 г., като прекратяването на правоотношението е от датата на влизане в сила на ПМС № 20 - 15.02.2016 г.
В съответствие с нормата на чл. 185 АПК оспорването е процесуално допустимо. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателката се е легитимирала като лице, което е заемало длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" с ранг V старши до приемане на ПМС № 20 от 2016 г. и изменението на УПМО, с което посочената длъжност е съкратена предвид обединяване на две дирекции - Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и дирекция "Отбранителна аквизиция", в обща Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" (§ 2 и § 4 от ПМС № 20). С ПМС № 20 от 2016 г. се премахва Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и се съкращава длъжността - "главен директор", която до приемане на ПМС е заемана от жалбоподателката.
Неоснователно е възражението на ответника, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорването. В случая с приемане на ПМС № 20 от 2016 г. се засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателката поради съкращаване на длъжността, която е заемала, и като резултат е прекратено служебното ? правоотношение. Независимо, че не е посочена за пряк адресат на акта, ПМС № 20 се отнася пряко до длъжността, която заема, и се засягат пряко правата и законните ? интереси. Възможността за обжалване на административните актове е не само когато са пряко нарушени права, но и при предстоящото засягане на права (Решение № 5 от 17.04.2007 г. по к.д. № 11/2006 г. на Конституционния съд). ПМС № 20 от 2016 г. е предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката предвид регламентираното с него премахване на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и съкращаване на длъжността "главен директор", от която жалбоподателката е съкратена със Заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната и на основание ПМС № 20. Обстоятелството, че Заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната е оспорена пред Върховния административен съд (справка по адм. д. № 2982/2016 г. на ВАС), не препятства възможността за оспорване на подзаконовия нормативен акт.
По изложените съображения този съдебен състав приема, че жалбоподателката има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на ПМС № 20, който е правомерен, личен и обоснован (ар г. ТР № 3 от 16.03.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС) предвид и на това, че с него се изменят разпоредби, относими и свързани само с Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и съкращаването на длъжността "главен директор". В съответствие с чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове е без ограничение във времето.
Оспореният подзаконов нормативен акт е действащ, не е отменен или оттеглен. При служебна справка в деловодството на Върховния административен съд не се констатира да е образувано друго дело между същите страни на същото основание, нито има влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав е приел, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане в посочената по-горе част, поради което на основание чл. 188 АПК оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 АПК чрез обявление в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Върховния административен съд.
Предявената жалба е основателна, съществено са нарушени административнопроизводствените правила.
Оспореното ПМС № 20 от 28.01.2016 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 5 на МС от 2014 г., по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК представлява подзаконов нормативен акт. В него се съдържат административноправни норми, които се отнасят до неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Процедурата за приемане на нормативните административни актове е разписана императивно в ЗНА. Същата е поставена единствено в защита на публичния интерес и неспазването ? влече тежки последствия за него.
В процесния казус при издаването на постановлението е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, съобразно която норма преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересуваните лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. От доказателствата, приложени към преписката по приемането на акта, е видно, че изискуемият минимален 14-дневен срок за представяне на предложения и становища не е спазен. От копието на интернет страницата на вносителя на предложението - Министерството на отбраната, е видно, че проектът на постановлението е обявен на 25.01.2016 г., приемането му е станало на 28.01.2016 г., а влизането му в сила, видно от § 6 от заключителните му разпоредби - на 15.02.2016 г. От страницата е видно още, че към проекта липсват мотивите, съответно докладът, на вносителя. В резултат на това заинтересуваните лица не са имали възможност своевременно да се запознаят с мотивите, намеренията и целите на вносителя, да преценят дали същите отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 ЗНА и реално да упражнят правата си, като изложат своите предложения и становища по него. Нарушаването на правата на заинтересуваните лица съгласно установената съдебна практика винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на акта. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2 преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада, и предоставя 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересуваните лица. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт и неговата отмяна като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, подкрепено с изискуемите доказателства, в тази връзка ответникът следва да заплати сторените от жалбоподателката разноски за тази инстанция в размер 610 лв.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав

history РЕШИ: