ДВ. бр. 18 от 24.02.2017г.

Обн., ДВ, бр. 18 от 24 февруари 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - второ отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Галя Костова, членове: Галина Солакова, Емилия Кабурова, при секретар Илиана Венелинова Иванова и с участието на прокурора Искренна Величкова изслуша докладваното от председателя Галя Костова по адм. дело № 14490/2015 г.
Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на Центъра за защита правата в здравеопазването със седалище и адрес на управление София, район "Триадица", ул. Нишава 121, представляван от Стойчо Кацаров, председател на управителния съвет, срещу Наредба № 10 от 2.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса (Наредба № 10 от 2015 г.).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт като издаден в нарушение на материалния закон (чл. 27 и 28 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 2 и 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 59, ал. 11, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) с молба за отмяната му изцяло.
Към оспорването са се присъединили Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и Националното сдружение на частните болници, които поддържат становища за незаконосъобразност на обжалваната Наредба № 10 от 2015 г.
Министърът на здравеопазването, ответник по оспорването, представляван от юрк. Бранковска, поддържа становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд по допустимостта на жалбата констатира:
Съгласно чл. 185, ал. 2, чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 2 АПК подзаконовият нормативен акт може да бъде оспорен изцяло или в отделни разпоредби, право да го оспорят имат гражданите, организациите и органите, чиито права и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като последващо оспорване на същото основание е недопустимо.
Наредба № 10 от 2015 г. е издадена от министъра на здравеопазването по делегация на чл. 19, ал. 7, т. 15 ЗЗО, обнародвана е в ДВ, бр. 97 от 11.12.1015 г., предвид което представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА.
Жалбоподателят е юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), вписано е в регистъра по чл. 18 към Софийския градски съд и има качеството на "организация" по смисъла на § 1, т. 2 ДРАПК. Сдружението е създадено за осъществяване на дейност в обществена полза с цел създаване на обществена подкрепа и условия за развитие и усъвършенстване на българското здравеопазване, защита на индивидуални и колективни права на граждани и организации в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални дейности, произтичащи от нормативни актове и международни споразумения, подписани от Република България, и с предмет на дейност представителство и защита на правата на физическите и юридическите лица, организации и сдружения в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални и други дейности, извършване на изследователска, статистическа и научна дейност, вкл. в подготвянето и обсъждането на нормативни актове, подпомагане и съдействие на държавни учреждения и неправителствени организации по защита правата в здравеопазването.
Наредбата не е била предмет на съдебен контрол.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От приложената административна преписка е видно, че проектът на наредбата е приет на 2.11.2015 г. на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването и заедно с мотивите на същата дата е публикуван на интернет страницата на министерството. На същата интернет страница е публикувано и становище на Комисията за защита на личните данни, предоставено предвид предвиждането изследването на удовлетвореността на пациентите от предоставеното им обслужване в лечебните заведения да става чрез телефонен контакт с тях, осъществен от изпълнител "с доказан опит в предоставянето на услуги по проучване и анализ на общественото мнение", съгласно чл. 5. Постъпилите по този проект становища с мнения и предложения от сдружения с нестопанска цел в сферата на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са отразени и обсъдени в нарочна справка, изготвена от зам.-министър. Издадената в така проведената процедура по делегация на чл. 19, ал. 7, т. 15, предл. 2 ЗЗО от министъра на здравеопазването при спазване изискванията за форма и обнародване Наредба № 10 от 2015 г. представлява валиден подзаконов нормативен акт.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наредбата поради несъобразяването ? с разпоредби на ЗЗ, ЗЗЛД и ЗЗО. Доводите се свеждат до обстоятелствата, при които информация от здравен характер ще бъде взета от конкретно лице чрез телефонно допитване от изпълнител, определен по договор с НЗОК.