ДВ. бр. 15 от 14.02.2017г.

(Приет с Резолюция MSC.349(92) на Комитета за морска безопасност на 21 юни 2013 г. заедно с Декларация на Република България съгласно Решение на Съвета от 13 май 2013 г. (2013/268/ЕС). В сила за Република България от 1 януари 2015 г.)
Издаден отМинистерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Обн., ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.

history Комитетът за морска безопасност,
Като припомни член 28(б) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета,
Позовавайки се също така на резолюция А.739 (18) - "Насоки за упълномощаване на организации, действащи от името на администрацията", изменена с резолюция MSC.208 (81), и резолюция А.789 (19) - "Спецификации за функциите по сървей и сертифициране от признатите организации, действащи от името на администрацията", въведени като задължителни по силата на глава XI-1 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), 1974 г. (наричана по-нататък "Конвенцията SOLAS от 1974"), по силата на глава I от анекс I до анекс Б от Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (наричан по-нататък "Протокол за товарните водолинии 1988") и по силата на Анекс I и Анекс II на конвенция MARPOL (Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването на морето от кораби),
Отчитайки необходимостта да се актуализират гореспоменатите резолюции, да се съберат всички приложими изисквания спрямо признатите организации в единствен задължителен инструмент на Международната морска организация (ИМО) и да се помогне за постигането на хармонизирано и последователно глобално прилагане на изискванията, определени в инструментите на ИМО относно оценяването и упълномощаването на признатите организации,
Отчитайки също необходимостта от кодекс, който да осигури, доколкото националните законодателства допускат, стандартен подход за подпомагане на администрациите при изпълнението на техните отговорности в признаването, упълномощаването и проследяването на техните признати организации,
Отбелязвайки резолюции MSC.350(92) и MSC.356(92) на Комитета за морска безопасност, с които той, наред с останалото, изменя Конвенцията SOLAS от 1974 г. и Протокола за товарните водолинии от 1988 г. съответно с цел да направи разпоредбите от част І и част ІІ от Кодекса за признатите организации задължителни по Конвенцията SOLAS от 1974 и Протокола за товарните водолинии от 1988,
Отбелязвайки също резолюция МЕРС.237(65), с която Комитетът за защита на морската среда прие решение Кодексът за признатите организации да стане задължителен по Анекс І и Анекс ІІ от Протокола от 1978 г. във връзка с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973,
Като разгледа на своята 93-та сесия текста на предложения Кодекс за признатите организации,
Вземайки предвид, че е желателно Кодексът за признатите организации, станал задължителен по Конвенцията MARPOL, Конвенцията SOLAS от 1974 г. и Протокола за товарните водолинии от 1988 г. да запази своята идентичност:
1. Приема Кодекса за признатите организации (Кодекс ПО), чийто текст е изложен в приложението към тази резолюция;
2. Приканва договарящите се правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. и страните по Протокола за товарните водолинии от 1988 г. да отбележат, че Кодексът ПО ще влезе в сила на 1 януари 2015 г. след влизането в сила на съответните изменения в Конвенцията SOLAS от 1974 г. и в Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
3. Отправя искане до генералния секретар да изпрати копия от това решение и от текста на Кодекса ПО, съдържащ се в приложението, до всички договарящи се правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. и до страните по Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
4. Отправя искане до генералния секретар да изпрати също така копия от това решение и от приложението до всички членки на организацията, които не са договарящи се правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. и по Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
5. Препоръчва заинтересованите правителства да използват препоръчителните разпоредби, съдържащи се в част ІІІ на Кодекса ПО, като основа за въвеждане на съответните стандарти, освен ако техните национални наредби не предвиждат най-малко същото ниво на изисквания.

history ПРИЛОЖЕНИЕ